Има си причина споровете в "демократичната общност" да прерастват мигновено в светогледни сблъсъци. Това е наклонността на противниците на ГЕРБ / БСП / ДПС да превръщат обсъждането на всеки конкретен въпрос, по който сравнително безболезнено може да се стигне до съгласие, в сблъсък между непримирими доктрини за устройството на света. Тук съгласието е на практика невъзможно.

Да не говорим за това, че в крайна сметка всяка доктрина има своята емоционална страна; а вкарването на емоции в обсъждането обикновено проваля самото обсъждане. Защото постигането на съгласие е въпрос на оглед на разумни доводи "за" и "против", а (както ни напомня Аристотел) Разумът може да функционира само, когато е "студен", т.е. освободен от жегата на емоциите.

В момента обсъждането на въпроса на деня -

- е на ръба да мутира в доктринерска война. Привържениците на двете опции засега не са родили цялостни доктрини, но емоционалният заряд, с който спорят подсказва, че доктринерският сблъсък е зад ъгъла.

В добрите стари времена - т.е. преди да замирише на реална власт - доктринерският сблъсък се въртеше покрай въпроса "кой е истински десен, а кой само се прави". Това "мерене на дясното" дълго време осуетяваше съюзяването на идейни съмишленици в "Демократична България" поради простата причина, че две от трите съставляващи партии отказваха да се разполагат по оста ляво-дясно, наследена от 19-ти век.

Междувременно, надушили доктринерската уязвимост на своите противници, идеолозите на ГЕРБ се опитаха да се намесят в караницата, прокарвайки нова разделителна линия - между "либерали" (т.е. всички противници на ГЕРБ) и "консерватори" (т.е. ГЕРБ и ВМРО). Този опит за окончателно разбъркване на картината в крайна сметка не успя, а и

Надеждата, обаче, че наклонността към доктринерстване е преодоляна в момента е попарвана от набиращите сила кавги във Фейсбук по отношение на въпроса на дена. При едно разумно обсъждане на опциите, би се очаквало привържениците на бързите избори да предлагат аргументи в полза на тезата, че (например) трите политически сили, асоциирани с протестите, тепърва набират сили; и че при бързи избори ще формират мнозинство. И обратно, при рационален спор бихме очаквали привържениците на съставяне на правителство на малцинството да излагат своите аргументи - например, че при контрол върху парламента и върху правителството ще могат да бъдат нанесени съществени удари върху сегашната система.

Накрая, при така проведен спор, всички биха могли да претеглят аргументите на двете страни и да се стигне до съгласие по един от двата варианта за действие.

Не това се вижда на повърхността, обаче.

Несъгласният е обявяван за предател в две основни ситуации: при азиатските сатрапии; при тоталитарните режими. Неслучайно е толкова трудно да се преговаря с руснаците, например, при които действа принципът на "увязка". Всеки въпрос е свързан с всичко останало и, следователно, за да се стигне до решение на този точно въпрос, първо трябва да се изяснят позициите по живота, вселената и всичко останало.

В този тип режими не функционира западният принцип на рационален избор между аргументирани опции, в рамките на който днес избираш едно, а утре друго, без да бъдеш отлъчен като изменник. В сатрапските режими функционира принципът на верността; и онзи, който изяви несъгласие е, разбира се, изменник, заслужаващ най-свирепи наказания.

Избраните в парламента политици, които в крайна сметка ще вземат решенията в идните седмици и месеци, не участват (поне засега) в тези тръшкания. Те все пак минаха през много тежка кампания, обиколиха страната по няколко пъти, запознаха се с всички страни от характера на народа си - и се върнаха видимо помъдрели и смирени.

В близките дни ще видим, дали нещата ще се решават по доктринерски, или - с онзи разум и онова смирение, които се препоръчват от големите политици и мислители в историята на нашата цивилизация.