ДПС преживява най-големия трус в историята си и в това няма съмнение. За двата лагера - около почетния лидер Ахмед Доган и около действащия съпредседател Делян Пеевски, битката на парламентарните избори от 27 октомври ще е на живот и смърт, защото от нея ще зависят както възможностите за овладяване на партията, така и излазът към властови позиции на различни нива в държавата. Въпросът е с какъв електорален ресурс разполага движението, какъв дял ще вземе всяка от фракциите и имат ли потенциал за разширяване на досегашната подкрепа.

В началото на годината - когато наложи формулата за двама съпредседатели на партията, Доган възложи на Пеевски да се фокусира "в разширяване на електоралното присъствие на ДПС". Близки до санкционирания от САЩ за корупция депутат тогава говореха, че поставената задача била на следващите парламентарни избори ДПС да има 430 хил. гласа. Амбицията на самия Пеевски била още по-голяма - половин милион.

На изборите през юни 2024 г. ДПС взе 366 хил. гласа, с 20 хил. повече, отколкото година по-рано. При най-ниската избирателна активност в демократичната история това беше достатъчно за превръщането на партията във втора парламентарна сила с 47 депутати. Това е най-силното ѝ представяне според броя спечелени мандати, но гласовете са едва 60% от рекордните 610 хил. гласа през 2009 г.

В последните три години и половина, за които имаше шест парламентарни вота, ДПС варира между 340 хил. и 360 хил. гласа, с едно кратко пропадане - под 300 хил. през юли 2021 г.

Сега социолозите са силно предпазливи в прогнозите си за представянето на ДПС - на този етап очакват преднина на Догановата коалиция "Алианс за права и свободи" пред "ДПС - Ново начало" на Пеевски. Дистанцията варира между 1 и 3 процентни пункта с неизменната уговорка, че тенденцията може да се обърне. Огромният проблем пред всякакви прогнози е един фактор, чиято тежест трудно може да бъде отчетена предварително - делът на купения и контролиран вот на изборите. Кандидатът за депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев обвини Делян Пеевски, че подготвя масово купуване на гласове за коалицията си, които може да достигнат 200 хиляди.

Изборните резултати показват ясно двата труса досега в ДПС. Най-видим е този от 2017 г., когато Лютви Местан, бивш председател на движението, впоследствие изключен от партията, се яви на избори със своя формация - "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ). Местан беше в коалиция с други бивши депесари - Народната партия "Свобода и достойнство" (НПСД) на учредителя и дългогодишен зам.-председател на движението Касим Дал, който беше изгонен през 2011 г., а по-късно обяви, че това е станало под давление на кръга, наложил след това Делян Пеевски в партията.

Коалицията "Обединение ДОСТ" (ДОСТ и НПСД) взе общо 100 хил. гласа на изборите. ДПС получи 316 хил. и това беше исторически най-ниският ѝ резултат дотогава. По-слабо беше усетен ударът при изключването на Дал и основаването на НДПС - между партийните събития и парламентарните избори тогава минаха близо две години. През 2013 г. НПСД в коалиция с НДСВ взе 57 хил. гласа, от които близо 9 хил. от чужбина. Година по-късно партията участва в широката коалиция "Реформаторски блок", и вкара депутат в парламента - тогавашният лидер Корман Исмаилов.

На изборите през 2017 г. ДОСТ изпревари значително ДПС по гласове от чужбина и завърши втора от всички партии по този показател. Гласовете ѝ бяха 19 хил., като 17 хил. от тях дойдоха от Турция. ДПС остана с едва 14 хил. гласа от чужбина, от които близо 12 хил. от Турция.

Най-силна подкрепа от чужбина ДПС е регистрирала през 2009 г. - близо 94 хил. гласа. Следващият пиков момент беше през ноември 2021 г., когато изборите бяха заедно с президентските, а движението за първи път имаше кандидат с турско име - тогавашният председател Мустафа Карадайъ. Гласовете тогава бяха 87 743, а над 97% от тях бяха от Турция, където в кампанията участваше и турската държава.