На 27 октомври 2024 г. българите ще гласуват на предсрочни парламентарни избори. Вотът ще определи новите 240 депутати в 51-ото Народно събрание. Това са вторите национални избори за 2024 г. и седми поред за последните три години.

За Народното събрание се гласува в общо 31 многомандатни избирателни района (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой народни представители пропорционално на населението. Многомандатните райони съвпадат с административните области на страната, като изключение правят София-град - разделена на три района, и Пловдив - разделен на два.

Изборите ще бъдат организирани от второто служебно правителство Димитър Главчев, който беше посочен за министър-председател в качеството си на председател на Сметната палата.

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 г. към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията срещу тези, които не отидат до урните.

Според текстовете в Изборния кодекс гласуването е смесено - гласоподавателят решава дали да даде гласа си с хартиена бюлетина или с машина.

Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия.

Вотът на машина става със смарт карта, която се получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа. Гласуващите в чужбина няма да могат да избират предпочитан кандидат, а само партия или коалиция.

След като гласува, избирателят вади картата от машината и изчаква звуковия сигнал преди да вземе разписката от машинното гласуване, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетината се пуска в урна. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.

Изборният ден отново ще започва в 7 ч. и завършва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21.00 ч.

Номерата на партиите и коалициите за предсрочните избори бяха определени от ЦИК чрез жребий на 25 септември. Можете да ги видите тук:

На сайта на всяка районна избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати в българския парламент, след като изтече срокът за публикуването им.

При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ.

Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).

Номерата на партиите и коалициите са от 1 до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.

Кой и с колко ще спечели изборите - това е най-важният въпрос, който вълнува всички в поредната предизборна кампания за последните три години. Прогнозите на социологическите агенции можете да следите тук.

Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват, както в оповестяваните на публични места избирателни списъци, така и по електронен път. Справки могат да се правят онлайн в сайта на ГРАО, като вариантите са по единния граждански номер (ЕГН) и малко име или по адрес.

Номерът и мястото на избирателната секция могат да се проверят и чрез SMS на единен номер 18429. той е един за всички мобилни оператори, като в текстовото съобщение е необходимо да се изпишат само цифрите от ЕГН. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 0.25 лв. без ДДС.

Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726 безплатно за цялата страна.

Избирателите, чиито постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поискат да бъдат вписани в избирателния списък по настоящ адрес. Заявление за гласуване по настоящ адрес се подава в съответната общинска администрация или по електронен път през сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО).

Заявление за гласуване по настоящ адрес може да се подаде и по електронен път, като за това не се изисква подпис. След това ГРАО извършва проверка на подадените данни. След като избирател бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен и не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.

Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат до 12 октомври да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).

Ако този срок бъде изпуснат, избирателите с трайни увреждания могат да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 21 октомври.

Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което отсядате. Тогава трябва да подадете и заявление в срок.

Да. В която и да е секция в чужбина с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.

Според Изборния кодекс за националните избори ЦИК трябва да образува секции в чужбина в дипломатически и консулски представителства на България. Допълнителни секции се откриват също:

За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава.

На 27 октомври извън България ще се гласува в 719 секции, разположени в 57 държави. За поредна година най-много ще са те в Турция (168), Великобритания (112) и Испания (64). В 157 секции ще може да се гласува и с машина.

В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 27 октомври.

При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия/коалиция може да получи най-малко 10 мандата.

В изборите за Народно събрание преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7% от гласувалите за съответната партия/коалиция. Когато избирателят не е посочил изрично преференция, тя се отчита за водача на листата.

Колкото повече хора гласуват на парламентарните избори, т.е. колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-малко е значението на контролирания и купения вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.

Избирателната активност има значение и за провеждането на референдуми. По закон подложено на допитване до народа решение се смята за прието, ако са гласували не по-малко хора, отколкото на последните парламентарни избори, и ако повече от половината от тях са го подкрепили.

Всеки гласоподавател може да посочи в бюлетината квадратчето "Не подкрепям никого". Това ще направи гласа му действителен, но той ще се брои само за определяне на избирателната активност. "Не подкрепям никого" не влияе при отчитане на резултатите от вота.

С хартиена бюлетина ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще избира дали да упражни вота си с хартия или на машина.

В малките секции - с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия, се гласува само с хартиена бюлетина.

В чужбина само с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели, а в останалите ще има избор между хартиена бюлетина и бюлетина от машинно гласуване.

При гласуването с хартиена бюлетина избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител. Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

Празната бюлетина е недействителен глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с "Не подкрепям никого".

Хартиената бюлетина се отчита като недействителен глас, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето.

Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се смята за недействителна.

Бюлетината от машинно гласуване също ще се отчете като недействителна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 ч.

По закон ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати в Народното събрание за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден - до 31 октомври. Имената на избраните народните представители ще бъдат обявени до 3 ноември.

Най-честите манипулации на избори са купеният и контролираният вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.

Касирането е отмяна на избори, решението за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.

Бюджетът за предсрочните парламентарни и европейски избори на 27 октомври, който служебното правителство одобри, е около 100 млн. лв. Според одобрената от служебното правителство план-сметка общините ще получат близо 56 млн. лв., МВР - над 15 млн. лв., а разходите на изборната администрация възлизат на 3.6 млн. лв.

Последните избори през юни 2024 г., които бяха заедно с европейските, струваха малко над 98 млн.лв. Поредицата от избори през последните три години пък струва на страната близо половин милиард лева.

Да, може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези, ако 51-ото Народно събрание не успее събере мнозинство за излъчване на редовно правителство.