Кандидат-президентите за националната сигурност, армията и НСО
Седмица преди изборите "Дневник" попита кандидатите за президенти, на които социолозите дават най-сериозни шансове за успех на вота на 23 октомври, за позициите им по ключови за България теми.
Отговорите на Росен Плевнелиев (ГЕРБ), Ивайло Калфин (БСП), Меглена Кунева (инициативен комитет) и Румен Христов (Съюз на десните сили) ви предлагаме в поредица от статии, последната от които е тази.
Пълния текст - всички въпроси и пълните отговори, можете да прочетете в профила на кандидат-президентите на "Дневник Избори".
Въпросите бяха изпратени също на Волен Сидеров (Атака), на когото прогнозите отреждат засега четвърто място, и на Светослав Витков, чиято кандидатура беше изненадата на тазгодишната кампания. От щабовете им обаче така и не отговориха.
Ето какво мислят кандидатите за държавен глава за приоритетите пред националната сигурност, за армията и за мястото на службата за охрана.
1. Адекватни ли са според Вас поставените пред службите за сигурност приоритети в момента? Какви трябва да бъдат най-важните задачи пред службите?
2. Има ли необходимост България да поддържа армия? Защо?
3. Трябва ли НСО да остане на подчинение на президента или трябва да премине към изпълнителната власт? Защо?
Росен Плевнелиев (ГЕРБ):
За приоритетите пред службите за сигурност: България има модерна Стратегия за национална сигурност, приета наскоро, която дефинира ясно задачите на службите, рисковете и приоритетите. Сега е необходимо да се изработят устройствените закони, които гарантират, че службите ще работят интегрирано и над тях ще има и обществен контрол и отчетност.
За нуждата от армия: Има - мотивирана, добре оборудвана, професионална, отговаряща на новите заплахи
За мястото на НСО: Предстои обществен дебат по устройствените закони, ще се чуят всички компетентни мнения и ще се вземе най - работещото решение в интерес на службата и обществото.
Ивайло Калфин (БСП):
За приоритетите пред службите за сигурност: За да говорим за адекватност на службите и приоритетите им, първо трябва да се приеме закон и той да предвижда ясен механизъм за тяхното определяне и оценка, както и че няма да има партиен или политически натиск върху тях.
За нуждата от армия: Така зададен въпросът не звучи сериозно, докато темата за развитието и мястото на българската армия e изключително сериозна. Разбира се, че България трябва да има армия, която да гарантира националната ни сигурност и териториална цялост. Това, че членуваме в една колективна система за сигурност като НАТО, че повечето ни съседи са съюзници в нея, не значи, че трябва да закрием армията си, а точно обратното.
Не можем да бъдем само консуматори на сигурност, а трябва да допринасяме адекватно за нея, като изпълняваме съюзническите си задължения и развиваме капацитета и възможностите си за действия. Трябва ни боеспособна, модерна технологично армия, която не се свежда само до контингенти зад граница. Социалният статус на военните и привлекателността на военната служба трябва да се повишат.
В същото време трябва да започнем да мислим за изтеглянето на мисията ни от Афганистан, тъй като дори водещата страна там - САЩ вече има график за това.
За мястото на НСО: Както казах трябва закон, за да се изчистят заблудите и неяснотите. И в момента бюджетът на НСО е в Министерски съвет, а предложение за назначаване на ръководителите се подписва от президента, но също се дава от Министерски съвет. Така, че в момента е трудно да се каже къде точно са службите.
Меглена Кунева (инициативен комитет):
За приоритетите пред службите за сигурност: Като изключим международните заплахи, най-сериозната заплаха за националната сигурност в страната са организираната престъпност и корупцията. Случилото се в Катуница и последвалите протести след това са пример за това какви рискове крие толерирането на престъпници и поощряването на корупция от властта.
Контрабандата нанася загуби за държавния бюджет в размер от стотици милиони левове, а неспособността на правоохранителната система да се справи с престъпността подкопават международния ни имидж. А това удря по инвестициите, които не само намаляват, но и се изтеглят от страната.
За нуждата от армия: България трябва да бъде надежден и предвидим партньор на НАТО. Опонентите ми постоянно спекулират с теми като национална сигурност и численост на армията.
Да кажеш днес, че една многобройна армия е по-добра от една високотехнологична армия, е все едно да кажеш, че сметалото е по-добро от смартфона, защото тежи повече. Мерните единици, с които днес трябва да мерим могъществото на Българската армия, не са килограми, а килобайтове в секунди, не са километри, а пиксели. Пред армията и пред нацията президентът стои прав.
Защо обаче президентът Първанов мълча, когато през 2010 г. бюджетът на армията беше орязан с 560 млн. лв.? Защо не върна Закона за отбраната, когато беше отменена цялата глава за социална политика? Не чух позицията му и за промяната на статута на Военно-морското училище във Варна.
За мястото на НСО: Смятам, че НСО трябва да остане на подчинение на президента. Ще гарантирам доброто управление на службата и ще се боря за достатъчното й финансиране.Намирам за нечестна позицията на ГЕРБ да чака изборите да минат, за да видят кой ще е президент и тогава да преценят на чие подчинение да е службата. Това е като забавянето на бюджета – изчакват се местните избори, за да може да се види кои общини ще са на ГЕРБ и те да получат повече средства.
Румен Христов (Съюз на десните сили):
За приоритетите пред службите за сигурност: Не. Българската държава към настоящия момент няма надежна система за национална сигурност. На лице са множоество структури, които нямат общ координационен и информационен център. Законовата им регламентация е разпокъсана, а основни звена дори нямат такава.
Нашите служби продължават да работят върху рискове и заплахи, които нямат пряко влияние върху сигурността на България, като международен тероризъм и екстремизъм. В същото време не се работи по важни, да не кажа основни заплахи за българската държава като пълна липса на справедливост и нееднакво приложение на закона спрямо всички български граждани.
А какво да кажем за наличието на т.нар. паралелна власт, от която често зависят решенията на държавните институции?
За нуждата от армия: Да. България има нужда от своя армия, защото тя е не само гарант за териториалната и цялост, но и за мира в страната. Тя е възпираща сила, която може да се противопостави при случай на безредици, сблъсъци и природни бедствия. Армията е получавала винаги високо одобрение на гражданите и не е ползвана за пряка защита на политическите интереси за разлика от полицията.
За мястото на НСО: Да, трябва да остане на подчинение на Президента. Аз заявих категорично в началото, че не желая увеличаване на правомощията, но също толкова категорично ще заявя, че не желая те да се рязват. Министър – председателя е най – овластения човек в държавата, защо му е и НСО, нима останалите му огромни задължения не са му достатъчни?