Живко Георгиев, социолог: Трябва политическа революция, еволюционни варианти вече няма

|
За смисъла на изборните резултати и какво следва от тях, за отказа да гласуват над половината с право на глас българи, което се оценява като криза на политическата система, "Дневник" разговаря със социолога Живко Георгиев - собственик и управител на консултантската компания "G.Consulting". Над 30 години той наблюдава политическия живот, изборите и нагласите на гласуващите и негласуващите.
Как да си обясним, че социологическите анкети не успяха да засекат появата на още една парламентарна партия, а не познаха и за най-ниската избирателна активност?
- Все пак имаше очаквания, че ще е ниска активността. Тя можеше да се окаже по-висока и дори сравнена с предишни избори, ако се беше разгърнал потенциалът на протестния наказателен вот. В тези избори протестният вот в масовия си мащаб се реализира чрез негласуване. То е същото.
Измежду т. нар. алтернативи на статуквото нямаше лидер, носещ потенциала да мотивира по-голямата част от протестния вот да избере именно него. |
А ако имаше по-сериозна политическа кампания, смятам, че можеше да се постигнат 40 процента.
Седмата парламентарна партия с име "Величие" изневиделица ли се появи?
- Все по-често и не само в България социолозите не успяват да хващат нови, да ги наречем проекти, които са антисистемни и радикални. На тези европейски избори в Испания не познаха един блогър, които изкара 4 процента, а се е появявал само във виртуалното пространство. Имаше и в други страни вот от порядъка на 3 - 4 процента вот без провеждане на обичайна медийна кампания.
"Величие" се мяркаше в проучванията тук-там с единични бройки. Изкара 4 процента, което от всички имащи право на глас прави 1,3 процента. Значи в едно изследване с 1000 извадка 1,3 е равно 13 човека. Тъй че наистина може да не ги уловите. Още повече че избирателите, отхвърлящи радикално политическата система, бяха концентрирани до голяма степен сред онези 50-60 процента от отказващите да участват в социологическите изследвания, очевидно възприемайки и тях като инструмент от съществуващата политическа система.
Какви са причините точно "Величие" да привлече значима част от протестния вот?
- Докато проучванията на терен са текли, не беше хванато нещо, което се случи буквално на финалната права на изборната кампания. Става дума за известната асамблея на НАТО в София с радикалното изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и единодушното гласуване от делегатите да се даде право на Украйна да използва оръжията, които получава, на руска територия. Това беше възприето като нов момент от ескалацията на войната, а междувременно президентът направи изявление по повод решението на форума. Всичко това превърна темата за войната в ключова.

"Направихме шедьовър... Надиграхме ги": Позициите на партия "Величие" за НАТО, ЕС, правителство, еврото
Значи вие смятате, че войната на Русия в Украйна е вече основен, ключов фактор и на вътрешнополитическата сцена? А не компроматите и не дори ролята на службите, конкретно ДАНС, която този път счупи рекорда по предизборно участие в унищожаване на едни партии и лидери в полза на други?
- Войната е сред основните фактори. Ако не за цялото общество, поне за 20-ина процента от политически активните граждани. Тя наля подкрепа за - най-общо казано - антинатовска позиция, а по-конкретно срещу въвличане на България в съвкупния натовски ентусиазъм за въвличане на НАТО в Украйна.
Но последваха уточнения и беше официално отречена вероятност за въвличане на България във войната.
- Въпреки това в част от населението остана впечатлението за реален риск България да бъде замесена в конфликта и не само с изпращане на оръжие. Това наля подкрепа за партии като "Величие", МЕЧ и някои по-малки.
Уточненията с хъкане-мъкане на системните партии нямаха голямо значение за онези, които отдавна не им вярват и не биха им повярвали дори ако кажат, че слънцето изгрява от изток.
Що се отнася до компроматните боеве, за които споменавате - да, първата половина на кампанията беше доминирана от тях и други простотии от българския политически бит, с които сме свикнали, но на финала се появи темата за НАТО и това мотивира част от онези, които поначало щяха да гласуват наказателно срещу доминиращите партии. Очевидно такива като "Величие" са имали смислена кампания в онлайн пространството, вероятно и в чужбина са работили активно, като имате предвид, че българите в чужбина не гледат българска телевизия. Техният контакт с България е през социалните мрежи.
Така или иначе, партии като "Величие" имат потенциал.
Създателят на "Исторически парк" Ивелин Михайлов каза в изборната вечер по телевизията, че те не оспорват членството в НАТО и ЕС, а са фиксирани във вътрешните проблеми - как са привлекли тогава подкрепа на антинатовски настроени избиратели?
- А, казал по телевизията... Това говорене няма особено значение. А и голяма част от наказателния вот на европейските избори беше не под лозунга да излезем от ЕС и НАТО, а да се осъществят определени промени в тях.
Разделението и противопоставянето по всяка тема в България става все по-остро - има ли опасност да деградира необратимо усещането за общност и рефлексът за колективното ни оцеляване в бъдеще?
- Обществото е силно разделено - на поне 10, 20 значими клъстера, които могат да постигнат някакви обединения помежду си на база против нещо. Но не могат на база "за". И това е драмата на всички протести.
Лесно е да се обявим леви, десни, центристи, демократи, националисти, против статуквото. Много трудно е след това да се обявим за конкретни действия. Но това не е само български феномен.

Днес ни се предлага да се върнем към подчинението
Как си обяснявате този висок вот за ДПС? Само с ниската избирателна активност ли, или и с непозволени средства? Спомням си как преди много години г-н Доган омаловажи купуването на гласове с репликата, че това го имало навсякъде по света?
- Сигурно има и непозволени средства, трябва да видим финалните данни и да направим анализ гнездо по гнездо. Има си и корпоративен вот, има си и ползване на административен капацитет. Плюс това ДПС си взе някои малки общности, които ГЕРБ й беше отнел, предимно в Североизточна България.
Какви са възможностите да се направи редовно правителство и възможно ли е то без участието на ДПС, след като то е вече втора политическа сила?
- Опциите за правителство не са много. Най-много ГЕРБ да конфигурира някакво недоносче с безкрайно ниска легитимност и кратък живот. Това е тя, кризата на политическата система.
А без участието на ДПС правителство в сегашната ситуация естествено не е възможно. Но да уточним, че през последните десетилетия не е имало управление, в което да не е участвало по някакъв начин ДПС. |
Вашият въпрос очевидно е дали този път участието ще бъде явно. По-добрият вариант за политическия процес е ДПС да участва явно - в смисъл, че би се ускорила радикализацията на обществените настроения за смяна на модела. Ако и това не консолидира фрагментарната опозиция на този модел и не породи силна негова алтернатива, ще се окажат прави онези, които казват, че 1300 години стигат.

Европа дръпна тревожно напред, България се върна в блатото на 2017 г.
Наричате сегашната ситуация криза на политическата система, други казват криза на парламентарната демокрация, но избягват криза на парламентарната държава? Защо?
- Всяко от изброените е вярно. Изживяваме тотална криза на политическата система и на парламентаризма, който впрочем никога у нас не е бил цъфтящ. По конституция парламентът е решаващ, но той е бил подменян или от една партия на управляващото мнозинство, или директно подчинен на правителството чрез неговото мнозинство. Трудно си спомням последните десетилетия парламентът да е функционирал като реален орган, а не номинален.
Така че кризата е дълбока и няма изгледи да се реши със собствените ресурси на сегашната политическа система. Единственият начин да се реши са нови политически проекти. Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече непоправимо повреден.
Може ли да се появят политически проекти за радикална промяна на политическата система - от парламентарна в президентска или полупрезидентска държава например, след като българите дадоха вече оценка на актуалния парламентаризъм с масов отказ да гласуват?
- Е, това изисква много дълбока конституционна промяна.
Изход има по-скоро в това да се случи някакъв трус, нещо като политическа революция. Еволюционни варианти в рамките на тази политическа система няма.
Как би изглеждал такъв трус, който да изиграе роля на политическа революция?
- Много са вариантите - от граждански натиск до нещо като радикално преподреждане на политическата сцена. Нещо подобно на политическия взрив във Франция. Може да е свързано и с появата на нова политическа сила, която да консолидира и бъде припозната от онези 60-70 процента българи, които не гласуват, омерзени от състоянието на политическата класа.
А идеята за експертно или програмно правителство с договорена програма и определен хоризонт във времето?
- Формално може да се формира, както и да се нарече - програмно, експертно, за национално спасение. Ще се влачи по корем още година. Но няма да бъдат решени основни проблеми. Вие питате все едно за пациент, който е на система, колко дълго може да пребивава в клинична смърт. Може и по-дълго. Въпросът е, че през това време обществото си отива. Защото и други системи на обществения организъм вече отказват.
Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече повреден.
Прочетох интервю на политолог, който казва, че не било изключено президентът Радев да прекрати предсрочно мандата си и да излезе със свой политически проект или да подкрепи друг?
- Под една или друга форма това го чуваме от години. Сигурно е в сферата на възможното, не знам доколко е вероятно. Изходът можеше да бъде намерен през изтеклите три години, но по много причини не стана. Както казваше Бертолд Брехт, гениалните идеи се провалят поради наличие на хора. А също и поради отсъствие на друг вид хора.
Имаше енергия през 2020 г., вече - няма. Тя беше употребена за лични цели.

"Политическо невежество". Защо икономическото знание не влияе на предизборните кампании
И какви са били личните им цели, това го чуваме непрекъснато - предполагам говорите за "Продължаваме промяната" и нейните лидери?
- Аз отказвам да мисля със задна дата какви са били намеренията на едни или други управляващи, те винаги са добри. Съдя по резултата.

TikTok политиката пробива в Европа
Но мотивите да участваш във властта определят моралния знак на участието.
- Моралният знак не променя факта, че резултатът е изпиране и изчистване на една туморна система, срещу която хората излязоха на пощадите през 2020 г.
Всички питат за "Величие", а това е по-малкият детайл. Голямата новина е 70 процента негласували българи и катастрофата на политическите сили, които бяха емблема на промяната. |
Страната не е изживяла катарзис. Тези избори с потресаващата си нелегитимност са червен картон за цялата политическа класа. Паралелно с това неработещи са институциите, които биха могли да бъдат гарант за нормалност, а те са в трагично състояние, обществото им няма вяра.
А антиинституционализмът е поразяващото оръжие срещу самата идея за държавност и хранителна среда не само за радикализация във вербалното поле, а и в полето на политическото действие.
И все пак кое е по-разумно - да се пробва правителство или нови избори?
- Аз не знам кое ще е по-пагубно за политическата система - дали ако се пробва правителство без легитимност, или ако се отиде на нови избори.
Във всеки случай крайно време е за широк обединен фронт срещу статуквото. Усилията всеки да се заплюе някаква част от протестния наказателен вот са безсмислени. |
Не съм оптимист, но и не всичко е загубено. Ще зависи от това дали всеки може да си направи изводи от тези избори. За мен лично това, което се случи - провалът на партиите на промените, беше прогнозируемо.
Грешките им тактически ли бяха, или по-тежки?
- Те да си направят изводите. За мене сглобката беше... не грешка, а престъпление.
Споменахте за широк обединен фронт срещу статуквото - от кого и как да се формира?
- Обединението трябва да се появи на равнище граждани. Тогава на политическите сили няма да им остане избор.
