Съюзът на демократичните сили (СДС) ще се яви на предсрочните парламентарни избори заедно с някои от партньорите си в разтурената "Синя коалиция" и други десни формации. Това са "Обединени земеделци" на Петя Ставрева, "Движение Гергьовден" на Любен Дилов, Радикалдемократическата партия в България на Захари Петров, Българска социалдемократическа партия на Йордан Нихризов и гражданско сдружение "Патриот", в което членуват трима отцепници от "Атака", които известно време подкрепяха ГЕРБ като независими депутати.

Те се наричат нов СДС, като целта е да се използва марката според израза на председателя на партията Емил Кабаиванов).

През последната година партията преживя пълен обрат. На последните президентски избори претендентите на формацията Румен Христов и Емануил Йорданов събраха едва 1.96%, след като в последния момент зад кандидатурата застана новото ОДС, но без ДСБ.

Няколко месеца след лошия резултат СДС, водена от Мартин Димитров, започна преговори с ДСБ за потвърждаване на "Синята коалиция" за парламентарните избори през 2013 г. Ръководствата на двете партии до последно твърдяха, че партньорството ще продължи.

На 15 май 2012 г. на Национален съвет СДС отхвърли "Синята коалиция", а Мартин Димитров подаде оставка. Противниците на съюза с Костов успяха да надделеят за първи път от 2009 г. Временно поста беше зает от шефа на изборния щаб Борис Марков, който активно участваше в разделянето с ДСБ за президентските избори.

Следващ опит за възстановяване на коалиция беше направен на вътрешните избори за нов председател, на които до балотаж достигнаха посочения от Димитров - депутатът Ваньо Шарков, и кметът на Карлово Емил Кабаиванов – привърженик на самостоятелното развитие на СДС.

Начело застана Кабаиванов, с което повторното формиране на "Синята коалиция" отново беше отхвърлено. През есента Мартин Димитров, евродепутатът Надежда Нейски и народният представител Ваньо Шарков поискаха обединение на десницата с групата за натиск "Единство". Националният съвет на СДС отказа да регистрира фракцията.

След това премиерът Бойко Борисов прехвърли скандала около Венета Марковска при СДС, на които поръча да издигнат свой кандидат за конституционен съдия. Кабаиванов посочи президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), който не получи подкрепата на депутатите на партията в парламентарната група на "Синята коалиция". Причината – номинацията не е била обсъдена с тях. Накрая Стоянов се оттегли.

На Национелен съвет Кабаиванов контраатакува с изключването на депутатите Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров. Сама напусна Надежда Нейнски.

СДС издигна нов кандидат за Конституционния съд – прокурора Галя Гугушева. Показвайки лоялност към "Единство" останалите шестима депутати на СДС пак отказаха да внесат номинацията.

Ръководството на партията внесе Гугушева чрез сдружението "Патриот", зад което са трима отцепници от "Атака" Валентин Николов, Димитър Карбов и Огнян Тетимов. Те пренасочиха субсидията си от ГЕРБ, които подкрепяха дотогава, към СДС.

Междувременно започнаха редица политици напуснаха партията в акт на несъгласие с действията на ръководството. От централата обаче на няколко пъти контрираха, че напускат десетки, но се присъединяват хиляди нови симпатизанти, които одобрявали новата линия. Връщали и стари членове, които са се отдръпнали от партийните дела заради Костов.

Неплатен внос беше формалната причина за изключването на депутата Михаил Михайлов. Напусна и Цветан Костов, който обяви, че ще се оттегли от политиката след края на мандата на този парламент. В началото на 2013 г. депутатът Кирчо Димитров се присъедини към "Единство", което вече е сдружение и ще се яви на изборите заедно с партията на Костов.

СДС имаше деветима депутати в "Синята коалиция". Засега не са напуснали или изключени трима - Лъчезар Тошев, Йордан Бакалов и Любомир Иванов, който е зам.-председател на формацията за Северозападния район.

СДС е създаден е на 7 декември 1989 г. като коалиция от възстановени партии, съществували до 1948 г., и дисидентски движения, възникнали в края на тоталитарния режим. Първият председател е Желю Желев.

Възникнал като опозиция на комунистическата партия, на поредица от многохилядни митинги СДС излиза с искания за свобода на словото, демокрация, многопартийност, разделение на властите и защита на човешките права. СДС и левицата уговарят на "Кръглата маса" през 1990 г. първите многопартийни избори. Те са през лятото на 1990 г. и са за Велико народно събрание. СДС претърпява загуба и след колебания дали да признае резултата при съмнения за манипулации, остава в опозиция.

След падането на лявото правителство на Андрей Луканов СДС влиза в коалиционния кабинет начело с Димитър Попов. Негови представители са Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов (министър на финансите). Част от депутатите на СДС - групата на 39-тимата, не подписват новата конституция, напускат парламента и обявяват гладна стачка.

По това време настъпва първото разцепление в СДС. Отделят се СДС-център и СДС-либерали, наричани СДС-та с тирета. 39-тимата са ядрото на т.нар. тъмносиньо СДС, което печели парламентарните избори през есента на 1991 г., но няма мнозинство.

С подкрепата на ДПС се създава първото некомунистическо правителство на страната с министър-председател Филип Димитров.  Година по-късно правителството пада след серия атаки. Критикувано е и от президента Желев на пресконференция, станала известна като "Боянските ливади". Филип Димитров иска вот на доверие от парламента, който губи, защото ДПС и част от сините депутати (т.нар. сини мравки) оттеглят подкрепата си.

След следващите избори СДС остава в опозиция на кабинета "Виденов" и Филип Димитров подава оставка (1994г.). Начело на формацията застава Иван Костов. В навечерието на общите избори през 1997 г. СДС се превръща в партия. Демократическата партия на Стефан Савов напуска и прави коалицията Народен съюз със земеделците на Анастасия Мозер. От СДС излизат и други партии.

СДС в коалицията Обединени демократични сили (ОДС) заедно с Народен съюз идва отново на власт след изборите през май 1997 г. Те са подготвени от служебния кабинет (начело със Стефан Софиянски от СДС, назначен от президента Петър Стоянов - също от СДС). Служебният кабинет въвежда валутния борд. Предишното правителство - на БСП с премиер Жан Виденов, пада след неколкомесечни масови протести срещу политиката му, довела до икономическа разруха. ОДС печели мнозинство. Правителството е начело с Иван Костов, лидер на СДС.   

Кабинетът на ОДС стабилизира държавата и икономиката. Той започва преговори за членство в Европейския съюз.

В края на мандата от СДС са отстранени Христо Бисеров и Йордан Цонев, който сега са депутати от ДПС.

През 2001 г. след връщането на Симеон Сакскобургготски СДС губи изборите. Костов подава оставка и лидерският пост преминава за кратко в Екатерина Михайлова, а по-късно е поет от Надежда Михайлова.

Започва ново разцепление - тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя - Съюз на свободните демократи (ССД). Евгений Бакърджиев също се отделя в БДС "Радикали". През 2003 г. Иван Костов заедно с 28 депутати се отцепва от парламентарната група и сформира партията Демократи за силна България (ДСБ). Първоначално синята група е от 51 депутати.

Местните избори през същата година отбелязват безпрецедентно ниски резултати за десните - кандидатите на СДС за кметове в повечето големи градове (София, Варна, Бургас, Стара Загора) дори не достигат до балотаж.

В сегашния 40-ти парламент сините отново са в опозиция, но в парламента има още две десни групи - ДСБ на Иван Костов и БНС, в която е партията Стефан Софиянски. СДС прави парламентарната група ОДС, в която първоначално са Любен Дилов ("Гергьовден"), Яне Янев (сега лидер на "Ред, законност и справедливост"). Междувременно текат не особено успешни опити за обединение на десницата.    

През 2005 г. на Национална конференция Надежда Михайлова губи председателския си пост в партията и той е поет от бившия президент Петър Стоянов. Михайлова учредява вътрешна фракция в СДС - "Дясна алтернатива".

За изборите на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров. Партията получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран Пламен Юруков. Той остава на този пост до декември 2008 г., когато е заменен от Мартин Димитров. В началото на 2009 г. Мартин Димитров сключи съюз с ДСБ, станал основа на "Синята коалиция".

На парламентарните и евроизборите през 2009 г. СДС участва в "Синята коалиция" с ДСБ. На вота за Народно събрание общо съюза печели 6.76% от общия брой гласували, 285 662 действителни гласове. Така в парламента влизат 15 депутати.

На евроизборите СДС също се явява в коалиция с ДСБ. "Синята коалиция" печели 7,95 на сто от общия брой гласували, 204 817 действителни гласове. С този резултат успяват да вкарат един евродепутат- Надежда Михайлова от СДС. 

От 1990 г. насам СДС излъчва двама президенти. През 1990 г. Желю Желев е избран от парламента за президент на мястото на подалия оставка след скандал и протести Петър Младенов. Той печели и първите преки избори през 1992 г. През 1996 г. след вътрешни избори Петър Стоянов става кандидатът на СДС и печели мандат.  Политическата сила е участвала в правителството на Димитър Попов, имала е две правителства, ръководени от Филип Димитров и Иван Костов. Към десницата се числят и служебните премиери Ренета Инджова и Стефан Софиянски.

Партньорите от "Синята коалиция" СДС и ДСБ се явяха заедно на местните избори в София и други градове, но коалицията се разцепи за президентските избори през 2011 г.

На 12 юни 2011 г. двете десни партии проведоха първичен вот, на който за кмет на София спечели Прошко Прошков (ДСБ), а за президент Румен Христов (СДС).

Изненадващо, ден преди крайния срок, СДС регистрира за президентските избори коалиция "Съюз на десните сили" с ОДС, но без ДСБ. Новата дясна коалиция участва в президентските избори с кандидат Румен Христов. Освен съпартийците на Мартин Димитров, в новия десен съюз зад Христов стояха т.нар. ново ОДС (Общност на демократичните сили - "Радикали" на Евгений Бакърджиев, "Гергьовден" на Любен Дилов, ССД на Стефан Софиянски и Демократическата партия на Александър Праматарски). Въпреки този ход на Мартин Димитров, от ДСБ обявиха, че ще подкрепят Христов и няма да издигат свой кандидат.

Малко преди това, пак в последния възможен ден, СДС и ДСБ се регистрираха заедно за участие на местните избори в София като "Синята коалиция" в ЦИК. Причината беше в продължителните спорове а подредбата на листата за Столичния общински съвет. ДСБ дори заплашиха партньорите си, че ще се регистрират сами за вота, заедно с кандидата си за кмет Прошко Прошков. В крайна сметка двете партии постигнаха споразумение за подредбата на листата в София в пропорция 11:9 в полза на съпартийците на Костов.

На предишните избори през 2009 г. "Синята коалиция" също преживя трусове. Коалицията се регистрира за изборите за европейски парламент без в документите да присъства името на СДС, защото съдът още не беше вписал новото ръководство. Така бившият председател на СДС Пламен Юруков, противник на дясна коалиция с участието на Иван Костов, регистрира дубликат на СДС самостоятелно за евроизборите.

За парламентарните избори СДС вече беше официално вписана като част от "Синята коалиция". След провала на преговорите за общи мажоритарни кандидати с ГЕРБ, коалицията получи подкрепата на бившите царисти от БНД, подписа и споразумение за подкрепа с "Гергьовден" на Любен Дилов срещу обещанието движението да получи позиции в изпълнителната власт. Към "Синята коалиция" още тогава се присъединиха още земеделците на Анастасия Мозер, социалдемократите на Йордан Нихризов и Радикалдемократическата партия с председател Захари Петров.

След изборите в края на юли 2009 г. "Синята коалиция" получи 15 депутатски места (сега те вече са 14, след като Венцислав Върбанов напусна парламентарната група). Десният съюз участва в преговори за съставянето на кабинет с победителя на изборите - ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче реши да състави правителство на малцинството и не подписа коалиционно споразумение със "Синята коалиция". Въпреки това десницата гласува "за" съставянето на кабинета "Борисов" и се обяви за коректив на управляващите. Политици от ДСБ - Евдокия Манева и Константин Димитров, дори влязоха в кабинета като зам.-министри съответно в Министерството на околната среда и водите и Министерство на външните работи. И те, и партията им, декларира, че участието им е като експерти.

До есента на 2010 г. "Синята коалиция" подкрепяше правителството и решенията на парламентарното мнозинство, въпреки че често отправяха критики към работата на някои министри. През ноември м.г. обаче СДС и ДСБ настояха за смяната на поне петима министри заради нестихващите скандали в различни сектори. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че е на крачка от това да мине в опозиция. И попита съпартийците си редно ли е ДСБ да продължи да се опитва да е коректив на управляващите, щом не успява да ги предпази от груби грешки и провали, и трябва ли да се превърне в опозиция на ГЕРБ преди изборите.

Оттогава насам "Синята коалиция" е силно критична към правителството и многократно настоява за оставката на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и на земеделския Мирослав Найденов.

В последните две години "Синята коалиция" беше най-активна в позицията си против строежа на АЕЦ "Белене" и в настояванията си за истински реформи в публичния сектор и съкращаване на администрацията. Те на няколко пъти предлагаха на ГЕРБ идеите си за антикризисни мерки, които не бяха възприети от управляващите.

 

Резултати от последните парламентарни избори: За Народно събрание, 2009 г. "Синята коалиция" (СДС и ДСБ) печели 6.76% от общия брой гласували, 285 662 действителни гласове. С този резултат в парламента влизат 15 депутати. След като Венцислав Върбанов напусна парламентарната група и става независим депутат, в групата на "Синята коалиция" остават 9 депутати от СДС и 5 от ДСБ.