В началото на септември "Да, България" мотивира решението си да остане част от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" с амбициозна цел - връщане на поне 100 хил. от загубените през юни 2024 г. гласове. Няколко дни преди поредните предсрочни парламентарни избори прогнозите на социолозите сочат, че за формацията ще гласуват около 14 на сто от избирателите, което при очакваната сходна с миналите избори активност означава и приблизително същия брой гласове като през юни - около 300 хил., или наполовина на подкрепата от предходния вот от април 2023 г.

Така изглежда, че въпреки обединението коалицията е напът да се свие до обичайния брой гласове, получавани от формациите, наследили обединената десница от края на миналия век и претендиращи за вота на десните избиратели. В опит да очертае електоралния потенциал на тази общност "Дневник" показва в графика гласовете, които партиите и коалициите вдясно - в различни конфигурации - са взимали на парламентарни избори в последните две десетилетия.

Данните нямат претенции за пълна изчерпателност, за отделните избори са сумирани гласовете на формациите, чиито имена или изявени фигури са били най-разпознаваеми на избирателите заради произхода си от десния спектър, дори вече да не са се позиционирали ясно в него. Така например за 2013 г. са взети гласовете за "Движение България на гражданите" (ДБГ), тъй като в новосъздадената тогава партия на Меглена Кунева преминаха популярни млади политици от ДСБ като Прошко Прошков и Даниел Митов, а по-късно се присъедини и един от най-успешните кметове на СДС - Найден Зеленогорски.

Най-големите сривове в подкрепата пък съвпадат с появата на нови силни политически играчи, които обират протестния вот - НДСВ (2001 и 2005 г.), ГЕРБ (2009 г.) и "Продължаваме промяната" (2021 и 2022 г.).

Ето кои са участниците в изборите, чиито гласове са отчетени в графиката: