Европа след вота: победители, губещи и вторични трусове

Европа след вота: победители, губещи и вторични трусове

Европа след вота: победители, губещи и вторични трусове
Изборите за Европейски парламент в неделя събориха правителството в Германия, разтърсиха управляващите в Германия, предизвикаха наглед непоклатимата власт в Унгария, потвърдиха възхода на крайната десница и затвърдиха Европейската народна партия като най-голямата политическа сила в ЕС.
"Дневник" следи на живо реакциите и новините след изборната нощ.
На живо
  • Шолц: нищо обичайно няма в лошия ни резултат от евроизборите

    Шолц: нищо обичайно няма в лошия ни резултат от евроизборите
    Резултатът от европейските избори беше лош за всички партии от правителствената коалиция в Германия и те не могат да продължават, все едно нищо не се е случило и така да опитат да спечелят обратно избирателите, каза канцлерът Олаф Шолц днес. "Трябва да се тревожим за това (успехът на крайната десница). Никога не може да се свикне с това и задачата винаги трябва да бъде да ги отблъснем отново", каза той.
    Сред коалиционните партньори Зелените се сринаха най-много, падайки до 11.9% (от 20.5% през 2019 г.), кето е удар преди националните избори догодина. Социалдемократите на Шолц слязоха до 13.9% (от 15.8%), а либералните Свободни демократи - до 5.2% (от 5.4%). Консерваторите са на първо място, както се очакваше, с 30% в сравнение с 28.9% през 2019 г., докато "Алтернатива за Германия" (AfD) е втора с 15.9% (спрямо 11%).
    Шолц каза, че е за бързото вземане на решение за ръководството на ЕС, като добави, че председателят на Европейската комисия трябва да разчита на демократично мнозинство от традиционните демократични партии в Европейския парламент. Партиите от коалицията в Берлин отхвърлиха възможността тя да се обвърже с националистическия премиер на Италия Джорджа Мелони.
    "Редовната дата на изборите [в Германия] е есента на следващата година и ние планираме да остане така", каза правителственият говорител Щефен Хебестрайт в Берлин в отговор на призиви на баварски премиер. Нито в един момент, нито за секунда, не е била лансирана идеята, че сега в Германия могат да бъдат свикани нови избори, допълни Хебестрайт.
  • Грък в албански затвор стана евродепутат

    Грък в албански затвор стана евродепутат
    Фреди Белери, етнически грък от Албания и избран за кмет на община Химаре, стана депутат в Европейския парламент от затвора, като кампанията водеше синът му Петрос. "Катимерини" описва, че той е събрал близо 240 хил. гласа като кандидат на консервативната "Нова демокрация". С най-много гласове над 307 хил.) е Йоргос Афтияс, популярен журналист и телевизионен водещ.
    От март Белери излежава 2-годишна присъда за купуване на гласове и е обвиняван в подстрекателство към въоръжена съпротива. Според мнозина гърци това са политически обвинения срещу сънародник, борещ се срещу изземването от властите на имоти на етническите гърци в Южна Албания.
  • Международният комитет за Аушвиц е шокиран от резултатите на евровота

    Марин льо Пен води обединението на крайната десница във Франция.
    Марин льо Пен води обединението на крайната десница във Франция.
    Международният комитет за Аушвиц е шокиран от силното представяне на крайнодесните партии на европейските избори, предаде БТА.
    "За оцелелите от Холокоста и германските концентрационни лагери този изборен резултат е депресираща повратна точка", се казва в изявление на изпълнителния вицепрезидент Кристоф Хойбнер, публикувано днес.
    "Европа губи и се самозабравя: във все повече страни придобиват влияние националистически и крайнодесни партии, които всъщност презират европейската идея, израснала от ужасите на Втората световна война и убийствения ужас на лагерите."
    Въпреки това Европа остава голямата надежда за оцелелите от холокоста, казва Хайбнер.
    "И точно затова те настоятелно искат от останалите партии в Европейския парламент да защитят тази европейска идея и да се изправят заедно срещу агитацията и подстрекателството на десните екстремистки сили", добави той.
  • "Алтернатива за Германия" гони скандален евродепутат, търси път към Марин льо Пен

    "Алтернатива за Германия" гони скандален евродепутат, търси път към Марин льо Пен
    Reuters
    Максимилиан Кра, германският евродепутат, чиито коментари предизвикаха изключване на "Алтернатива за Германия" от крайнодясната група "Идентичност и демокрация" в Европейския парламент, няма да бъде част от германската делегация на "Алтернатива за Германия".
    Това решиха в понеделник новоизбраните евродепутати. Кра беше водач на листата на "Алтернатива за Германия", когато заяви, че не всички членове на нацисткия отряд SS са били престъпници. Това предизвика скандал сред крайно десните партии в европарламента и до прогонването на "Алтернатива за Германия". От своя страна партията забрани на Кра да участва в предизборната кампания, но той беше избран на изборите и ще бъде евродепутат.
    "Алтернатива за Германия" получи втори резултат и вкарва 17 евродепутати, които засега не са определили към коя парламентарна група ще се присъединят.
    "Пожелавам на моите новоизбрани колеги членове на ЕП успех в опита им да се присъединят отново към групата на "Идентичност и демокрация" без мен", написа Кра в платформата X.
    Ако "Алтернатива за Германия" и други симпатизиращи й партии, сред които българската "Възраждане" се върнат при френските националисти на Марин льо Пен в "Идентичност и демокрация", групата ще стане трета по численост в новия Европейски парламент, след ЕНП и социалистите.
  • Руски политици злорадстват за представянето на партиите на Макрон и Шолц в евровота

    Руски политици злорадстваха в понеделник заради слабите резултати на партиите на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Олаф Шолц на изборите за Европейски парламент.
    Бившият руски президент Дмитрий Медведев каза, че резултатите отразяват "неумелата политика" на двамата лидери да подкрепят Украйна във войната с Русия.
    Валентина Матвиенко, ръководител на горната камара на парламента, коментира в "Телеграм", че Макрон и Шолц са "претърпели съкрушително поражение", което потвърждава техния провал като европейски и национални политици.
    Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, макар да призна, че проевропейските партии имат голямо мнозинство в следващия европарламент, заяви, че възходът на крайнодесните е ясен.
    "Тази динамика се вижда с невъоръжено око и въпреки факта, че проевропейците засега запазват лидерските си позиции, след време десните партии ще им стъпят по петите", каза Песков, добавяйки, че в Кремъл "следим внимателно тези процеси".
    Руското президентство ще обърне внимание и на предсрочните избори във Франция, "особено като вземе предвид изключително недружелюбното и дори враждебно отношение на френското ръководство към нашата страна".
  • Крайнодесните се наложиха на евроизборите в Белгия

    Лидерът на "Фламандски интерес" Том ван Грийкен, която спечели европейските избори и се класира втора на парламентарните избори в Белгия
    Reuters
    Лидерът на "Фламандски интерес" Том ван Грийкен, която спечели европейските избори и се класира втора на парламентарните избори в Белгия
    Крайнодясната партия "Фламандски интерес" спечели с малко изборите за Европейски парламент, осигурявайки си 14.5% от гласовете, според окончателните резултати, публикувани в понеделник.
    Националистическият Нов фламандски алианс получи 13.96%,
    Макар и с разменени позиции, двете крайнодесни партии победиха и на националните избори, което предизвика оставка на правителството, ръководено от фламандския либерал Александър де Кро. Така Белгия стана втората държава в Европа след Франция, където евровотът предизвика нови предсрочни парламентарни избори.
    Де Кро се просълзи, признавайки изборното си поражение, а цялото ръководство на партията му подаде оставки, заявявайки, че не само лидерът носи отговорност.
    Президентът на партията Том Онгена заяви, че "загубата е колективна отговорност" и че партията няма да участва в следващото правителство.
  • Центристките партии успяха да спрат крайната десница в Испания

    Испания, изглежда, се завръща към двупартийната система след десетилетие на фрагментирана политика с победата на Народната партия и доброто представяне на социалистите на Педро Санчес на евроизборите.
    Reuters
    Испания, изглежда, се завръща към двупартийната система след десетилетие на фрагментирана политика с победата на Народната партия и доброто представяне на социалистите на Педро Санчес на евроизборите.
    Центристките партии в Испания успяха да сдържат възхода на крайнодесните сили, помагайки за укрепването на позицията на премиера Педро Санчес като една от водещите фигури в левия център в Европа.
    Дясноцентристката Народна партия и социалистите на Санчес спечелиха две трети от гласовете, вземайки общо 42 от наличните 61 испански места в европарламента.
    Делът на гласовете на антиимиграционната партия "Вокс" (Vox) нарасна до 9.6%, с 2.5 на сто повече от предишните евроизбори, той остава по-нисък от получения на националния вот миналото лято, когато за нея гласуваха 12.4%.
    Крайнолевите съюзници на Санчес от алианса "Сумар" също губят позиции.
    Професорът по политически науки в Автономния университет на Мадрид Игнасио Молина е цитиран от Ройтерс да казва, че резултатите показват връщане към двупартийна система след десетилетие на фрагментирана политика в Испания.
    Християндемократите имат ясна преднина пред Санчес, но това не е съкрушително поражение за социалистите, смята Пабло Симон, политолог от университета "Карлос III" в Мадрид.
    "Партито свърши" - ново движение, създадено от влиятелния в социалните медии Алвисе Перес, се появи като конкуренция на крайната десница, спечелвайки 4.5% от гласовете с кампания за изкореняване на корупцията в политиката.
    Съседна Португалия също успя да овладее крайнодясната партия "Чега", която спечели 9.8% от гласовете, постигайки едва половината от резултата, който имаше на националните избори през март.
  • С победата си в Италия Мелони се очертава като новия силен лидер в Европа

    С победата си в Италия Мелони се очертава като новия силен лидер в Европа
    Reuters
    Консервативната група на италианския премиер Джорджа Мелони спечели най-много гласове на изборите за Европейски парламент през уикенда, което засили нейната позиция както у дома, така и в чужбина, пише "Ройтерс".
    След почти всички преброени бюлетини нейната партия "Италиански братя" спечели 28.8% от гласовете - повече от четири пъти повече от това, което взеха на последните евроизбори през 2019 г., и надхвърли резултата си от 26% от националните избори през 2022 г., когато се издигнаха на власт.
    "Горда съм, че Италия ще се представи пред Г-7, пред Европа с най-силното си правителство. Това е нещо, което не се е случвало в миналото, но се случва днес. Това е удовлетворение и голяма отговорност", каза Мелони рано в понеделник от централата на партията.
    Опозиционната лявоцентристка Демократическа партия е втора с 24%. Друга опозиционна формация - "Движението 5 звезди", е трета с 9.9% - най-лошото й представяне на национално ниво от създаването й през 2009 г.
    Гласуването в ЕС показа, че управляващата коалиция на Мелони, съставена от партии, които се простират от дясноцентристката до крайната дясна част на политическия спектър, е отбелязала повишаване на подкрепата си до повече от 47% от малко под 43% през 2022 г.
    "Форца Италия" на покойния Силвио Берлускони е на четвърто място с 9.7% от гласовете, изпреварвайки антиимигрантската "Лига", която има 9.1% - разочарование за лидера й Матео Салвини, който тласка партията си силно надясно.
    Победата на Мелони идва на фона на загубите на Еманюел Макрон във Франция и на коалицията на германския канцлер Олаф Шолц, което я прави възможния нов силен човек в Европа.
    Говорейки по радиото, Мелони каза, че все още е твърде рано да се каже дали ще подкрепи втори мандат Урсула фон дер Лайен - кандидат на дясноцентристката ЕНП.
    Единственото разочарование за всички партии беше избирателната активност, която беше малко под 50%, сочат първоначалните данни, рекордно ниска в страна, която в миналото е имала силно избирателно участие.
  • Туск изтръгна колеблива победа от националистите в Полша за евровота

    Туск изтръгна колеблива победа от националистите в Полша за евровота
    Reuters
    Гражданската коалиция на полския премиер Доналд Туск е първа на изборите за Европейски парламент с 37.1% от гласовете според официални резултати от избирателната комисия, съобщени от полските медии.
    Основната опозиционна партия, националистическата "Право и справедливост", има 36.2%. Крайнодясната партия "Конфедерация" получи 12.1%. Коалиционните партньори на Туск в правителството, дясноцентристкият "Трети път" и "Левицата", вземат съответно 6.9% и 6.3%. Избирателната активност е 40.7%.
    Осем европейски държави вече са обявили окончателни резултати от изборите. В Ирландия бюлетините още се броят и заради сложната пропорционална система, която позволява пренареждане на партийните листи и всеки глас е от значение, единствена още не е обявила резултати от вота.
  • Мицотакис призна "пирова победа" на евроизборите

    Консервативното правителство на "Нова демокрация" в Гърция призна, че не е успяло да постигне целта си на изборите за Европарламент в неделя, като премиерът Кириакос Мицотакис цитира ниската избирателна активност и протестния вот като възможни причини.
    Говорителят на правителството Павлос Маринакис нарече това "пирова победа", отбелязвайки, че партията е разбрала посланието на избирателите.
    "Нова демокрация" запази убедителна преднина пред опонентите си, но делът й от гласове спадна с 13% спрямо парламентарните избори миналия май и е с 5% по-нисък от предходните европейски избори.
  • Мелони е сдържана за преизбирането на Фон дер Лайен

    Мелони е сдържана за преизбирането на Фон дер Лайен
    Reuters
    Твърде рано е да се даде отговор относно възможността за втори мандат за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, каза в понеделник италианският премиер Джорджиа Мелони, говорейки по радио 102.5 RTL за резултатите от изборите за Европейски парламент.
    Тя добави, че резултатите от гласуването показват, че напредвайки напред, Европа трябва да прилага по-прагматични политики и че Италия ще има фундаментална роля.
    Председателят на Европейската комисия се номинира от лидерите на европейските държави, които след това го изпращат за потвърждение от Европейския парламент.
    Неокончателните резултати от изборите показват, че проевропейските партии няма да имат нужда от консерваторите, за да съставят мнозинство в европарламента, кандидатурата на Фон дер Лайен обаче не се ползва от всички членове на ЕНП, социалистите, либералите и зелените, които досега държаха мнозинството в Европарламента.
    По време на предизборната кампания Фон дер Лайен неколкократно протяга ръка към европейските консерватори, водени от Мелони, но партията досега показва сдържаност спрямо кандидата на ЕНП за шеф на Еврокомисията.
    Евролидерите се събират неофициално да обсъдят следващия шеф на европейската изпълнителна власт и още няколко водещи позиции в евроинституциите на 17 юни в Брюксел.
  • Европарламентът определя график за избор на шеф на Европейската комисия във вторник

    Европарламентът определя график за избор на шеф на Европейската комисия във вторник
    European parliament (audiovisual service)
    Преговорите за сформиране на парламентарни групи в следващия Европейски парламент започват още тази седмица, а председателите на досегашните групи ще се съберат във вторник, за да обсъдят резултатите от вота и да определят графика за конституирането на парламента и за избора на следващ председател на Еврокомисията.
    Това съобщи председателят на Европарламента Роберта Мецола рано в понеделник сутрин.
    "През следващите седмици ще бъдат сформирани парламентарните групи и ще се създадат мнозинства, за да се пристъпи към работа по политическите приоритети", заяви Мецола.
    Първото заседание на новоизбрания Европейски парламент ще бъде на 16 юли в Страсбург.
    "Виждам резултатите като израз на доверие от избирателите за парламента да води европейския дневен ред и през следващите пет години и като сигнал, че трябва да работим повече", заяви в първи коментар за резултатите от евровота Мецола.
  • Крайнодесните стават трета сила в европарламента, ако успеят да се обединят

    Крайнодесните стават трета сила в европарламента, ако успеят да се обединят
    Reuters
    Крайната десница увеличи присъствието си в Европейския парламент, но проевропейските партии имат ясно мнозинство, сочат неокончателните резултати от гласуването в 27-те държави членки.
    Като цяло подкрепата за центристките партии е отслабена, като най-големите губещи са либералите и зелените, но дясноцентристката ЕНП увеличава присъствието си, докато лявоцентристката ПЕС запазва стабилност.
    Въпреки загубите четирите проевропейски партии, които формираха мнозинството в предишния парламент, ще имат 455 депутати при търсено мнозинство от 361 гласа.
    Крайнодесните партии около френските и германските националисти събират общо над 111 гласа, което би ги направило трета политическа сила, но са силно разделени и прогнозите сочат, че ще останат в две групи, които могат да си сътрудничат при случай и да гласуват противоположно при различия, каквото е например отношението им към войната в Украйна.
    Вижте повече тук за разпределението на местата в Европейския парламент.
  • Политически ветеран и приятел на Орбан печели изборите в Словения

    Партията на политическия ветеран Янез Янша - Словенски демократически съюз, спечели убедително изборите за Европейски парламент в Словения с 4 от общо деветте места, добавяйки към крайния резултат на ЕНП. С 30.8% от гласовете опозиционната партията удвоява резултата си спрямо предходните евроизбори за сметка на социалистите и на Словенската народна партия.
    Янша, който три пъти е бил премиер на Словения, е известен с близките си контакти с Виктор Орбан, който беше прокуден от ЕНП през миналия мандат на Европарламента за системно отклонение от европейските ценности.
    Движението за свобода на премиера Роберт Голоб запазва двата си депутатски мандата с 22% от гласовете, а партиите "Весна", социалистите, "Нова Словения" по едно място, подобрявайки резултатите съответно на европейските либерали, зелени и социалистите.
    За резултатите от вота в другите европейски държави вижте тук