Онзи ден водих неочакван разговор на политическа тематика. Говорейки с мой приятел, млад и буден гражданин, стигнахме до въпроса за кого ще гласуваме. За себе си той каза, че все още не е решил, защото чака да се появяват в интернет и последните политически програми, за да може да вземе своето решение. Пределно ясно е, че минимална част от гласуващите взимат своето решение по този начин, но все пак, нека сравним политическите програми и платформи на водещите партии.

Докато повечето от другите партии проявяват известна активност в това да направят своите програми достъпни за малцината проявяващи интерес към тях, то при ГЕРБ подобно желание отсъства. В действителност на уебстраницата на партията все още седи програмата за изборите от 2009-та година, а новата програма е напълно недостижима чрез партийния сайт. До каква степен това е нарочно действие или следствие на недоглеждане, е трудно да се каже, но е причина за кратък коментар на програмата, по която, на теория, обществото ни беше водено в последните 4 години.

Програмата от 2009-та на ГЕРБ беше професионално изготвена, с добре формулирани цели и мерки насочени предимно към икономическия растеж и работата с еврофондове и вероятно ще остане в историята като една от най-добрите политически платформи. За съжаление управленския мандат на ГЕРБ не демонстрира следване на програмния документ, особено в неговата икономическа част. От тук следва въпросът до каква степен може да се вярва на програмата за тези избори?

Все пак, разглеждайки Програма 2013 първо впечатление прави, че в нея сравнително лесно откроимият акцент са малките и средни предприятия и усвояването на евросредства. Големият дефицит е липсата на конкретика по ключови въпроси, както и звучащите твърде пожелателно реформи. Така например програмата на ГЕРБ гордо обещава "намаляване наполовина на всички административни срокове и регулаторни режими" без да обяснява по какъв начин това ще се случи или пък защо не се случи през последните четири години.

В крайна сметка програмата на ГЕРБ печели от това, че има ясно откроими акценти, но губи поради липсата на убедителност и наличието на сериозни противоречия между нея и политиките водени през последните години. Не става ясно защо швейцарското правило за преизчисляване на пенсиите е част от програмата, но беше премахнато в предния парламент, не става ясно защо ще бъде приет нов закон за предучилищното и училищното образование през евентуален нов мандат, след като досега четири години беше бавен, не става ясно и как ще бъдат правени държавните плащания към бизнеса в по-кратки срокове, след като последните години тенденцията беше държавата да задържа финансовите средства от реалния сектор.

Единствената надежда за програмата на ГЕРБ остава, че след като през 2009-та програмата беше добра, а управлението лошо, през 2013-та може да се случи обратното.

 

От гледна точка на реалистичността програмата на БСП е безспорно най-разочароваща. Силно впечатление прави, че изцяло отсъства дори и повърхностно обяснение за това как ще бъдат постигнати управленските цели на партията, което унищожава почти всяка възможност социалистическата програма да бъде възприета като правдоподобна.

В частта със социалните политики програмата не отговаря на стандартите на съвременните социалистически партии в Европа – твърде ангажирана е с раздуване на социалните разходи в областите на образованието, здравеопазването и борбата с бедността и твърде малко заинтересувана от възможностите за подпомагане на икономически растеж чрез държавна намеса. Това е изцяло в асинхрон със съвременните леви партии в Европа, които акцентират в програмите си изцяло на увеличаване на данъчните задължения и използване на преразпределените пари за икономически растеж.

В частта с данъчните задължения програмата на БСП става напълно противоречаща си – според нея най-бедните 1 млн. българи трябва да бъдат освободени от данък върху дохода, като за сметка на това получаващите повече от 4 500 лв. на месец граждани, трябва да бъдат допълнително натоварени с данъчна тежест. За доходите по средата трябва да остане данък от 10%. Подобна мярка, разбира се, ще доведе до срив в приходите от данък върху доходите и ще направи напълно невъзможно увеличаването на държавните харчове в други области.

В този смисъл програмата на БСП би следвало да бъде класифицирана като популистка и нерелевантна по две основни причини – първо, напълно нереалистична и неизпълнима е, и второ, не отговаря дори и на минималните стандарти за програма на съвременна лява партия в Европа.

 Движение "България на гражданите" – добри идеи, но липса на фокус

Програмата на "България на гражданите" прави впечатление с това, че има най-ясни подредба и вътрешна логика. На първо място цялата програма е разделена на три стълба, напомняйки на типичния за европейските институции начин на мислене, и на второ програмата следва неотлъчно вътрешната си логика да отбелязва проблем, цел и политическо решение. За тези две малко или повече иновативни решения програмата на "България на гражданите" заслужава добра оценка.

Основният дефицит на програмния документ е пълната липса на фокус. В кратката презентационна версия се наблюдават близо 200 политически мерки, които са в пъти повече спрямо програмите на другите партии и унищожават възможността читателя да разбере какви всъщност са приоритетите на ДБГ. Допълнително сериозна забележка към програмата е липсата на конкретика в голяма част от тези 200 политически мерки. Така например да вземем политическата мярка:

Програмата на "България на гражданите" все пак изглежда като правена с добри намерения и известна доза професионализъм. Въпреки че видимо принципът е бил "дайте да дадем", програмата печели поради това, че е единствената с ясна вътрешна логика.

 

Предвид значителния обем е трудно да бъдат откроени основните акценти, но следвайки логиката на името му, явно фокусът пада върху национализацията на големите предприятия с небългарска собственост, скъсване на споразуменията с МВФ и Световната банка и въвеждане на необлагаем доход от 700 лв. на член на семейство. При всички положения "Планът Сидеров" зашеметява с конспиративната си фантасмагоричност, но също така се отличава с ударност и конкретика, която липсва в повечето други програмни документи. Плашещото е, че атакистите са се справили по-добре от всички други партии и в други направления – така например "Планът Сидеров" има и своя аудио версия, която може да бъде чута и гледана в сайтовете за видеосподеляне, а визуалното оформление на самия програмен документ му придава сериозен емоционален заряд.

Въпреки плашещият популизъм и нереалистично на програмния документ, той все пак безспорно печели първо място за емоционалната си зареденост и сила. Особено жалкото е, че по отношение на политическите програми, както и изобщо в обществено-политическия живот, в последните месеци единствено национал-популистката "Атака" успява да демонстрира някаква форма на политически лидерство и да спечели от това.

Програмата на ДСБ-БДФ прави впечатление като най-професионално подготвената от разгледаните. Повечето предложени мерки са ясно дефинирани и изглеждат напълно реалистични. За разлика от практически всички други разгледани програмни документи програмата на ДСБ-БДФ има ясен фокус – бизнесът, малките и средни предприятия и данъчната политика.

Така например някои от най-симпатичните мерки за честност в икономическия живот на страната са законовото премахване на възможността в обществените поръчки да се поставят високи изисквания за предишните проекти на кандидатстващите фирми и улесняването на стартирането на бизнес чрез въвеждането на обобщена процедура за това.

Въпреки като цяло доброто впечатление, което програмата на ДСБ прави, трябва да бъдат отбелязани и някои сериозни дефицити. На първо място противно на общия тон на професионализъм и политическа точност, съществуват някои откровено популистки или конфликтни пасажи. Така например реформите в данъчната система започват с идеята, че е необходимо въвеждането на необлагаем минимум върху доходите равняващи се на минималната заплата, която идея, между другото, освен в програмата на ДСБ, присъства само в тази на БСП, и завършва с това, че е необходима нова законодателна уредба за определяне на нови осигурителни минимални прагове по браншове. Казано по друг начин в началото на данъчната реформа се предвижда минималната заплата да не бъде облагана с данък, а впоследствие става ясно, че чрез въвеждането на нови браншови прагове практически значително ще бъдат намалени лицата осигуряващи се на такава. Допълнително въвеждането на необлагаем минимум ще създаде хаос в системата и по никакъв начин не е модерна дясна мярка.

Ако трябва дефицитите в програмата да бъдат обобщени, то може да се каже, че нейният основен минус е овехтялостта – въпреки че прави впечатление на най-професионално подготвената, програмата на ДСБ-БДФ все още изглежда като програма на Консерваторите от 80-те години.

Трябва да призная, че подходих с най-силен интерес точно към програмата на "Зелените", вярвайки, че тя може в най-голяма степен да отговори, както на коректните, така и на не толкова коректните искания на протестиращите от преди няколко месеца. Очакванията ми се потвърдиха само частично.

Положителното в програмния документ под надслов "Има различна политика!", е добре развитата и практически изпълнима част с гражданския контрол. Засилване на значението на гражданските референдуми, мерки за прозрачно управление и някои антикорупционни мерки са акцент в зелената програма. В това направление, като цяло, "Зелените" предлагат конкретни и изпълними мерки, за които може да се очаква да доведат до сравнително бърз практически резултат.

От друга страна голям проблем в програмата е липсата на кохерентна икономическа визия и предлагането на разпокъсани мерки свързани със "зелената икономика", някои от които са свръх-левеещи (70% от енергийните мощности да се покриват от семейни, малки кооперативни или комунални инсталации) или икономически необосновими (35-40% възобновяеми мощности в енергийната система до 2025 г.).

Въпреки прекаления ляв уклон на "Зелените", програмата им определено има характер и изглежда написана с желание и хъс. Би било удачно в следващи програмни документи да бъде представен по-ясен план за устойчивото икономическо развитие на страната.

Открояват се няколко много интересни тенденции. На първо място програмите на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, са най-безинтересни и по всичко личи, правени с най-малко желание. Трудно е да преценя дали малките партии са отделили повече внимание, защото за тях са по-важни малкото гласове, които могат да бъдат спечелени от предизборните документи, или големите са се стремили да напишат по-неясни програми, за да не трябва да спазват конкретни обещания, но по всичко личи, че в програмно отношение заявките на ГЕРБ и БСП са неясни, популистки и нереалистични. Допълнително програмата на БСП по никакъв начин не отговаря на днешната лява идеология, в чиито основен фокус стои справедливото общество и растящата икономика.

От другата страна стоят програмите на по-малките партии – "Атака", ДСБ, ДБГ и "Зелените". И в четирите програми видимо е вложена много енергия. Докато програмата на "Атака" е откровено фантасмагорична и популистка, то ДСБ и ДБГ са направили доста стилни и разбираеми документи – този на ДСБ е една идея по-сериозен, по-формален и по-реалистичен, макар и доста овехтял, докато този на ДБГ е по-иновативен, по-интересен и по-одухотворен, въпреки липсата на фокус. "Зелената" програма блести със своята точност, фокусираност и конкретика, но губи с нереалистичността и практическата неизпълнимост на някои от мерките си.