Масово купуване на избиратели, списъци с имена и прякори на дилъри и твърдения за разпъван чадър от страна на МВР над търговците на гласове за предстоящите в неделя (27 октомври) предсрочни парламентарни избори - под знака на тези твърдения протече предизборната кампания за 51-вото Народно събрание. В продължение на месец в медиите и в публичното пространство усилено се говори за купен и контролиран вот и то в полза предимно на една формация - "ДПС - Ново начало" около Делян Пеевски.

Търговията с вот и различните механизми за влияние над избирателите, за да упражнят правото си на глас в полза на определена политическа сила, е стар проблем, но анализи на експерти и неправителствени организации показват, че мащабите са по-скоро устойчиви и не са в състояние изцяло да пренаредят партиите, които ще влязат в следващия парламент. Дали този път ефектът ще е по-силен, може ли една формация да успее да концентрира целия контролиран вот и колко депутати да си "купи" с него. "Дневник" потърси отговорите на въпросите какви са мащабите на процеса, каква е ролята на МВР, защо акциите продължават да не стигат до нивото на поръчителите и няма информация кои партии търгуват с вота на хората.

Кой и как ръководи вътрешното министерство по време на избори е ключов въпрос. По закон то отговаря не само за осигуряването на честни избори като се бори с търговията с гласове в кампанията, но се занимава и с охрана на секциите, бюлетините и транспорта в изборния ден, както и с това да няма нарушения на реда и хората да упражнят правото си на вот спокойно.

Бившият министър на вътрешните работи Калин Стоянов, който сега е кандидат за народен представител от "Ново начало" на Делян Пеевски, е сменил ръководителите на 22 областни дирекции на МВР като е оставил заварените от него началници само в 7 областни дирекции на полицията по време на мандата си (продължил малко повече от година). Кадровите промени на Стоянов по върховете на областните дирекции започват още от първите дни след встъпването му в длъжност през 2023г. като обяснява публично, че всеки министър има право да избере екипа, с който работи и хората, на които вярва. Рокадите продължават до финала малко преди да освободи поста (пълният списък с имена и дати на назначаване е по-долу в текста) и да се впусне в надпреварата за депутатско място.

Наследникът на Калин Стоянов - служебният вътрешен министър Атанас Илков е сменил трима директори на областни дирекции на полицията - в Бургас, Пловдив и Русе.

Съмненията за това дали има чадър над купувачите на гласове, дали МВР не работи директно за Пеевски като оказва протекции над дилъри, купуващи гласове в негова полза, дали назначените от Калин Стоянов директори всъщност не се отчитат и сега пред него и дали подготовката за изборите не е започнала още с встъпването на Стоянов като министър - са въпроси, които се засилиха и в последните дни на кампанията. Поставяни са основно от представители на "Продължаваме промяната - Демократична България", но и от наблюдаващите изборите организации.

Някои анализатори смятат, че доколкото Стоянов вече не е в системата, той не може да влияе толкова пряко върху действията на полицията, а и не е единственият на този пост, който от него влиза в кампания. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев (2013-2017) напомнят, че Бойко Рашков също е кандидат за народен представител и като министър на вътрешните работи е правил рокади на върха на МВР във всички областни дирекции. Бивши вътрешни министри и кандидати за народни представители са и Младен Маринов и Христо Терзийски от ГЕРБ-СДС.

Експертите допълват, че е стандартна практика всеки министър да назначава директорите на областните дирекции, с които ще работи и тези промени не винаги са обвързани с подготовката на изборите, а се правят според това кой колко е лоялен. Според служители в системата, директорите са ориентирани и лоялни към изпълнение на ангажименти към настоящия министър, но и с поглед към бъдещата власт.

В МВР има хора, които изпълняват политически поръчки и са готови да изпълняват такива поръчки и те обикновено се изразяват в това или да се разследва някой, или обратното - да не разследват конкретни лица, коментираха още източници от системата пред "Дневник".

По думите му, полицаите разбират това и осъзнават, че са уязвими от тези форми на политически контрол и се съобразяват с това и дали да разследват или не като форма на самоцензура, без да е нужно някой да им казва изрично да не "работят" по конкретна партия или политическа сила за изборни нарушения и престъпления.

Филип Гунев смята, че проблемът е системен, а полицейските служители могат достатъчно добре да се ориентират от коя политическа сила може да бъде следващият министър и по социологическите проучвания. "Ако министърът има директен тотален контрол върху кадровата политика на МВР и може да назначава и уволнява в цялата система, логично е това да създава една много политизирана система", каза още бившият зам.-министър.

От първия ден на предизборната кампания полицията обяви мащабни акции срещу търговията с гласове в цялата страна, която комбинира с традиционната "профилактика" на криминалния контингент на различни нива, свързан с различни видове престъпност - кражби, лихварство, наркоразпространение и измами от целия спектър на Наказателния кодекс. Неведнъж министри на вътрешните работи са обяснявали, че по време на избори контингентът, профилиран в определени сектори, се ориентира към най-доходоносния бизнес в периода - търговията с вот.

Вероятно това обяснява и защо в голяма част от прессъобщенията на МВР за престъпления срещу изборните права на гражданите се отчита, че са иззети десетки литри с нелегални перилни препарати и стоки с фалшиви марки например или са спрени опити за незаконна сеч, намерен и върнат е кон и други примери, които звучат като куриози на фона на обсъждането могат ли да бъдат опорочени резултатите от изборите.

На финала на кампанията МВР засили още повече пиара за активността си с нова практика - изявления всяка сутрин, в които обявява пред камери и микрофони данни за броя на провежданите за ден специализирани операции, за получените сигнали, актуалния брой на образуваните досъдебни производства, задържаните лица и връчените предупредителни протоколи. На тези "пресконференции" обаче няма възможност журналистите да задават въпроси.

Въпреки обявяваната засилена активност на МВР и уверенията и от министър Илков за това, че всеки ден се пресичат опити за изборни нарушения и купуване на гласове, съмненията продължават, а от гражданско движение БОЕЦ внесоха сигнал срещу него. Той е изпратен и до ДАНС, Върховната касационна прокуратура, МВР, парламента и президентството. В него и в публикации на сдружението се посочва точно обратното на това, което твърди министърът - МВР не само, че не охранява изборния процес и правата на гражданите, но прикрива купуването на гласове.

От сдружението сочат и че търговията с вот, за която сигнализират, е в полза на партията на Делян Пеевски. Твърдят и че има данни и за "други престъпления от общ характер, извършени от Илков и от други висши полицейски служители".

Във вторник вечерта бе организиран и протест с искането за оставката на министъра, в който се включиха бивши и кандидати за бъдещи народни представители с твърдението, че ако той остане на поста, изборите ще бъдат купени от Борисов и Пеевски. "Това са безпочвени обвинения, които не бих ги коментирал, защото е обидно не само за мен, а и за всички колеги, които работят денонощно и не са до семейството си, а са на терен и проверяват всеки един сигнал", коментира вътрешният министър по повод на сигнала на БОЕЦ срещу него.

На 3 октомври групата "БГ елфи" разпространи неформален, но подробен списък на 200 потенциални купувачи на гласове за тези избори. На 21 октомври, по-малко от седмица преди вота, групата публикува допълнителни списъци с още 163 купувачи на гласове на различни нива като в публикацията се посочва, че те са "от най-близките до Пеевски, през депутати, та до ниво хилядници, стотници и десетници". В списъците се посочват имената и прякорите на конкретни хора от конкретни населени места, които са ангажирани с купуването на гласове за конкретни партии - ГЕРБ-СДС, "ДПС - Ново начало" на Пеевски и "Алианс за права и свободи" на Доган.

Списъците бяха внесени официално и като сигнал в МВР от кандидат-депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България". Някои от тях бяха коментирани от министъра на вътрешните работи и на среща при президента Румен Радев. Тогава Илков се оплака от публикуването на имената, инициалите и прякорите на купувачи на гласове, защото МВР вече работело срещу някои от тях и изтичането на информация за тях в публичното пространство можело да попречи на разследването.

Според анализатори на изборния процес, ако обаче се извади и се оповести публично един списък, в който се твърди, че само три партии купуват, то това означава единствено, че списъкът е непълен и дори внимателно селектиран. Затова към подобна информация трябва да се подхожда с внимание и с едно на ум - че освен осветлените хора има още такива, които продължават да са на сянка.

Прокуратурата и МВР през последните години усилено избягва ясен отговор на въпроса кой купува гласове и в полза на коя политическа сила. На въпрос на "Дневник" по време на пресконференция на 11 октомври министър Атанас Илков също отклони въпроса като се позова на Закона за МВР в текст, свързан със Закона за защита на личните данни, както и на Европейски регламент.

Краткият неофициален отговор за това защо нито един министър не е посочил кои партии плащат за гласове е, че ако тези политически сили бъдат назовани, то за тях трябва да има достатъчно доказателства и да се разследват за извършено престъпление. Разследването на такива случаи не зависи единствено от МВР, а и от прокуратурата, която трябва да повдигне обвинение и да го поддържа и защити пред съда.

По думите на Гунев, няма интерес който и да е министър да упражнява натиск над полицията или самите служители да разследват подобни практики на високо ниво, тъй като да се работи срещу ниските нива е много по-безопасно.

Освен това според наблюдатели, досега няма централизирана организация за купуване на гласове и най-често това се организира на ниско ниво от страна на кметове, в местната власт или от самите кандидати за народни представители, които организират вот в своя полза по места. "Вече има изработена традиция това да се случва и контролира от "партийни работници", но на местно ниво, децентрализирано, тъй като на местно ниво партийни кадри или кандидати имат връзки и контакти, които ползват", посочват и служители от МВР.

Дни преди това "Галъп" оповести сондаж, според който 10 % от анкетираните заявяват, че биха гласували срещу стимул, а в извадката сред твърдо решилите да гласуват делът им е 12%, което агенцията изчислява на около 240 000 избиратели.

Според последната статистика на МВР към 24 октомври цифрите за получените сигнали и проведените акции на полицията плавно нарастват. Проведени са били 216 спецоперации, получени са 453 сигнала, образувани са 100 досъдебни производства и са задържани 47 души. Издадени са над 1300 предупредителни протокола по Закона за МВР. Министърът отчете повече сигнали, акции и издадени предупреждения в сравнение с предходните избори.

От МВР не могат да дадат статистика за получените сигнали за купуване на гласове и образуваните досъдебни производства за конкретен период от време, например за първите 10 или 20 дни от предизборната кампания с обяснението, че обработването на точно този тип данни ще отнеме много време и усилия.

Какъв точно е мащабът на купения и контролиран вот може да се види едва след изборите, когато излязат и резултатите по секции, които могат да бъдат проверени и съпоставени с резултатите от предходните избори през юни, както и тези от предишните години.

През 2022 г. обаче сметката за мащабите на контролирания вот изглежда е малко по-лесна, тъй като на изборите тогава се явява само едно ДПС. Сега едва след изборния ден предстои да се анализира резултатът от разцеплението на двете нови формации в светлината на купуването на гласове и контролиран вот.