След 23 години съществуване Движението за права и свободи (ДПС)  за първи път отива на парламентарни избори с нов председател. В началото на 2013 г. несменяемият и безспорен лидер Ахмед Доган се оттегли, но за да стане пожизнен почетен председател на Движението, запазвайки важни лостове на вътрешнопартийната власт. 

Смяната на Доган с Лютви Местан на 19 януари беше изненадваща, въпреки че самият Доган години наред говореше, че политиката вече не му е интересна и е време да се оттегли. Стъпката му встрани и изключително острият тон към управляващата партия ГЕРБ и премиера Бойко Борисов в доклада пред осмата конференция на Движението на 19 януари обаче бяха засенчени от нападение срещу него. Насоченият към лидера пистолет, докато говори на трибуната, беше разчетено в ДПС като извънредно събитие, заплашващо етническия мир. По тази причина нападението сплоти активисти и избиратели на партията. 

Вероятно такъв ефект, но върху ГЕРБ, е целял Бойко Борисов, който веднага след като парламентът гласува оставката на правителството му, нарочи Доган за поръчител на атентат срещу него. Така Борисов започна предизборната кампания и показа как ще я води. През 2009 г. той спечели парламентарните избори с анти-ДПС реторика и партията му беше първата, която взе депутатско място в Кърджали - "бастионът на Доган".

От създаването си през 1990 г. досега ДПС неизменно е основна партия. Игра с успех ролята на балансьор, като редуваше подкрепа за десницата и левицата. След "ляв завой" на Доган с мандата на Движението беше съставен кабинетът "Беров". От 2001 г. до 2009 г. партията е и в изпълнителната власт в България.

Участието в правителството на Сакскобургготски и на тройната коалиция обаче предизвика изолацията на партията в последните четири години при управлението на ГЕРБ. Това, че в последните години ДПС не е особено желан партньор от останалите формации, беше отчетено от Доган. Той мотивира оттеглянето си с това, че не иска да обременява партията си със сатанизирането на собствената му особа. Така той отвори пътя към нови коалиции, коментираха наблюдатели. 

Местните избори през 2011 г. показаха, че партията на дългогодишния "втори" след Доган – Касим Дал, не успя да нанесе сериозен удар върху ДПС. В началото на 2011 г. година Дал се противопостави на лидера си и на неговото най-близко обкръжение, като дори заяви, че "Доган превърна ДПС в лека жена, която не искат". Той беше изключен от партията, а впоследствие и други партийци, споделящи неговите идеи за вътрешни реформи, също бяха отстранени.

Макар първоначално да обясняваха, че искат промяна вътре в самото ДПС, няколко месеца преди изборите Дал и хората му установиха, че това надали ще е възможно. Затова те имаха свои кандидатури за местните избори в няколко района, но спечелиха в пренебрежимо малко.

В края на 2012 г. той учреди партията си "Свобода и достойнство", неин председател стана Корман Исмаилов.

Дал и хората му също повдигнаха като основна критика въпроси, поставяни от години пред лидера на ДПС - по традиция във всяко Народно събрание той води класацията по отсъствия от пленарни заседания. Това пък налага темата за неговото откъсване от политическия живот, както и за това с какви доходи живее, след като глобите за отсъствие са приблизително равни на официалната му заплата като народен представител.

Вторият въпрос получи и поне частичен отговор – през март миналата година от публикации в медиите се разбра, че той е получил хонорар от 1.5 млн. лв. като консултант на хидроенергийни проекти от Института по строителство и минно дело. Заради договорите той беше даден на съд за конфликт на интереси от парламентарната антикорупционна комисия, според която Доган е нарушил закона, тъй като не е подал декларация за свързано лице с Института по минно дело и съответно с "Минстрой холдинг" (който е собственик на 60 на сто от капитала на института). Съдът обаче оправда Доган по обвиненията.

До момента лидерът на ДПС не е коментирал темата. Традиционно той отминава с мълчание въпросите за финансите си. Години наред изпращаше празни имуществени декларации пред Сметната палата, докато светските хроники на вестниците отразяваха луксозната обстановка на т.нар. Боянски сараи, в които живее, както и разходките му със скъпи яхти и пътуванията му по предизборни кампании с хеликоптер. Обяснението му неизменно е, че не притежава нищо и дължи начина си на живот на приятели бизнесмени.

Знаменателна остана и репликата "Ако за толкова години в политиката не съм в състояние да осигуря тези пари...", с която през 2000г., отвърна на въпрос откъде ще намери средства, за да финансира строежа на т.нар. Боянски сараи, първоначално обявени като младежка база на ДПС. Преди години, подложен на атака от опозицията за луксозните си развлечения лидерът на ДПС обяви, че не вижда проблем да се качи "дори на летяща чиния".

Доган предизвика огромен медиен скандал след като през 2005г. в популярно тв шоу обяви, че партиите в България се финансират от обръчи от фирми, на които в удобен момент се отплащат. "Много фино ви будалкат с разни дарения лични, фирмени... Вижте, в цял свят - като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15г. сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са. . . или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка", заяви тогава лидерът на ДПС и допълни, че е единственият политик, дръзнал да каже истината.

Въпросите за финансирането на ДПС отново бяха повдигнати покрай смъртта на шефа на кабинета на Доган – Ахмед Емин. Тялото на Емин беше открито на 17 октомври 2008 г. в т.нар.сараи на Доган в столичния кв. "Бояна", а първоначалното разследване доказа, че Емин се е самоубил. Тогава се заговори, че Емин е имал доста вътрешна информация за финансите на партията, тъй като е отговарял за касата на движението. Доган заяви пренебрежително, че Емин не е бил нищо повече от негова "мъжка секретарка".

ДПС е неизменен участник във всeки парламент след 1990 г. С подкрепата на движението през 1991 г. е избрано правителството на СДС. Кабинетът, воден от Филип Димитров, пада през 1992г. след като Доган оттегля подкрепата си за него и му бие по думите на Доган "силен ДПС-арски шут". Веднага след това с мандата на ДПС е съставено правителството на Любен Беров, което управлява до 1994 г.

През 1996г. ДПС се присъедини към организираните от ОДС (СДС и коалицията "Народен съюз") протести, довели до свалянето на кабинета "Виденов" от власт. Подкрепи и кандидатурата на издигнатия от сините Петър Стоянов за президент.

По-късно движението влезе в 38-ото Народно събрание в коалицията Обединение за национално спасение (ОНС), включващо още  партията на Димитър Луджев "Нов избор", Зелената партия, Партия Демократичен център, Федерация "Царство България"  и БЗНС "Никола Петков".

Първоначално ДПС подкрепяше сформирания от ОДС кабинет с премиер Иван Костов, но впоследствие отношенията между Доган и Костов се изостриха. Стигна се дотам, че премиерът нарече ДПС "проклятие за България". Две от ключовите фигури в СДС по това време - Христо Бисеров и Йордан Цонев, които през 1999г. бяха отстранени от синята партия, през 2005г. официално преминаха в редиците на ДПС като депутати.

На изборите за парламент през 2001 г. ДПС става трета политическа сила след НДСВ и БСП. Тогава партията за първи път се включва пряко в управлението на страната, излъчвайки свои представители в сформирания коалиционен кабинет с НДСВ, начело със Симеон Сакскобургготски. В края на съвместното им управление отношенията между двете партии се влошиха, като месеци преди да изтече мандата отцепилата се от НДСВ формация "Новото време" принуди Сакскобургготски да я вкара в правителството, заплашвайки в противен случай заедно с ДПС да свали кабинета.

Заявената "център-дясно" позиция в политическото пространство не попречи на ДПС през 2001г. да застане на президентските избори зад кандидата на БСП Георги Първанов. Тогавашният лидер на социалистите спечели изненадващо срещу борещия се за втори мандат Петър Стоянов (ОДС) благодарение на ключовите гласове, които партията на Ахмед Доган му "преля" на балотажа. Първанов се радваше на подкрепата на движението и при преизбирането му през 2006г.

След парламентарните избори през 2005 г. и провалените опити на БСП и на НДСВ да формират кабинет, правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) беше съставено с мандата на ДПС и с активното участие на президента Георги Първанов. В кабинета "Станишев" партията на Доган има вицепремиер, който е и министър на държавната политика при бедствия и аварии, и министри на земеделието и на околната среда, както и четирима областни управители.

На местните избори през 2003 г. ДПС излъчва 35 кметове на общини. На следващите, през 2007 г., 43 кметове на общини са избрани с подкрепата на ДПС. 

На изборите за Европейски парламент през май 2007 г. партията получава 392 650 гласа и изпраща в Брюксел четирима евродепутати - Филиз Хюсменова, Метин Казак, Мариела Баева и Владко Панайотов. Член е на Либералния интернационал (от 2003 г.) и на Европейската либерална демократична и реформистка партия.

При гласуването за Народно събрание през 2009 г. движението стана трета политическа сила с 610 521 гласа или 14.45%.