Когато едно общество не функционира по правилата, по които множеството негови граждани биха искали, то получава шансове да се промени, реформира и устрои по тях. Тези възможности се отварят сравнително рядко – най-често веднъж на поколение. Българите обаче сме щастливци, защото ги получаваме значително по-често – грубо казано веднъж в началото на 90-те години, втори път през 1997-а, а може би такъв шанс имаше и през 2009-та. Смея да твърдя, че още веднъж историята избързва и ни дава тази възможност точно днес, тук и сега.

Две събития ме водят към тази идея.

На първо място протестите, които заляха страната през изминалите месеци. Не че протестиращите имаха кой знае колко много обмислени и реализируеми искания, но пък масовостта им стресна целия спектър на политическите елити. Това само по себе си беше и е крайно недостатъчно за каквато и да е промяна.

Политиците усетиха това и масово - и управляващи, и опозиция -

Стори им се, и с право, че е много по-лесно да лидират тесните партийни апарати, или както някои ги наричат "машини за печелене на избори", наместо да поведат цялото общество – с неговата изконна хетерогенност, подвластност на емоционалността и, да си го кажем честно, непредсказуемост. Кодираната отчасти в така недолюбваната на моменти съвременна Конституция, българска политическа система обаче недвусмислено разпределя политическата отговорност в момента, в който партиите се откажат да я носят, директно и еднолично към фигурата на президента.

Това доведе и до второто събитие, което ме кара да вярвам, че пред страната в момента се открехва още един исторически прозорец. Президентът назначи служебен кабинет, който безспорно има ограничени функции, но по всичко личи, задава правилния тон за бъдещото развитие на страната.

На първо време в служебния кабинет попаднаха лица със сравнително чисти биографии и със сравнително симпатично излъчване. Първите послания, които обществото чу от тях бяха, струва ми се,

Така например в средата на март Юлиан Попов, министър на околната среда, обяви, че ще организира обществен дебат по въпросите на екологията, а скоро след това изказа и позицията си по промените в плана за Националния парк "Пирин", която недвусмислено беше на страната на устойчивото развитие и спазването на законите и правилата. Тук трябва да бъде отбелязана и активната дейност на всички природозащитници в страната, както и на партия "Зелените", които многократно се бориха за точно този конкретен казус. Дотук добре – доколкото обществото може да разчита на министъра да не задвижва процедурата и на природозащитниците да бдят над въпроса, ще бъде много сложно за всеки следващ партиен или коалиционен кабинет да не се съобрази с общественото мнение. С това кабинетът показа, че може да застане, поне временно, на страната на гражданите и обществеността.

По-трудното за един министър обаче е да каже тежката истина в очите на тези, които не искат да я чуят. Това направиха премиерът Марин Райков  - с изказването, че индустриалците трябва да поемат по-голяма част от тежестта на икономическата криза и да проявят солидарност, и вицепремиерът Деяна Костадинова - с думите, че повече пари за майчинство няма да имат директен положителен ефект върху раждаемостта. И двете послания не са най-лицеприятните, но пък са едновременно верни и десни.

До края на месец март се представиха и няколко правителствени инициативи с ясна стратегическа значимост – анализ на енергийния сектор, подпомаган от Европейската комисия, създаване на универсални правила за управлението на парите в държавните фирми и реформа в методологията изчисляваща финансирането на болниците.

ще дадат възможност за решаване поне на най-належащите проблеми в съответните сектори.

По кажи-речи същото време се видя и тенденция други, несвързани с правителството институции да заработят с повишена ефективност. Прокуратурата, например, повдигна обвинение срещу Мирослав Найденов по разследване, което допреди това беше водено срещу неизвестен извършител, а по-късно показа невиждана увереност с разследването си в МВР по повод сигналите за нерегламентирано подслушване. Последва образуване и на дело за подкуп срещу шефа на ГДБОП Станимир Флоров. Разбира се, по тези въпроси обществото трябва да прояви необходимото търпение и да не забравя презумпцията за невинност, но по всичко личи, че в този отрязък от време прокуратурата се чувства достатъчно свободна за да прояви инициативност. (текстът е писан преди вторник следобед, когато прокуратурата обяви, че Цветан Цветанов е извършил престъпление - бел.ред.)

Други институции, които проявиха изненадваща активност и ефективност в последните седмици, са митниците (с проверката на складовете на "Лукойл"), Комисията за защита на конкуренцията (с няколко инициативи в сектора си на действие)...

На фона на това раздвижване в институциите дойде и последната новина, която може да

– министърът на културата Владимир Пенев ходи на работа с колело, а не със служебен автомобил. Така между другото се придвижват много министри в развитите европейски общества, които сравнително еднозначно българското общество възприема като правилен модел. Искрено се надявам от еднократна пиар акция, това да се превърне в истинска традиция.

Всички тези събития ме карат да мисля, че точно днес пред българското общество е отворен кратък исторически шанс за реална промяна. За да има промени обаче най-важното нещо, което трябва да се случи след изборите е, партиите и техните водачи, да не си позволяват да избягат от отговорността да водят.

Казано по друг начин, сега е моментът за истинско политическо лидерство. Дали ще има и от кого ще дойде то, предстои да се види след изборите.