В българската политика май всички са актьори с тази разлика, че едни са кадърни, а други - хич. Така или иначе театърът притежава обяснителната сила да анализира процесите, развиващи се в политическото пространство, давайки не само картината на това, което се случва, но и провиждайки в бъдещето.

ГЕРБ и особено Бойко Борисов са в ролята на Фауст, но сключили сделка не с Мефистофел - силата, която зло замисля, а добро твори, а с, така да се каже, народа - силата, която за добро гласува, но бързо се разочарова. И тогава си взема обратно това, което е дала - доверието, отнасяйки душата на своя подопечен в политическия пъкъл. В този смисъл "О, миг, поспри!" ГЕРБ трябваше да изрече в края на изборния ден, докато сега вече го чакат доста тежки мигове и във всички случаи не така пряко свързани с триумфа. ГЕРБ наистина се нуждае от Фаустовски дела, за да запази за себе си тази толкова капризна народна любов.

При Синята коалиция нещата стоят по съвсем друг начин - те са в положението на Хамлет - да бъде или да не бъде. От една страна, е ясно, че без тях управлението на ГЕРБ ще бъде доста чупливо, но, от друга - нещата, които трябва да сторят новите управляващи, нямат изход. Иван Костов е сърбал попарата на куртизанката, наречена народ, и добре знае, че поведението й е твърде променливо, да не кажа неразгадаемо. Вероятно поради това е доста предпазлив в заявките си, клонящи повече към "да не бъде", докато Мартин Димитров с младежки ентусиазъм предпочита повече "да бъде".

БСП/"Коалиция за България" са по-жалки в момента и от крал Лир - останали само с един шут до себе си, корящ ги за глупостта им да дадат каквото имат на коалиционния си партньор ДПС (Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Татяна Дончева), и с един слепец, който им дърдори, че пътят, по който преди беше поела партията, не е правилният (т.нар. ляво крило). БСП наистина раздаде всичко, но вместо благодарност дочака да я изгонят от бастионите й независимо от думите, че тя е крал, че има права и достойнства и че не може така с един толкова висок аристократ. Сега в партията отчаяно дирят онази Корделия, която да ги обича истински въпреки всичко. Но трудно ще я открият - много рицар се е втурнал да води кавалкадата, а оръженосци - малко.

ДПС е това, което е било винаги - един Яго на българската политика. Взеха си и невинна жертва - Дездемона/НДСВ, имаха си и един наивен мавър Отело/БСП, който да свърши черната работа вместо тях. В същото време хитроумно и коварно плетат своите интриги, размахвайки шарфа на етническия мир ту като знаме за помирение, ту като кърпа, която може да те задуши. Двусмисленост, демагогия, интриги - това са все оръжия от арсенала на върхушката на партията, които тя е усвоила до съвършенство.

"Атака" пък е българският Сид. Той заявява благородство, неустрашимост срещу маврите, гневен е и непосредствен. Добрите намерения обаче често са придружени от не особено добри изявления и действия, което води до изолация и недоразумения също както в трагедията на Пиер Корней. Лесна възпламенимост, която крие опасността от прибързани действия. Което значи, че както бързо и категорично "Атака" даде доверието си на правителство начело с Бойко Борисов, така в един момент също толкова бързо и категорично националистическата партия може да се разграничи от него.

Нищо сигурно няма и в "Ред, законност, справедливост" (РЗС). Героят на Бомарше Фигаро - и тук, и там, където падне. Убеден съм, че както днес засвидетелстват преданост към ГЕРБ и дясното, ако се обърне палачинката, ще видим същата всеотдайност и към БСП. Тук обаче действа човекът, който знае най-добре какво иска да чуе българинът и му го предоставя - Яне Янев има феноменален усет за онова, което е симпатично на тълпите. Той е също демагог като Доган, но не елитарен, а масов - говори като човека от улицата, не от катедрата на високото политическо майсторство.

Колкото до НДСВ и ЛИДЕР - лицемерието на Тартюф в политическия образ на първите получи най-накрая онова, което българските граждани отдавна му дължаха; а влачещата се след политическите обози Майка Кураж в желанието си да спечели колкото се може повече накрая изгуби всички свои деца/политически надежди. Със сигурност българската политика оттук насетне ще поминава и без тях, особено ако Фауст в лицето на ГЕРБ изпълни всичко онова, което си е наумил. Но предстои да видим - мефистофелът/народ дебне всяка негова крачка.