Росен Плевнелиев, ГЕРБ: Президентът не може да мълчи, ако се провалят национални приоритети
| "Дневник" попита кандидатите за президент с най-висока обществена подкрепа: 1. Кои са първите три действия, които ще предприемете след встъпването си в длъжност? 2. С кого ще обсъждате представителите си в институциите, които по закон имат "президентска квота" (Съветът за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, БНБ и др.)? 3. По какви критерии ще определите състава на администрацията и на съветниците си? Кои факти от биографията и кариерата на даден кандидат биха го лишили категорично от възможността да работи за вас? 4. Законът за дипломатическата служба предвижда в момента т.нар. квота за политически назначения при дипломатите. Необходимо ли е тя да съществува, като се има предвид, че кандидатите от нея не са задължени да отговарят на общите критерии за професионалните назначения? 5. На енергия от какви източници трябва да разчита България? Ще работите ли за прокламирания от настоящия президент Георги Първанов "Голям шлем" в енергетиката? Какви биха били приемливите условия за реализирането на проекта за АЕЦ "Белене" и за нефтопровода Бургас - Александруполис? 6. Избройте инструментите, чрез които президентът може да оказва натиск върху управляващите, ако не споделя решения на изпълнителната и законодателната власт. 7. Има ли практики на настоящия президент Георги Първанов, които бихте продължил/а? Има ли нещо, което бихте прекратили, тъй като го смятате за безполезно или вредно? |
1. Първите три действия: създаване на съвети с широко гражданско присъствие, създаване на правила за прозрачност в работата на институцията и приключване на казуса с посланиците.
2. Прозрачни назначения с публична обосновка и ясни аргументи.
3. Критериите са: хора, които са мотивирани, образовани и честни – такива, които могат да свършат работа по националните приоритети. Сътрудничеството в бившата Държавна сигурност няма да е предимство при президентските назначения, както беше досега.
4. Законът за дипломатическата служба предвижда политически назначения от приемането му през 2007 г. Политическите назначения на посланици не са винаги лошо решение. Въпросът е квотата от 20% да не се заобикаля, както се случваше при предишни правителства. Аз ще водя прагматична външна политика. Определяме приоритетите на страната, на тази основа залагаме очакванията си от конкретната държава и само на тази база определяме кой има необходимите качества да се справи.
5. За "Голям шлем" не може да става и дума, всеки един от настоящите проекти следва да бъде поставен на масата и огледан от всички страни, за да се види каква е ползата и смисълът от него. Енергетиката не е само "Голям шлем", тя е енергийна ефективност и независимост, изграждане на газови връзки със съседните държави, либерализация на енергийния пазар, инвестиции в зелени енергии и т.н. Ще работя за това.
АЕЦ "Белене" и "Бургас - Александруполис" са задължения на изпълнителната власт. Не случайно правителството е наело консултанти, за да преценят параметрите и изгодността за България на "Белене". Също така трябва да се изчакат и резултатите от тестовете за безопасност. За "Бургас - Александруполис" - само при пълни гаранции за екологична безопасност, при най-малкото съмнение или заплаха за туризма не следва да се реализира.
6. На първо място президентът не трябва да се стреми към самоцелен или партийно ориентиран натиск, а към диалог. Президентът може да убеждава, ако зад неговата позиция стои общественото мнение. Силен инструмент на въздействие е Консултативният съвет по национална сигурност, ако заработи по-ефективно. Другите форми са ясни – обръщения към Народното събрание, в които ясно посочва приоритетите, вето, но с ясни и точни мотиви и винаги основано на обществения интерес. Разбира се, има възможност да сезира Конституционния съд.
7. Президентът не може да стои настрани от реформата в съдебната система, не може да мълчи, когато се провалят националните приоритети и се извършват неправомерни харчове в момент на криза.