След втория върнат мандат: Така функционира демокрацията

След втория върнат мандат: Така функционира демокрацията

"Бойко Борисов мечтаеше да има такова правителство, за да го държи на каишка и всяко едно решение да е под въпрос" – анализаторите коментират хода на "Има такъв народ".
"Бойко Борисов мечтаеше да има такова правителство, за да го държи на каишка и всяко едно решение да е под въпрос" – анализаторите коментират хода на "Има такъв народ".
Президентът Румен Радев връчи на посочения от "Има такъв народ" кандидат за премиер Антоанета Стефанова мандат за съставяне на правителство. Тя обаче веднага го върна с думите: "От партия "Има такъв народ" ясно заявихме, че няма да влизаме в коалиции с партии от статуквото и спазваме своето обещание и затова връщаме мандата". Анализаторите са разделени по въпроса дали това е добър ход или не. Ето няколко мнения от БНР и "Фейсбук"от последните дни без претенция за изчерпателност.
Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента, пред БНР:
След всичко, което се случва при първите два мандата, възможността да бъде събрано устойчиво и принципно мнозинство е изключително малка при избора кой да получи третия мандат. Нови избори няма да доведат до по-голям хаос, в сравнение с последната година от управлението на ГЕРБ. Ситуацията е далеч от апокалиптичната и едно добро управление би се справило достатъчно убедително.
Държавният глава има конституционно право да забави връчването на мандата, за да даде възможност на парламента да свърши своята законодателна дейност, а и за да се проучат по-задълбочено възможностите за съставяне на правителство, но решението му да връчи проучвателния мандат на "Има такъв народ" (ИТН), показва, че аргументите му са натежали в тази посока.
Важно е как привържениците на партията на Слави Трифонов ще приемат решението му да върне мандата за съставяне на правителство. Това ще стане ясно от подкрепата, която ще получат на следващите избори.
Световната шампионка по шах Антоанета Стефанова е контрапункт на Бойко Борисов. Това са два антипода - като манталитет, като излъчване. Остава въпросът, извън този символ, който дава ИТН, след това трябва да предложат свой екип, ако искат да са във властта.
проф. Людмир Георгиев, пред БНР:
"Има такъв народ" взе единственото мъдро решение да върне мандата за съставяне на правителство. Евентуално правителство би било заложник на "старите муцуни" от ДПС, БСП и ГЕРБ. Бойко Борисов мечтаеше да има такова правителство, за да го държи на каишка и всяко едно решение да е под въпрос.
Големият му страх на премиера е служебно правителство, съставено от президента Румен Радев. Ако Радев, който излезе с вдигнат юмрук на протестите през лятото и каза "Мутри, вън", не е готов още оттогава за служебен кабинет и не е готов да свърши мръсната работа, значи по-добре да не е президент!
Диана Дамянова, пиар анализатор:
Кое не е ясно? Следващите избори НЯМА да бъдат организирани от ГЕРБ!
Гласуването в гетата ще бъде поставено под контрол и стриктно наблюдение!
Сънародниците ни в чужбина ще могат да гласуват, без да бъдат унижавани на 5 часови опашки!
Служебното правителство ще НИ запознае с това, което е извършвано от ГЕРБ в детайли!
И хората ще решат на едни по-честни избори кой да ги представлява!
Да откажеш да станеш заложник на тези, които искаш да изметеш, е единственият разумен ход. Воят, който се надава от новата джипка, сам по себе си показва колко е смазан тулупът, че не му се е получило да погълне новите партии.
КОЕ не е ясно?
Вержиния Велчева, юрист:
Учудвам се колко лесно манипулациите на ГЕРБ се подхващат и преповтарят, при това разпалено, от хора, които не са в интелектуалната сфера на влияние на Бойко Борисов. Трябвало Слави да се опита да състави кабинет. Хайде да поразсъждаваме. Опитва се. Внася кабинет ( който не е по-лош от този на ГЕРБ). Гласува се. С гласове на БСП. С гласове на ДПС. Защо не и с гласове на ГЕРБ. Хайде сега се сетете гласуването за Гешев. Такива ще са гласуванията по всички подобни въпроси. Сега пак ми кажете. Какво да опита? Да се самоубие и да върне гласовете на ГЕРБ ли?
Аз съм последният човек, който ще го защитава (дори само поради факта, че ще си остане Слави, а не господин Трифонов), но поведението му относно кабинета е логично и правилно. Ако има тежък проблем това е комуникацията му с гражданите. Но при тези медии може дори това да се окаже успешен ход. И е време да свикнем с мисълта, че изборите и невъзможността понякога да се състави правителство не са страшни. Така функционира демокрацията. И с нея трябва да се опитаме да свикнем.
Юлиан Попов, председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, бивш служебен екоминистър:
Отказът на ИТН отваря шансът за парламентарно представителство на:
- Васил Божков
- Възраждане
- ВМРО +
Отказът също дава един бонус ход с пешката на Румен Радев, който ще си направи служебно правителство и ще може да ругае по Бойко Борисов, който пък ще води кампания в ролята на опозиционер.
Всичко това в момент, в който трябва да се управлява национална кампания за овладяване на Ковид, да се водят работни преговори за плана за възстановяване, да се работи върху енергийния преход и съответните фондове, които го подкрепят.
Иванина Манчева, икономист:
Решението на ИТН да върне мандата беше очаквано и - от тяхна гледна точка - вероятно е единственото правилно. Опитът да състави правителството щеше да вкара Трифонов в капан, от който една нова партия трудно би се измъкнала. Но начинът, по който това решение бе обявено и времето на обявяване озадачават. Такова решение не се съобщава във Facebook и внезапно. ИТН можеха да се възползват от вниманието, за да предложат екип и политики.
Да кажем, че това е малкият проблем, защото засяга само ИТН и е техен избор как да влязат в предизборната кампания. По-големият е рязкото съкращаване на политическото време. Решението на Трифонов натоварва президента и третата партия с отговорността да разтеглят още малко времето на парламента, за да може поне да се приемат промените в Избирателния кодекс. Опасявам се, че в парламента няма да успеят да се разберат за други гласувания, а поне едно от тях е належащо - промени в закона за извънредната обстановка и актуализацията на бюджета (която може да се предложи само от правителство). За останалите законопроекти няма време. Надявам се, че има някакво съгласуване, за което не знаем, защото иначе...
Иво Инджов, специалист по политически комуникации, пред БНР:
От едни нови избори най-големият печеливш е демокрацията, тя живее от гласа и активността на гражданите, няма поводи за притеснения. Едно правителство на промяната са нуждае от мнозинство и подкрепа, които да създадат комфорт за работа, поне за част от мандата. Нормално би било партиите на протеста отново да спечелят при следващи избори.
Мариан Гяурски, историк:
С други думи разбирайте: "Гласувахте, ама трябва да гласувате повече следващия път". На България в момента не са й нужни подобни игрички, а работещо правителство, защото се намираме в доста нестабилни времена. Имаш възможността да съставиш Антиборисово правителство, да, ще трябва да се "поизпотиш" и да поработиш вече в реалната политика, но има достатъчно антиборисовци в парламента, не ли? Но ти казваш: "Нее, аз искам цялата власт."
Не просто твърде далеч от кисинджъровата realpolitik, но твърде далеч от здравия политически разум. Слави май иска да става диктатор, какъвто е в неговото шоу, диктатор, по-карикатурен и от карикатурата на диктатор Борисов (по Тома Биков).
Огнян Минчев, преподавател по политически науки:
Връщането на втория мандат от страна на ИТН силно редуцира възможността този парламент да излъчи каквото и да е правителство. Създаването на пълноценна изпълнителна власт е основно задължение на парламента. Отказът от това задължение е пряко послание до избирателите: "Начинът, по който гласувахте не ни харесва. Ще потопим държавата в политическа криза докато ви дойде акълът да гласувате правилно..." На ежедневен език това се нарича изнудване. Още по-сериозни измерения изнудването придобива в настоящия контекст, в който на първата политическа сила останалите парламентарни групи принципно отказаха правото да формира кабинет - по каквито и да е причини.
От съдържателна гледна точка няма никакви гаранции, че политическата криза, в която навлизаме ще бъде разрешена с едни нови избори. Легитимността на ГЕРБ да управлява ще продължава да бъде отхвърляна от т.нар. партии на протеста, към които се присламчи и ДПС. Партията на шоуто ИТН ще продължава да страда от политическа импотентност и ще регистрира политическа ерекция само по периферни и деструктивни претенции - като тези за избирателната система, които потенциалните й партньори са склонни да отхвърлят. От тази гл. точка, дали ще вземат повече или по-малко гласове на следващите избори не е от голямо значение.
"Демократична България" може да отбележи известен ръст на популярност, но без сериозни възможности да надхвърли социологическите рамки на т.нар. "градска десница" - т.е. на либерално ориентираните градски средни слоеве в столицата и няколко други по-големи градове. При следващото раздаване "Изправи се! Мутри вън" най-вероятно остават навън. Което обяснява ентусиазма им да правят правителство на всяка цена - да се "жертват" начело с всичките си 14 депутата. Що се отнася до ДПС, партията и етнокорпоративната пирамида зад нея никога не са пропускали да кашират сериозна печалба от всяка политическа криза и безизходица, в която е изпадала страната през последните 30 години. Нещо повече - те са автори на много голяма част от тези кризи и ситуации на безизходица.
Президентът Радев започва да осъзнава, че неговата предизборна кампания за втори мандат ще протече в цикъл на служебно(и) правителство(а), смесени с политически хаос, което в най-добрия случай е нож с две остриета. Ситуация на политически полуразпад като тази е потенциално опасна както от гл. точка на възможен ръст на авторитарни изкушения вътре в страната, така и от гл. точка на увеличаващи се международни - регионални предизвикателства, които трябва да бъдат смислено управлявани от позициите на българския национален интерес. Би било добре максимален брой избиратели да осъзнаят тези процеси и да направят максималмо информиран избор, вместо да увеличават относителния дял на циркаджиите и клоуните в българската политика.