На улицата - освирквания, ултиматуми, димки, знамена... Революция ли е това? Исканията на протестиращите само потвърдиха големия дефицит на доверие към партиите. И показаха колко бързо и лесно правителствената криза може да прерасне в политическа. 

Щом сме стигнали дотук, до блокирани институции и неработеща държава, остават само две решения. Едното е неприемливо и много опасно - метеж (смяна на модела, т.е. отказ от демокрация).

Второто е предвидено в конституцията - предсрочни избори и нов парламент. Само че то може да се окаже временно. Защото протестиращите (ако не се уморят) ще продължат да не приемат тези политици и тези партии. Улицата иска не смяна на представителството, а смяна на модела, на конституцията...

Основният закон се променя, когато са изчерпани всички механизми за решения, предвидени в него. Изчерпани ли са? Може ли да се върне доверието, без да се променя конституцията или политическият модел?

   

Колкото и да недоволстваме от сегашната конституция, предвиденото за него стига, за да не позволи рухването на държавата в ситуации като сегашната. Държавният глава може още сега (ако му стигне времето, което е много съмнително) или бързо след предсрочните избори да разреши тежките проблеми, т.е. да намери изхода от кризата.

Президентът по условие е надпартиен, т.е. може да действа независимо, неговата роля е на политически арбитър. Какво обаче може да направи?

Макар президентската институция да няма законодателна инициатива и да се говори, че е лишена от функции, това съвсем не е така. Личността на президента може да й придаде здрав смисъл, защото както няма много правомощия, така няма и много забрани.

Така че

Освен да изпълни задължението си да назначи служебно правителство, да се възползва от инструмента на обръщенията към народа и към Народното събрание и така да предложи пакет от мерки, за които да събере обществена и политическа подкрепа. Това е направил например президентът Франклин Делано Рузвелт по време на Голямата депресия в САЩ - предложил е икономически  закони и мерки, насочени срещу монополите и към намаляване на безработицата. Това е "Новата сделка", по-известна у нас като "Новия курс".

Да, Росен Плевнелиев няма законодателна инициатива. И американските президенти по конституция нямат, но много умело се възползват от това отказано им право. По много прост начин - законопроектите се внасят от група сенатори, а президентът въздейства за приемането им чрез изказвания и обръщения. В нашия случай за внасянето на законопроект би стигнал и един депутат, а за приемането му... Тук нещата се усложняват. Докато работи това Народно събрание, ако ГЕРБ не иска да се ангажира, може да се използва предложената от Бойко Борисов формула. Когато подканяше БСП или ДПС да съставят правителство, той им отпусна 20 народни представители, за да бъде гласуван такъв кабинет. Така че ако опозицията иска и ако управляващата досега партия приеме, идеи на Плевнелиев биха могли да се превърнат в закони. Все още има малко време. Видяхме вече, че при желание закон може да мине за ден през Народното събрание.

Ако сега не стане, Плевнелиев би могъл да даде заявка, че ще търси подобна възможност в следващия мандат. И това би било нашата "нова сделка".

  

Демократично и законно ли е Плевнелиев да се възползва от подобен инструмент? (Не мога да се въздържа и от въпроса а демократично и законно ли е Министерският съвет да внася закони по реда на Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове от 3 април 1973 г., изменен през 2007 г. ) Но нали в правото всичко, което не е забранено, е позволено, а не обратно.

Недоверието в политическите формации може да бъде преодоляно с приемане на нов закон за партиите и закон за лобизма, който цели преди всичко прозрачност.

   

За монополите и олигархията решението е нов закон за защита на конкуренцията. В него трябва ясно да се определят "монополи", "олигарси" и "картели". В целия развит свят компаниите, които държат прекалено голям пазарен дял  и диктуват правилата, попадат под специални разпоредби, а в някои случаи са принудени да разпродадат подразделения, за да се възвърне балансът на пазара. Да напомним, че през 2001 г. в САЩ премахнаха забраната за големи банкови сливания, въведена при Рузвелт. По-късно се зададе кризата и големите фалити, оставили на улицата милиони хора.

А какво ни учудва, че банки държат голям дял от българската икономика, като това е напълно легално и в този смисъл няма на кого да се сърдим освен на политиците за калпавите закони, позволяващи им да го правят.

Колкото до гражданското участие, то не се изчерпва само с обществен съвет към служебното правителство и контрол над енергийните дружества. Ако държавата беше само МС и НС, тя щеше да е куха. Държавата е още училища, болници, читалища, спортни клубове и т.н. Сега за всички тези учреждения е предвиден граждански контрол чрез институцията на настоятелствата. Незнайно защо гражданите не се възползват от своите права по участие и контрол. Те или не знаят за тях, или не искат, или не могат. Нещо повече - след 2009 г. консултативни съвети има не само към всяко министерство, но и към общинските съвети по всички въпроси: икономика, екология, образование и т.н. Какво правят гражданите?

Защо Плевнелиев не обяви

Нека основе екипи, които да обикалят страната и да просвещават хората за възможностите на представителната демокрация и как те да се включват в управлението на своите училища, болници, общини, държавата. Както и защо е полезна тяхната помощ. Иначе как да се доверим на някого, който няма желание да се включи в управлението на едно читалище, но иска да управлява държавата.

Доверие може да има само ако гражданите са включени в процеса на управление, което пък може да стане само по тяхно желание. Нека държавният глава предвиди и просветителски програми.

В заключение:

Нека президентът помогне не само като назначи служебно правителство. Нека просто предложи "нова сделка".