Пътеводител за избори 2024: по-малко известните партии и кой стои зад тях (част 1)

За шести път в рамките на три години гласоподавателите в България са призовани в изборните секции, за да излъчат Народно събрание, а заедно с това - депутати в Европейския парламент. Във вота ще се състезават 30 партии и коалиции, сред които, очаквано, са досегашните участници в парламента - ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". За внимание ще се борят и множество по-малки формации - нови, по-слабо известни или със сменени имена. Освен на привържениците си, те ще разчитат на гласовете на разочарованите от политическото статукво избиратели.
Подобен протестен вот има няколко ефекта едновременно: упражнява се правото на глас, но без подкрепа за никоя партия в парламента; повишава се избирателната активност и така пада тежестта на купения и контролирания вот; наказват се формациите, които със сигурност ще прескочат 4-процентната бариера, но губят възможността да имат повече депутати и влияние.
"Дневник" направи кратък преглед на формациите, които ще участват в изборите на 9 юни. Той няма претенции за изчерпателност, а целта му е да ориентира избирателите кой стои зад многобройните имена, които ще бъдат изписани в бюлетините. В първата му част са събрание формациите, които дават заявка за гласовете на десните и центристки настроените избиратели.
Синя България
Коалицията "Синя България" е наследник на "Синя София", която пред есента на 2023 г. издигна Вили Лилков за кандидат за кмет на София и в момента има трима съветници в Столичния общински съвет.
В нея влизат 9 партии от консервативно-десния спектър: "Консервативно обединение на десницата" (КОД), "Български демократически форум", "Движение демократично действие", НДСВ, "Движение България на гражданите (ДБГ), "Партия Консервативна България", "Радикалдемократическа партия в България", "Българска нова демокрация", "Земеделски народен съюз".
Част формациите, като НДСВ и "Движение България на гражданите" (ДБГ), вече са участвали в управлението на държавата.
НДСВ първоначално се казваше "Национално движение Симеон Втори" на името на своя патрон, но сега носи името "Национално движение за стабилност и възход", а лидер е бившият депутат Станимир Илчев. Движението управлява между 2001 и 2009 г. , първо в коалиция с ДПС (2001 г. - 2005 г.), а след това в Тройната коалиция с ДПС и БСП (2005 г. - 2009 г.). През 2008 г. част от популярните политици от движението , сред които Пламен Панайотов, Лидия Шулева и Николай Свинаров, се отделиха и създадоха "Българска нова демокрация", която също е в "Синя България".
"Движение "България на гражданите" (ДБГ) беше основана през 2012 г. от кадър на НДСВ - бившия еврокомисар и министър по европейските въпроси Меглена Кунева. Към нея се присъединиха съпартийци, като Даниел Вълчев, и знакови лица от други партии: от ДСБ - бившият кмет на столичния район "Лозенец" Прошко Прошков (сега общински съветник от ГЕРБ в София) и Даниел Митов (сега зам.-председател на ГЕРБ), от СДС - бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски. От ДБГ започна кариерата и на Настимир Ананиев, настоящ депутат от "Продължаваме промяната" и председател на ВОЛТ.
ДБГ беше една от формациите в "Реформаторския блок", който заедно с ГЕРБ излъчи второто правителство на Бойко Борисов, но оттегли подкрепата си от него през 2015 г. заради провала на съдебната реформа. Партията напусна Реформаторския блок през 2018 г. Настоящ лидер е бившия кмет на Добрич Йордан Йорданов.
Начело на КОД е Петър Москов, бивш министър на здравеопазването в кабинета "Борисов 2". Политическата кариера на Москов започна от ДСБ - той беше сред учредителите на партията, а впослествие - член на ръководството ѝ. Когато Реформаторският блок напуска коалицията с ГЕРБ и управлението на страната, той остана в правителството и беше отстранен от ДСБ.
"Движение демократично действие" се оглавява от бившия член на ръководството на СДС и водач на столичната организация на партията Стефан Иванов.
"Консервативна България" е новото име на "Национален фронт за спасение на България" (НФСБ), чието лице беше Валери Симеонов - собственик на телевизия "СКАТ", депутат в няколко парламента от името на различни националистически формации и вицепремиер в третото правителство на Бойко Борисов. Сега начело на партията е бившия депутат и зам.-председател на НФСБ Борис Ячев.
"Земеделският народен съюз" (ЗНС) се появи през 2008 г. след разцепването на БЗНС-Народен съюз с лидер Анастасия Мозер, който в коалицията ОДС стоеше зад кабинета на Иван Костов (1997 г. - 2001 г.). Първият председател на ЗНС беше Стефан Личев, дотогава съмишленик на Мозер и депутат от БЗНС-Народен съюз. Впоследствие Личев беше сред учредителите на АБВ на президента Георги Първанов.
В коалицията влизат и партии, познати от първите демократични години като Български демократически форум (първи лидер беше Дянко Марков, а сега начело е Жаклин Толева) и "Радикалдемократическа партия в България" (възстановена с лидер Елка Константинова, сега начело е Захари Петров)

Всичко, което трябва да знаете за изборите за Народно събрание и Европарламент на 9 юни
Зелено движение
Лидери на "Зелено движение" са екологът Тома Белев и Даниела Божинова. Партията стои зад най-многолюдните природозащитни протести в България през последните години - за запазването на Пирин и Карадере, срещу опитите за прекомерно облекчаване на държавните процедури за екооценки и др.
От 2018 г. до 2023 г., "Зелено движение" участваше на избори в коалицията "Демократична България", в която влизат още ДСБ на Атанас Атанасов и "Да, България" на Христо Иванов. През 2022 г. коалицията стана още по-голяма, след като "Демократична България" реши да се яви съвместно с "Продължаваме промяната".
За предстоящите избори обаче "Зелено движение" се отдели от досегашните си партньори и предпочете да се яви самостоятелно. Като причина за решението бе посочено "недостатъчно ефективна защитата на демократичните принципи и отстояването на ключови за България реформи".

"Зелено движение" предпочита да участва сама на изборите, вместо да си партнира с "Продължаваме промяната"
Единение
Лидер на новата партия "Единение" е Иван Христанов, зам.-министър на земеделието от правителството на Кирил Петков. Той създаде формацията, след като напусна "Продължаваме промяната" и я определя като "центристка народна партия".
Името на Иван Христанов нашумя публично заради активната му работа при опита държавата да си върне контрола върху работата на граничния пункт "Капитан Андреево" на границата с Турция. Въведените от Христанов и екипа му мерки доведоха до протести и заплахи, като се наложи жандармерия да охранява пункта. Самият той ходеше в продължение на месеци с охрана заради заплахи за живота му.
Той напусна "Продължаваме промяната" през февруари миналата година заради несъгласие.с политики на партията. Христанов не влезе в листите за парламентарни избори на 2 април 2023г., като вместо него водач на плевенската листа стана Радостин Василев, който по-късно също напусна партията на Кирил Петков и Асен Василев.
Морал Единство Чест
Зад създадената през октомври 2023 г. формация "Морал Единство Чест" стои бившият депутат от "Има такъв народ", а впоследствие и от "Продължаваме промяната - Демократична България" Радостин Василев. Той определя партията си като като "модернизиран центристки проорбански проект, със силно застъпена социална политика".
Василев влезе в политиката като депутат, а след това и като министър на спорта, издигнат от "Има такъв народ". След оттеглянето на подкрепата на партията за правителството "Петков", Василев поведе шестимата отцепници от формацията на Трифонов, които отказаха да последват лидера си. Вместо това той обяви, че "мафията е пробила в "Има такъв народ" и я напусна. Година по-късно разигра сходен сценарий с "Продължаваме промяната" - разпространи запис от заседание на формацията и обвини бившите си вече партньори в предателство.
Самият Василев беше обект на запис от бившите си колеги от "Има такъв народ", които го обвиниха в натиск и заплахи към бившия депутат Христинка Иванова. Преди това той пък обвиняваше тогавашния зам.-председател на парламента Татяна Дончева в опит да го подкупи за подкрепа на кабинет на "Изправи се! Ние идваме!" през 2021 г.

Пътеводител за избори 2024: по-малко известните партии и кой стои зад тях (част 2)
Ние идваме
Гражданското сдружение "Ние идваме" тръгна от протестите срещу кабинета "Борисов 3" и главния прокурор Иван Гешев през 2020 г. Най-популярните му лица са членовете на популярното тогава "Отровно трио" - Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, които бяха организатори на протестите.
През 2021 г. Хаджигенов и Бабикян се явиха на изборите заедно с Мая Манолова с коалицията "Изправи се! Мутри вън!" и с 4.72% влязоха в 45-ото Народно събрание. През юли същата година с 5.01% коалицията влезе и в 46-ото Народно събрание на първите предсрочни избори. На изборите през ноември 2021 г. коалицията "Изправи се БГ! Ние идваме!" не попадна в парламента, след като получи 2.29%.
Преди да се учреди като партия, формацията участваше на изборите с мандатоносител "Единна народна партия". Неин лидер доскоро беше Мария Капон, която сега официално е част от "Ние идваме". Тя фигурира и като представляващ партията "Ние идваме" в изборните регистри.
Капон, която беше член на Демократическата партия и депутат от ОДС в 40-ото Народно събрание, основа и оглави ЕНП през февруари 2008 г. През 2009 г. е в листите на РЗС като мажоритарен кандидат за депутат от Пловдив-област. За местните избори през 2011 г. ЕНП приюти отцепилите се от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. През 2014 г. ЕНП участва в коалицията "Десните", която се явява като съперник на създадения по същото време "Реформаторски блок" . В нея освен ЕНП влизаха "Български демократически форум" (БДФ) и "Синьо единство" с председател Христо Панчугов, обединила привърженици на бившия лидер на СДС Надежда Нейнски. През 2018 г. Капон влезе в обединението "Възход", с което се явя на европейските избори през 2019 г. заедно с учредения от Стефан Софиянски "Съюз на свободните демократи" и "Движение демократично действие" на Стефан Иванов.

Кои са номерата на партиите и коалициите в бюлетината за изборите за Народно събрание и Европарламент
Глас народен
Това са поредните избори на партията, създадена и водена от вокалиста на пънк групата "Хиподил" Светослав Витков. В историята си тя има едно явяване на избори в коалиция с "Реформаторския блок" - през 2017 г.
Всъщност, за единайсетте години на политическата сцена, "Глас народен" има един успех - през 2015 г. печели над 3% от гласовете за общински съветници в София и изпраща двама свои представители в Столичния общински съвет.