Живко Георгиев, социолог: Трябва политическа революция, еволюционни варианти вече няма

Живко Георгиев, социолог: Трябва политическа революция, еволюционни варианти вече няма

Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече непоправимо повреден, казва социологът.
Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече непоправимо повреден, казва социологът.
  • Част от наказателния вот отиде при партии като "Величие" заради затвърдилото се от асамблеята на НАТО в София впечатление, че България може да бъде въвлечена във войната в Украйна.
  • "Величие" е малкият детайл, новината и проблемът са в отказа на 60-70 процента българи да гласуват, защото не виждат смисъл.
  • Явно участие на ДПС в управлението би ускорило радикализацията на обществените настроения за смяна на модела.
  • Изход има в обединен широк фронт на фрагментираната опозиция срещу статуквото.
За смисъла на изборните резултати и какво следва от тях, за отказа да гласуват над половината с право на глас българи, което се оценява като криза на политическата система, "Дневник" разговаря със социолога Живко Георгиев - собственик и управител на консултантската компания "G.Consulting". Над 30 години той наблюдава политическия живот, изборите и нагласите на гласуващите и негласуващите.
Как да си обясним, че социологическите анкети не успяха да засекат появата на още една парламентарна партия, а не познаха и за най-ниската избирателна активност?
- Все пак имаше очаквания, че ще е ниска активността. Тя можеше да се окаже по-висока и дори сравнена с предишни избори, ако се беше разгърнал потенциалът на протестния наказателен вот. В тези избори протестният вот в масовия си мащаб се реализира чрез негласуване. То е същото.
Измежду т. нар. алтернативи на статуквото нямаше лидер, носещ потенциала да мотивира по-голямата част от протестния вот да избере именно него.
А ако имаше по-сериозна политическа кампания, смятам, че можеше да се постигнат 40 процента.
Седмата парламентарна партия с име "Величие" изневиделица ли се появи?
- Все по-често и не само в България социолозите не успяват да хващат нови, да ги наречем проекти, които са антисистемни и радикални. На тези европейски избори в Испания не познаха един блогър, които изкара 4 процента, а се е появявал само във виртуалното пространство. Имаше и в други страни вот от порядъка на 3 - 4 процента вот без провеждане на обичайна медийна кампания.
"Величие" се мяркаше в проучванията тук-там с единични бройки. Изкара 4 процента, което от всички имащи право на глас прави 1,3 процента. Значи в едно изследване с 1000 извадка 1,3 е равно 13 човека. Тъй че наистина може да не ги уловите. Още повече че избирателите, отхвърлящи радикално политическата система, бяха концентрирани до голяма степен сред онези 50-60 процента от отказващите да участват в социологическите изследвания, очевидно възприемайки и тях като инструмент от съществуващата политическа система.
Какви са причините точно "Величие" да привлече значима част от протестния вот?
- Докато проучванията на терен са текли, не беше хванато нещо, което се случи буквално на финалната права на изборната кампания. Става дума за известната асамблея на НАТО в София с радикалното изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и единодушното гласуване от делегатите да се даде право на Украйна да използва оръжията, които получава, на руска територия. Това беше възприето като нов момент от ескалацията на войната, а междувременно президентът направи изявление по повод решението на форума. Всичко това превърна темата за войната в ключова.
Значи вие смятате, че войната на Русия в Украйна е вече основен, ключов фактор и на вътрешнополитическата сцена? А не компроматите и не дори ролята на службите, конкретно ДАНС, която този път счупи рекорда по предизборно участие в унищожаване на едни партии и лидери в полза на други?
- Войната е сред основните фактори. Ако не за цялото общество, поне за 20-ина процента от политически активните граждани. Тя наля подкрепа за - най-общо казано - антинатовска позиция, а по-конкретно срещу въвличане на България в съвкупния натовски ентусиазъм за въвличане на НАТО в Украйна.
Но последваха уточнения и беше официално отречена вероятност за въвличане на България във войната.
- Въпреки това в част от населението остана впечатлението за реален риск България да бъде замесена в конфликта и не само с изпращане на оръжие. Това наля подкрепа за партии като "Величие", МЕЧ и някои по-малки.
​​​​​​​Уточненията с хъкане-мъкане на системните партии нямаха голямо значение за онези, които отдавна не им вярват и не биха им повярвали дори ако кажат, че слънцето изгрява от изток.
Що се отнася до компроматните боеве, за които споменавате - да, първата половина на кампанията беше доминирана от тях и други простотии от българския политически бит, с които сме свикнали, но на финала се появи темата за НАТО и това мотивира част от онези, които поначало щяха да гласуват наказателно срещу доминиращите партии. Очевидно такива като "Величие" са имали смислена кампания в онлайн пространството, вероятно и в чужбина са работили активно, като имате предвид, че българите в чужбина не гледат българска телевизия. Техният контакт с България е през социалните мрежи.
Така или иначе, партии като "Величие" имат потенциал.
Създателят на "Исторически парк" Ивелин Михайлов каза в изборната вечер по телевизията, че те не оспорват членството в НАТО и ЕС, а са фиксирани във вътрешните проблеми - как са привлекли тогава подкрепа на антинатовски настроени избиратели?
- А, казал по телевизията... Това говорене няма особено значение. А и голяма част от наказателния вот на европейските избори беше не под лозунга да излезем от ЕС и НАТО, а да се осъществят определени промени в тях.
Разделението и противопоставянето по всяка тема в България става все по-остро - има ли опасност да деградира необратимо усещането за общност и рефлексът за колективното ни оцеляване в бъдеще?
- Обществото е силно разделено - на поне 10, 20 значими клъстера, които могат да постигнат някакви обединения помежду си на база против нещо. Но не могат на база "за". И това е драмата на всички протести.
Лесно е да се обявим леви, десни, центристи, демократи, националисти, против статуквото. Много трудно е след това да се обявим за конкретни действия. Но това не е само български феномен.
Как си обяснявате този висок вот за ДПС? Само с ниската избирателна активност ли, или и с непозволени средства? Спомням си как преди много години г-н Доган омаловажи купуването на гласове с репликата, че това го имало навсякъде по света?
- Сигурно има и непозволени средства, трябва да видим финалните данни и да направим анализ гнездо по гнездо. Има си и корпоративен вот, има си и ползване на административен капацитет. Плюс това ДПС си взе някои малки общности, които ГЕРБ й беше отнел, предимно в Североизточна България.
Какви са възможностите да се направи редовно правителство и възможно ли е то без участието на ДПС, след като то е вече втора политическа сила?
- Опциите за правителство не са много. Най-много ГЕРБ да конфигурира някакво недоносче с безкрайно ниска легитимност и кратък живот. Това е тя, кризата на политическата система.
А без участието на ДПС правителство в сегашната ситуация естествено не е възможно. Но да уточним, че през последните десетилетия не е имало управление, в което да не е участвало по някакъв начин ДПС.
Вашият въпрос очевидно е дали този път участието ще бъде явно. По-добрият вариант за политическия процес е ДПС да участва явно - в смисъл, че би се ускорила радикализацията на обществените настроения за смяна на модела. Ако и това не консолидира фрагментарната опозиция на този модел и не породи силна негова алтернатива, ще се окажат прави онези, които казват, че 1300 години стигат.
Наричате сегашната ситуация криза на политическата система, други казват криза на парламентарната демокрация, но избягват криза на парламентарната държава? Защо?
- Всяко от изброените е вярно. Изживяваме тотална криза на политическата система и на парламентаризма, който впрочем никога у нас не е бил цъфтящ. По конституция парламентът е решаващ, но той е бил подменян или от една партия на управляващото мнозинство, или директно подчинен на правителството чрез неговото мнозинство. Трудно си спомням последните десетилетия парламентът да е функционирал като реален орган, а не номинален.
Така че кризата е дълбока и няма изгледи да се реши със собствените ресурси на сегашната политическа система. Единственият начин да се реши са нови политически проекти. Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече непоправимо повреден.
Може ли да се появят политически проекти за радикална промяна на политическата система - от парламентарна в президентска или полупрезидентска държава например, след като българите дадоха вече оценка на актуалния парламентаризъм с масов отказ да гласуват?
- Е, това изисква много дълбока конституционна промяна.
​​​​​​​Изход има по-скоро в това да се случи някакъв трус, нещо като политическа революция. Еволюционни варианти в рамките на тази политическа система няма.
Как би изглеждал такъв трус, който да изиграе роля на политическа революция?
- Много са вариантите - от граждански натиск до нещо като радикално преподреждане на политическата сцена. Нещо подобно на политическия взрив във Франция. Може да е свързано и с появата на нова политическа сила, която да консолидира и бъде припозната от онези 60-70 процента българи, които не гласуват, омерзени от състоянието на политическата класа.
А идеята за експертно или програмно правителство с договорена програма и определен хоризонт във времето?
- Формално може да се формира, както и да се нарече - програмно, експертно, за национално спасение. Ще се влачи по корем още година. Но няма да бъдат решени основни проблеми. Вие питате все едно за пациент, който е на система, колко дълго може да пребивава в клинична смърт. Може и по-дълго. Въпросът е, че през това време обществото си отива. Защото и други системи на обществения организъм вече отказват.
Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече повреден.
Прочетох интервю на политолог, който казва, че не било изключено президентът Радев да прекрати предсрочно мандата си и да излезе със свой политически проект или да подкрепи друг?
- Под една или друга форма това го чуваме от години. Сигурно е в сферата на възможното, не знам доколко е вероятно. Изходът можеше да бъде намерен през изтеклите три години, но по много причини не стана. Както казваше Бертолд Брехт, гениалните идеи се провалят поради наличие на хора. А също и поради отсъствие на друг вид хора.
Имаше енергия през 2020 г., вече - няма. Тя беше употребена за лични цели.
И какви са били личните им цели, това го чуваме непрекъснато - предполагам говорите за "Продължаваме промяната" и нейните лидери?
- Аз отказвам да мисля със задна дата какви са били намеренията на едни или други управляващи, те винаги са добри. Съдя по резултата.
Но мотивите да участваш във властта определят моралния знак на участието.
- Моралният знак не променя факта, че резултатът е изпиране и изчистване на една туморна система, срещу която хората излязоха на пощадите през 2020 г.
Всички питат за "Величие", а това е по-малкият детайл. Голямата новина е 70 процента негласували българи и катастрофата на политическите сили, които бяха емблема на промяната.
Страната не е изживяла катарзис. Тези избори с потресаващата си нелегитимност са червен картон за цялата политическа класа. Паралелно с това неработещи са институциите, които биха могли да бъдат гарант за нормалност, а те са в трагично състояние, обществото им няма вяра.
А антиинституционализмът е поразяващото оръжие срещу самата идея за държавност и хранителна среда не само за радикализация във вербалното поле, а и в полето на политическото действие.
И все пак кое е по-разумно - да се пробва правителство или нови избори?
- Аз не знам кое ще е по-пагубно за политическата система - дали ако се пробва правителство без легитимност, или ако се отиде на нови избори.
Във всеки случай крайно време е за широк обединен фронт срещу статуквото. Усилията всеки да се заплюе някаква част от протестния наказателен вот са безсмислени.
Не съм оптимист, но и не всичко е загубено. Ще зависи от това дали всеки може да си направи изводи от тези избори. За мен лично това, което се случи - провалът на партиите на промените, беше прогнозируемо.
Грешките им тактически ли бяха, или по-тежки?
- Те да си направят изводите. За мене сглобката беше... не грешка, а престъпление.
Споменахте за широк обединен фронт срещу статуквото - от кого и как да се формира?
- Обединението трябва да се появи на равнище граждани. Тогава на политическите сили няма да им остане избор.