Битка за "четирилъчката" и "еднопартийни периферии" – къде за кого гласуваха на последния вот
Подробности от резултатите от предишните парламентарни избори за конкуренцията между партиите община по община показват, че България е разделена на две части.
Първата е сходна по форма на четирилъчна звезда, с приблизителни върхове Белене, София, Смолян, и Бургас. Втората са периферии от сравнително 'сигурни' земи за двете основни политически сили през юни, където партията-победител взима над 40% от всички гласове в конкретната община.
Четири неизвестни преди изборите тази неделя
Това обяснява Мануел Лафчиев в "геопространствен поглед върху изборните нагласи", позоваващ се на публични данни и "термокарти", даващи храна за размисъл къде е най-голямата конкуренция за избиратели и къде са "деспотствата" - на установени от години партии, но и на съвсем нови явления на политическата сцена. Картите, които той е съставил, дават представа къде са силните и слабите територии на отделните партии, както и кои райони на страната с коя партия са свързали интересите си.
На пръв поглед остава впечатление, че в България цари двупартиен режим на ГЕРБ-СДС от едната страна, и ДПС - от другата. Но това съждение няма нищо общо с истината, казва авторът. Той напомня, че на много места победителят е с малка преднина и по-скоро "температурни" карти с различна наситеност на партийните цветове са по-точна, макар и със своите недостатъци, илюстрация (не отразява разликите в броя на населението в отделните общини). И дава пример:
- ГЕРБ-СДС печели и най-голям брой гласове в мнозинството места, като подкрепата варира значително като размер в спечелените общити
- ДПС се радва на огромна подкрепа в своите, които обаче са по-малко и са силно концентрирани в 3-4 района.
- ПП-ДБ и "Възраждане" имаха сходно представяне с ДПС в проценти, но на картата това не се вижда, защото двете партии имат спечелени по по-малко от 5 общини.
- БСП, която получи около половината на гласовете за ПП-ДБ или "Възраждане", в крайна сметка е значително по-добре представена на общите карти и от двете формации с осем общини.
Конкретните резултати по общини разкриват, че в центъра на България има зона на силна конкуренция, наподобяваща четирилъчна звезда, с приблизителни върхове Белене, София, Смолян, и Бургас. Там преобладава синьото на ГЕРБ, но с далеч не толкова убедителни победи, колкото другаде. В голямата част от общините, помещаващи се в очертанията на тази четирилъчка, партията-победител не надвишава 30% от всички гласове за общината.
| "В борбата за тези населени места, ГЕРБ среща сериозно присъствие на всички останали големи формации. Особено националистическите партии "Възраждане" и "Величие" виждат много по-голяма подкрепа в този регион, отколкото другаде из страната. За тези формации, както и за популистката ИТН, в четирилъчката се наблюдават и две по-конкретни зони на подкрепа: в околните на Пловдив по-малки общини, и по мислена дъга от Стара Загора и Раднево, през Габрово, до Горна Оряховица." |
Четирилъчката на изборното бойно поле в Централна България разделя оставащите части от страната съответно на четири периферни "ъглови" района. Там в голяма част от общините партията-победител взима над 40% от всички гласове. По тези периферии ДПС и ГЕРБ регистрират най-убедителните си постижения като процент на гласовете. Същото често важи и з ПП-ДБ и БСП - в 4 от 8 общини формацията-победител взима над 40% от гласовете.
Лафчиев не търси обяснение с партийно влияния, популярост на местни или национални лидери или контролиран вот, а само казва, че убедително обяснение за на "еднопартийните" периферии (без тази на ДПС) и на четирилъчната звезда, не може лесно да бъде изведено. Той допъскуа чу е възможно идеята за перифериите като "сигурни" територии да бъде опровергана от резултатите от новите избори в края октомври, особено ако има засилена избирателна активност, намаляваща - на теория - тежестта на контролиран или купен вот.
"Дневник" избра да представи анализа за две партии - ДПС и "Възраждане", предвид сътресението в първата партия и прогнозите, допускащи втората да бъде в неделя вечерта и втора политическа сила в парламента.
Картата за ДПС показва вече нещо добре известно и установено. Огромното мнозинство от общините, в които Движението за права и свободи получава през юни най-много подкрепа, са населени предимно от етнически групи на български турци, помаци и роми. В немалко от общо спечелените си общини ДПС се отчита с над 75% от всички гласове. ДПС е и убедителен победител за гласоподавателите извън страната с над 30% от гласовете от чужбина, водейки убедително с 12 процентни пункта на втората формация по гласове, коалицията ПП-ДБ.
- В България могат да се разпознаят четири основни клъстера на подкрепа за ДПС: Делиормански, Родопски, Помашки (Пирински), и Периферно-северозападен. Съществуват и други места, демонстриращи силна подкрепа за ДПС, но те са сравнително изолирани от други такива центрове и не представляват лесно разпознаваеми региони.
- Във всеки един от клъстерите ДПС печели различни групи на концентрирано етническо турско население, на смесено с турци и българомохамедани и на роми в Северозапада, като последното явление е сравнително ново, защото не се забелязва на картата за парламентарните избори през 2017 г.
Заради появата на Алиансът за права и свободи и ДПС-Ново начало след 27 октомври данните вероятно ще покажат разцепление между общините вътре в самите клъстери, както и колко мащабна и в чия полза ще е мобилизацията на гласоподавателите в Турция.
"Алфа Рисърч": Седем партии влизат в парламента, сериозна битка за второто и четвъртото място
Основният извод, който може да се направи от картата за "Възраждане" е, че, след шест изборни цикъла, партията вече изглежда силно укрепена с широка подкрепа из цялата страна. Истината е, че макар да са далеч от често заявяваните си амбиции да бъдат първа политическа сила, Костадин Костадинов и неговата партия вече са явен претендент за ролята на основна опозиция.
Даденото им избирателско доверие е и сравнително равномерно по мащаб. Партията не печели в никоя община повече от 25% от гласовете и е възможно през лятото това да се дължи на липса на уважавани местни кадри и влиятелни поддръжници, които да печелят в общините си за "Възраждане". Такъв е моделът на ГЕРБ, ДПС, БСП, и, отчасти, ПП-ДБ.
Има няколко географски особености. Първо, най-голяма подкрепа за "Възраждане" не в родната за лидера ѝ Варна, а в Централна България, влизаща в границите на 'четирилъчката на засилената конкурентност', и централните части на Западна България, в Кюстендилско, Пернишко, и Софийско. Резултатите ѝ са сравнително хомогенни в общините предимно населени от етнически българи: обикновено между 12% и 18% от гласовете, като тази тенденция се запазва и в чужбина.
Има и изключения. Най-голяма подкрепа идва от малките общини в Златишко-Пирдопската котловина, в Бяла, Варненска област, и в Белене (може би заради партийните обещания за АЕЦ в тяхната община).В обратната посока, "Възраждане" не успява да се утвърди в Пиринска Македония и части от Варненска област, където партията среща значителна конкуренция от други националистически формации, съответно ВМРО и "Величие", и около дузина общини в Северозападна България по мислена дъга от Кула през Вълчедръм до Тетевен (Периферно-северозападният клъстер на ДПС и няколко общини със силно изразена подкрепа за ГЕРБ).