За шести път в рамките на три години гласоподавателите в България са призовани в изборните секции, за да излъчат Народно събрание, а заедно с това - депутати в Европейския парламент. Във вота ще се състезават 30 партии и коалиции, сред които, очаквано, са досегашните участници в парламента - ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". За внимание ще се борят и множество по-малки формации - нови, по-слабо известни или със сменени имена. Освен на привържениците си те ще разчитат на гласовете на разочарованите от политическото статукво избиратели.

Подобен протестен вот има няколко ефекта едновременно: упражнява се правото на глас, но без подкрепа за никоя партия в парламента; повишава се избирателната активност и така пада тежестта на купения и контролирания вот; наказват се формациите, които със сигурност ще прескочат 4-процентната бариера, но губят възможността да имат повече депутати и влияние.

ВМРО - Българско национално движение, както е пълното име на партията, не е сред слабо известните формации, но фигурира в този списък, тъй като социологическите агенции седмица преди изборите не я включват сред претендентите с шансове за влизане в парламента.

Партията участваше в управлението на страната като коалиционен партньор в третото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тогава партията беше част от коалицията "Обединени патриоти" заедно с "Атака" и НФСБ, а лидерът ѝ Красимир Каракачанов беше вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.

Още по време на управлението отношенията между партньорите в "Обединени патриоти" се влошиха и през 2021 г. коалицията се разпадна. На редовните избори през април 2021 г. ВМРО се яви самостоятелно, а на следващия предсрочен вот - в коалиция с НФСБ и "Воля". В последвалите три извънредни вота гласовете за партията стремглаво падаха, като през октомври 2022 г. тя получи 20 хил. гласа (0.81%). Няколко месеца по-късно ВМРО обяви, че ще бойкотира парламентарни избори (през април 2023 г.), защото "чужди посолства и маргинален вот диктуват българската политика".

Партията имаше двама евродепутати в последния мандат на европарламента - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков. Двамата отново са кандидати за Страсбург.

БНС - НД е крайнодясна националистическа партия. Лидерът ѝ Боян Станков, популяризиращ се с псевдонима Расате, в последните 20 г. години е многократно арестуван и на няколко пъти - осъден, за дискриминация, ксенофобска лексика и физическа саморазправа спрямо представители на религиозни, етнически и сексуални общности. Основател и бивш лидер (до 2010 г.) на Българския национален съюз - организацията, която нашумя в последните години като организатор на т.нар. "Луковмарш" и която бившият главен прокурор Иван Гешев искаше да забрани.

През 2021 г. Станков се кандидатира за президент, а в разгара на кампанията със свои сподвижници нападна и нанесе щети на ЛГБТИ център в София, за което впоследствие бе осъден на шест месеца пробация. През 2023 г. по време на предизборната кампания беше глобен от Централната избирателна комисия (ЦИК) три пъти заради реч на омраза.

Коалицията носи името на движението "Център", основано от бизнесмена Васил Божков през февруари 2024 г., след като предишният му политически проект - "Българско лято", попадна заедно с него в списъка на санкционираните по американския закон "Магнитски" личности и организации и не може да се явява на избори.

Партньори на Божков, на когото са повдигнати близо 20 обвинения, са бившите партньори на "Български възход" и Стефан Янев - партиите "Свобода" и "Българска земеделска партия".

С тази коалиция на изборите отива бившият главен прокурор Иван Гешев, чийто политически проект все още не е регистриран. В обединението участват партиите Български демократичен съюз "Радикали" и Партията на българските жени.

Партията беше основана малко след изключването му от СДС със заявката да бъде народна партия, сътрудничеща си с десни формации.

След кончината на Бакърджиев през 2021 г. ръководител е Цветан Манчев. На парламентарните избори през 2021 г. партията се съюзи с националистическите НФСБ и "Воля".

След като все още нерегистрираното Национално движение "Симеон Втори" спечели изборите, двете формации станаха мандатоносители на кабинета "Сакскобургготски". Лидер на формацията и до днес е Весела Драганова.

През 2014 г. участва на изборите в коалиция "България без цензура" заедно с едноименната формация на бившия тв водещ Николай Бареков, със Съюза на свободните демократи (ССД) на бившия служебен премиер и дългогодишен кмет на София Стефан Софиянски, Земеделския народен съюз на бившия депутат от БСП Румен Йончев (доскоро партньор на Стефан Янев и "Български възход") и "Движение Гергьовден" с почетен председател Любен Дилов - син (в момента депутат от ГЕРБ) и партията около бизнесмена Христо Ковачки "Лидер".

Родената преди по-малко от година партия около Ивелин Михайлов, създател на атракциона "Исторически парк" край край варненското с. Неофит Рилски, излиза за първи път на национални избори и по всичко изглежда, че ще се бори за избирателите на идеологическия си близнак "Възраждане", също тръгнал от Варна.

С публикациите си в социалните мрежи и видеоканала си в Youtube през последните години Ивелин Михайлов открито заема агресивна проруска позиция. Сега на политическата сцена той се качва като вдъхновител на проект, прицелен в сектора на антиевропейския, антиатлантически и прокремълски национализъм в България. Успоредно с политическите си структури, Михайлов създава и паравоенни формирования, разполагащи със солиден оръжеен арсенал. Военизираното крило на "Величие" носи името "Български юнак" - организация, представяна публично като спортен клуб.

Михайлов продължава не участва пряко в ръководството на партията си. По документи неин председател от основаването досега е Албена Пекова. Преди месец Михайлов обяви, че лидер ще е Николай Марков, бивш служител на Националната служба за охрана (НСО), уволнен след скандал, но засега промяна не е направена.

Името му нашумя през 2015 г., когато се разбра, че той е ударил с юмрук лидера на "Атака" Волен Сидеров при нахлуването му в сградата на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Тогава той беше представен като хотелиер, собственик на спортен клуб и шеф на бушидо федерацията в България.

Националистическата партия "Български гласъ" е създадена през 2023 г. от Георги Попов - депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от "Има такъв народ". Бившият му съпартиец Светлин Стоянов го описа през 2022 г. като близък до бизнесмена Орлин Алексиев (дългогодишен приятел и на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов). По времето, когато Гроздан Караджов беше регионален министър от името на партията в кабинета на "Петков" Георги Попов беше назначен в ръководство на държавното дружество "Автомагистрали".

Първият опит на партията да участва в избори е през април 2023 г., но тогава ЦИК ѝ отказва регистрация заради неточности в списъка с подписи на привържениците. В надпреварата за 50-ото Народно събрание участва заедно с новата формация "Алтернатива за България" на изгонените от "Възраждане" депутати Николай Дренчев, Иво Русчев и Александър Арангелов. От информацията в сайта ѝ се вижда, че се обявява за "преразглеждане участието на България в икономически и военни съюзи от гледна точка на националния интерес и волята на българския народ, вкл. чрез провеждане на национални референдуми".

Партия "Общество за нова България" също се позиционира сред формациите, които изповядват патриотизъм, традиционализъм и консерватизъм. На страницата ѝ липсва предизборна платформа, но от позиции, споделяни там, се вижда, че партията застава на страната на Украйна във войната с Русия, а през 2022 г. се е обявила за преразглеждане на договорните отношения с "Газпром".

Лидер е Маргарит Мицев, който в началото на 90-те години на ХХ век беше депутат от СДС, а името му нашумя около приватизацията на Търговска банка "Биохим" от Дилян Дорон и покрай превърналата се в политически фолклор реплика, че е станал милионер, спестявайки от закуски. По-късно Мицев премина в НДСВ. На изборите през октомври 2022 г. той се яви в листата на НФСБ.

В коалицията "Ние гражданите" влизат партиите "Българска пролет", създадена от бившия депутат от НФСБ Велизар Енчев, "Компетентност, отговорност, истина" (КОЙ) на Светозар Съев ", "Българска работническо селска партия" на Георги Георгиев и Светлозар Малджански и "Нация" на Кирил Гумнеров. Енчев вече не представлява партията си и на вота на 9 юни е кандидат за народен представител от листата на "БСП за България" в Монтана. Председател на "Българска пролет" сега е Светослав Мандиков.

Гумнеров пък е бивш депутат от "Атака", станал независим след това. Бил е общински съветник в Ловеч, излъчен от "Партия на българските социалдемократи", а политическата му кариера започва като областен председател на младежкото СДС в Ловеч. През 2021 г. Учредява партия "Нация", с която участва в коалиция "Вън от ЕС и НАТО".