По конституция българският парламент не само пряко изразява суверенитета на народа чрез предоставената му законодателна инициатива, но има и решаваща роля за ефективното разделение и взаимно въздържане на трите власти в страната. Най-важният инструмент за това са правомощията на парламента, самостоятелно или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава някои административни ръководители на органи от изпълнителната и съдебната власт. Такива например са инспекторите и Главният инспектор на Инспектората при Висшия съдебен съвет, 11 от членовете на Висшия съдебен съвет (т. нар. парламентарна квота), управителят на БНБ, управителят на НЗОК, председателя и членовете на Сметната палата, Омбудсманът и др.

Чрез акта на избор на ръководители или ръководни органи на институции от най-различен порядък и сфера на дейност, Народното събрание оказва значително влияние върху формирането на конкретните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на управлението на тези институции. Процедурата по назначаване на техните ръководители следва да бъде

за управленски позиции. Подобна процедура е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.

Повече от две десетилетия обаче конституционният модел в Република България не успява да наложи и утвърди единна демократична традиция при тези назначения. Твърде често при процедурите по назначаване не се спазват основополагащи стандарти, на които следва да се опира всяка процедура, свързана с кадруването в публичните институции, а именно:

Липсата и неспазването на тези принципи заплашва ефективността на механизма за баланс между властите в държавното управление и ерозира доверието в парламента.

Българският институт за правни инициативи извършва систематичен мониторинг на изборите на еднолични и колективни органи от страна на Народното събрание в контролните, надзорни и регулаторни органи от 2014 г. насам.

Заключението ни от наблюдаваните над 60 процедури за избор е, че въпреки малките стъпки към повече публичност и прозрачност от 42-ото Народно събрание насам все още процедурите за избор, които извършва Народното събрание страдат от дефицити като

за състоянието на сектора и органа, за който се извършва избор, липса на обособена проверка за почтеността на кандидатите, ограничено включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в обсъждането. Парламентът се проваля да наложи принципите на меритокрацията при изборите, които провежда, и вместо да избира професионалисти в регулаторите, оставя впечатление, че чрез партийни квоти се създава политическо вмешателство в работата на независимите регулатори.

Досегашните състави на Народното събрание демонстрират пренебрежение и към мандатите на органите, като към момента най-крещящ пример е с мандата на главния инспектор и инспекторите в ИВСС, както и Комисията за защита на личните данни. Европейската съдебна практика описва състояние на изпреварващо послушание (anticipatory obedience) - това е поведение на вземащите решения от името на независими органи, което се ориентира спрямо волята на тези, които трябва да регулират.

за техния мандат - дали и кога той ще бъде предсрочно прекратен или пък оставен неограничено във времето, какъвто е случаят с Комисията за защита на личните данни.

В духа на описаното от нас е и мнението на Конституционния съд на Република България, който счита, че мандатността е основен стълб на правовата и демократична държава, като това е изрично посочено и в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г.: "Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията."

С това писмо представяме на Вашето внимание Единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство. Тяхната цел е да се създаде специален раздел в ПОДНС, чрез който да се завишат стандартите при избора на независими регулатори.

Считаме, че обществените очаквания и гражданската енергия в момента поставят пред народните представители в 45-ото Народно събрание високата и отговорна мисия да възстановят принципа за разделение на властите и да положат усилия за възстановяване и изграждане на демократичната институционална инфраструктура.

Оставаме на разположение и имаме готовност да окажем експертна помощ на комисията.