Сигурен победител, непредвидимо за момента подреждане от второ до четвърто място и несигурна прогноза за броя на участниците в следващия парламент - такава картина очертават последните проучвания за нагласите на избирателите преди поредните предсрочни избори за Народно събрание след два дни.

Социолозите отчитат леко увеличаване на намерението за гласуване в края на предизборната кампания, а ключът към резултатите отново ще държат онези 10-12% от гласоподавателите, които имат намерение да стигнат до изборните секции, но ще определят в следващите часове коя партия или коалиция да подкрепят. Техният избор може да доведе до още по-фрагментиран парламент - със седем вместо досегашните шест групи - или до запазване на досегашната структура, но при сериозна промяна в броя на мандатите за отделните фракции, което ще се отрази пряко на възможностите за сформиране на правителство след вота.

Картината за редовните избори за Европейски парламент изглежда доста по-ясна, доколкото по-високият изборен праг се очаква да отсее повечето претенденти. Прогнозите са, че почти всички участници в сегашното Народно събрание ще имат евродепутати, а интригата е в това как ще бъдат разпределени мандатите на база гласуването.

Всички проучвания сочат като сигурен победител и в двата вота на 9 юни партията на бившия премиер Бойко Борисов - ГЕРБ, която води с непреодолимите 10 процентни пункта на конкурентите си. Второто място засега е за коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", но нейната преднина пред ДПС и проруската "Възраждане" е в рамките на статистическата грешка, така че подреждането може да се обърне във всеки момент, смятат социолозите.

Два дни преди вота преобладаващата прогноза е за трето място за "Възраждане" и четвърто за ДПС, но стои неизвестната за гласуването в чужбина, което проучванията не могат да уловят и което ще е ключово предвид малките разлики. ДПС традиционно е първа политическа сила в чужбина заради гласовете в Турция. Този път ситуацията е по-различна от обикновено, тъй като избирателите извън страната нямат право да гласуват за Европарламент и не е известно дали и как това би се отразило на активността им. "Възраждане" също има силна подкрепа от чужбина, която на последните избори им донесе близо 30 хил. гласа, равняващи се на три депутатски мандата. Предстои да се види дали националистическата формация ще се влее в очакваната вълна на възход на крайнодесните партии в Европа.

Сигурният пети изглежда БСП, която запазва нивото си от около 8 на сто от гласовете и според досегашните данни вероятно ще е единствената лява формация и в новия парламент. Според повечето прогнози "Има такъв народ" на тв водещия Слави Трифонов отново ще прескочи изборната бариера от 4 на сто от действителните гласове.

Обичайно за България около 10-12 на сто от решилите да гласуват определят кого да подкрепят в последния момент и техният вот не бива отчетен от проучванията. По данни на агенциите за изборите в неделя става дума за между 290 и 330 хил. гласа, които на последните избори бяха достатъчни за около 30 депутатски места. Различното този път е, че се наблюдава засилен интерес към нови и малки формации. Те имат потенциал да вземат от протестния вот срещу политическото статукво.

Според социолога Добромир Живков от "Маркет Линкс" все пак най-голям резерв в тези гласове има за "Продължаваме промяната - Демократична България". Той обаче вижда и възможност за малки формации като "Синя България", която бележи тенденция към израстване в кампанията. "Трябва да се има предвид, че повечето хора, които не са решили как ще гласуват, са хора от градовете с по-висока политическа култура, следят и решават в последния момент. Част от тях могат да отидат към "Синя България". За тях гласуват и бивши избиратели на "Продължаваме промяната - Демократична България", коментира Живков пред Би Ти Ви.

Според "Алфа Рисърч" коалицията, която тръгна от местните избори в София преди половин година, също се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели и към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на "Продължаваме промяната - Демократична България", предимно от столицата. "Вотът в София, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема, може да се окаже ключов за крайния резултат", обясни управляващият партньор в агенцията Геновева Петрова пред Би Ти Ви.

Агенциите "Галъп" и "Тренд" дават по-добри шансове за прескачане на 4-процентната изборна бариера на другия от новите играчи на изборите - лявата коалиция "Солидарна България". Според социолозите формацията около Ваня Григорова и Мая Манолова привлича избиратели предимно от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ".

Резултатите от гласуването за 17-те български представители в Европейския парламент не се очаква да поднесат изненади.

Според прогнозите свои представители в Страсбург ще изпратят участниците в настоящия парламент, като единствената въпросителна е за "Има такъв народ". Със своите около 5.9% прогнозен резултат партията е на ръба на изборната бариера, която за евровота е 5.88 на сто.

В края на кампанията социолозите отчитат леко повишение на интереса към гласуване на 9 юни, като част от тях го отдават на участието на нови партии и коалиции, за които може да се гласува. На последните парламентарни избори - през април 2023 г., до секциите отидоха 40.69 на сто от хората с право на глас. Сега очакванията са за участие между 40 и 48 на сто. По-високата активност намалява относителната тежест на партиите с твърди електорални ядра, както и на купения и контролиран вот.

Очаква се засиленият интерес да се отрази и на гласуването за Европарламент, защото повечето избиратели, които са отишли да пуснат бюлетина, вероятно ще участват и в двата вота. Това обещава рекордно висока активност за евроизборите, които по традиция не се радват на интерес и през 2019 г. привлякоха едва 33% от гласоподавателите.

Ето какви са прогнозите на агенциите за активността: