- Все пак имаше очаквания, че ще е ниска активността. Тя можеше да се окаже по-висока и дори сравнена с предишни избори, ако се беше разгърнал потенциалът на протестния наказателен вот. В тези избори протестният вот в масовия си мащаб се реализира чрез негласуване. То е същото.

А ако имаше по-сериозна политическа кампания, смятам, че можеше да се постигнат 40 процента.

- Все по-често и не само в България социолозите не успяват да хващат нови, да ги наречем проекти, които са антисистемни и радикални. На тези европейски избори в Испания не познаха един блогър, които изкара 4 процента, а се е появявал само във виртуалното пространство. Имаше и в други страни вот от порядъка на 3 - 4 процента вот без провеждане на обичайна медийна кампания.

- Докато проучванията на терен са текли, не беше хванато нещо, което се случи буквално на финалната права на изборната кампания. Става дума за известната асамблея на НАТО в София с радикалното изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и единодушното гласуване от делегатите да се даде право на Украйна да използва оръжията, които получава, на руска територия. Това беше възприето като нов момент от ескалацията на войната, а междувременно президентът направи изявление по повод решението на форума. Всичко това превърна темата за войната в ключова.

- Войната е сред основните фактори. Ако не за цялото общество, поне за 20-ина процента от политически активните граждани. Тя наля подкрепа за - най-общо казано - антинатовска позиция, а по-конкретно срещу въвличане на България в съвкупния натовски ентусиазъм за въвличане на НАТО в Украйна.

- Въпреки това в част от населението остана впечатлението за реален риск България да бъде замесена в конфликта и не само с изпращане на оръжие. Това наля подкрепа за партии като "Величие", МЕЧ и някои по-малки.

Що се отнася до компроматните боеве, за които споменавате - да, първата половина на кампанията беше доминирана от тях и други простотии от българския политически бит, с които сме свикнали, но на финала се появи темата за НАТО и това мотивира част от онези, които поначало щяха да гласуват наказателно срещу доминиращите партии. Очевидно такива като "Величие" са имали смислена кампания в онлайн пространството, вероятно и в чужбина са работили активно, като имате предвид, че българите в чужбина не гледат българска телевизия. Техният контакт с България е през социалните мрежи.

Така или иначе, партии като "Величие" имат потенциал.

- А, казал по телевизията... Това говорене няма особено значение. А и голяма част от наказателния вот на европейските избори беше не под лозунга да излезем от ЕС и НАТО, а да се осъществят определени промени в тях.

- Обществото е силно разделено - на поне 10, 20 значими клъстера, които могат да постигнат някакви обединения помежду си на база против нещо. Но не могат на база "за". И това е драмата на всички протести.

Лесно е да се обявим леви, десни, центристи, демократи, националисти, против статуквото. Много трудно е след това да се обявим за конкретни действия. Но това не е само български феномен.

- Сигурно има и непозволени средства, трябва да видим финалните данни и да направим анализ гнездо по гнездо. Има си и корпоративен вот, има си и ползване на административен капацитет. Плюс това ДПС си взе някои малки общности, които ГЕРБ й беше отнел, предимно в Североизточна България.

- Опциите за правителство не са много. Най-много ГЕРБ да конфигурира някакво недоносче с безкрайно ниска легитимност и кратък живот. Това е тя, кризата на политическата система.

Вашият въпрос очевидно е дали този път участието ще бъде явно. По-добрият вариант за политическия процес е ДПС да участва явно - в смисъл, че би се ускорила радикализацията на обществените настроения за смяна на модела. Ако и това не консолидира фрагментарната опозиция на този модел и не породи силна негова алтернатива, ще се окажат прави онези, които казват, че 1300 години стигат.

- Всяко от изброените е вярно. Изживяваме тотална криза на политическата система и на парламентаризма, който впрочем никога у нас не е бил цъфтящ. По конституция парламентът е решаващ, но той е бил подменян или от една партия на управляващото мнозинство, или директно подчинен на правителството чрез неговото мнозинство. Трудно си спомням последните десетилетия парламентът да е функционирал като реален орган, а не номинален.

Така че кризата е дълбока и няма изгледи да се реши със собствените ресурси на сегашната политическа система. Единственият начин да се реши са нови политически проекти. Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече непоправимо повреден.

- Е, това изисква много дълбока конституционна промяна.

- Много са вариантите - от граждански натиск до нещо като радикално преподреждане на политическата сцена. Нещо подобно на политическия взрив във Франция. Може да е свързано и с появата на нова политическа сила, която да консолидира и бъде припозната от онези 60-70 процента българи, които не гласуват, омерзени от състоянието на политическата класа.

- Формално може да се формира, както и да се нарече - програмно, експертно, за национално спасение. Ще се влачи по корем още година. Но няма да бъдат решени основни проблеми. Вие питате все едно за пациент, който е на система, колко дълго може да пребивава в клинична смърт. Може и по-дълго. Въпросът е, че през това време обществото си отива. Защото и други системи на обществения организъм вече отказват.

- Под една или друга форма това го чуваме от години. Сигурно е в сферата на възможното, не знам доколко е вероятно. Изходът можеше да бъде намерен през изтеклите три години, но по много причини не стана. Както казваше Бертолд Брехт, гениалните идеи се провалят поради наличие на хора. А също и поради отсъствие на друг вид хора.

Имаше енергия през 2020 г., вече - няма. Тя беше употребена за лични цели.

- Аз отказвам да мисля със задна дата какви са били намеренията на едни или други управляващи, те винаги са добри. Съдя по резултата.

- Моралният знак не променя факта, че резултатът е изпиране и изчистване на една туморна система, срещу която хората излязоха на пощадите през 2020 г.

Страната не е изживяла катарзис. Тези избори с потресаващата си нелегитимност са червен картон за цялата политическа класа. Паралелно с това неработещи са институциите, които биха могли да бъдат гарант за нормалност, а те са в трагично състояние, обществото им няма вяра.

А антиинституционализмът е поразяващото оръжие срещу самата идея за държавност и хранителна среда не само за радикализация във вербалното поле, а и в полето на политическото действие.

- Аз не знам кое ще е по-пагубно за политическата система - дали ако се пробва правителство без легитимност, или ако се отиде на нови избори.

Не съм оптимист, но и не всичко е загубено. Ще зависи от това дали всеки може да си направи изводи от тези избори. За мен лично това, което се случи - провалът на партиите на промените, беше прогнозируемо.

- Те да си направят изводите. За мене сглобката беше... не грешка, а престъпление.

- Обединението трябва да се появи на равнище граждани. Тогава на политическите сили няма да им остане избор.