Номинацията на Антоанета Стефанова даде възможност на всички да упражнят шахматните си клишета - от "цунгцванг" до "сицилианска защита". Не това обаче има значение. По-важната част от изявлението на Слави Трифонов, председател на "Има такъв народ", беше, че вторият мандат ще бъде върнат. По този начин на практика сложи край на спекулациите дали ще има редовен кабинет, за кратко или дълго време.

Реакциите бяха меко казано озадачаващи. Изглежда най-разочаровани от новината бяха от първата политическа сила, ГЕРБ, която вече се провали в опитите си да състави правителство. БСП, чийто резултат се срина на 4 април, също изглежда недоволна. Казано накратко, всичко това е нелогично. Казано още по-накратко,

Виновен във всеки случай. Трифонов реши да излезе от ситуацията, в която бе попаднал - да има подкрепа от всички, но тя да е очевиден капан, поне що се отнася до трите "токсични" партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Бойко Борисов заяви, че "такава подкрепа не е имал и Тодор Живков" и, макар че както обикновено лъже, подобна подкрепа е напълно нелогична. На практика Трифонов има малко над 90 гласа общо. Те не са достатъчни за прокарване на закони и всяко гласуване е зависимо от ГЕРБ, БСП и ДПС - както си пролича и при промените в Изборния кодекс.

Трифонов щеше да бъде виновен и ако направи правителство, и ако не направи такова. Той избра второто с надеждата, че следващия път резултатите ще са по-добри. Може и да греши, но може и да е прав - така или иначе, решението му е напълно в реда на нещата.

Ходът е логичен, предвид, че "Има такъв народ" се превърна в най-важната партия в българската политика. Макар да не го формулира толкова кратко и ясно, колкото би трябвало да бъде от комуникационна гледна точка,

Ходенето от избори на избори не е драма и всъщност е странно, че се случва за пръв път от 30 години насам. Нещо повече - т. нар. избори до дупка могат да имат очистващ ефект и за партиите, и за администрацията, която ще се убеди, че светът не свършва със слизането на Борисов от власт.

Трифонов може да консолидира още повече вот около себе си. Ако досега "Има такъв народ" беше просто "Слави и сценаристите", само за месец тя успя да изкара на първа линия поне още няколко лица - Мика Зайкова, Ива Митева и донякъде Антоанета Стефанова, която няма да се разглежда само като кандидат за депутат, но и като кандидат за премиер. Нещо повече, в партията изглежда наистина има експерти и хора, които не изглеждат не на място в парламента.

ГЕРБ, БСП и ДПС явно не искат избори. Логичен е въпросът защо. Отговорът от страна на ГЕРБ е ясен - Бойко Борисов и Томислав Дончев се страхуват от служебно правителство на Румен Радев. Същевременно обаче Борисов прекара последния месец в постоянни обиди и нападки спрямо Трифонов и "Демократична България", докато ги караше да съставят правителство. БСП пък изглежда искаше да използва времето, за да си направи равносметка защо загуби 400 хил. гласа, но такова няма да има.

ГЕРБ е в кадрови хаос, Бойко Борисов никога не е изглеждал по-уязвим, БСП е в структурен и идентичностен разпад. На този фон мълчанието на "Има такъв народ" се оказва повече от добра стратегия. Същевременно, възможност за по-добър резултат има и "Демократична България", която също спечели позитиви от краткия живот на парламента (и дори не се разцепи). Въпросът тук е "Изправи се! Мутри вън", за които не е ясно нито дали ще влязат в следващия парламент, нито дори ще се явят отново в тази конфигурация.

Тежестта на кризата може да бъде поета от служебен кабинет. Няма особен смисъл отговорността за една икономическа криза, която така или иначе се случва по здравословни, а не управленски причини, да бъде поета от новопоявила се партия - особено при положение, че тя може да бъде поета от адекватно служебно правителство. Този аргумент може да звучи цинично, но е истина. Ако "футболът е игра на голове", то електоралната демокрация е "игра на гласове".

Партията мълчи и въпреки това получава тонове медийно внимание. Бойко Борисов, който записва всяка секунда от живота си във Facebook, говори повече за противниците си, отколкото за собствената си партия. Същевременно, ако изключим едни "крумови закони", истински гафове почти липсваха, донякъде именно заради мълчанието.

Този път истинска кампания. Нови избори биха дали възможност на "Има такъв народ" да направят кампания по начина, по който трябваше да се случи и при първите избори - с няколко концерта в големите градове в страната, нещо, което никой друг не може да направи. Предвид доброто време и много по-добрата епидемична обстановка - Трифонов и компания ще могат да направят именно кампанията, която така или иначе се очакваше.

Разбира се, има нужда и от някои уточнения. Основен страх сред гласоподавателите на "Има такъв народ" и "Демократична България" е, че техният резултат от 4 април може да не се повтори, коалиция между ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ и други партии може да влезе и пътят към нов кабинет на Борисов да се отвори.

Трифонов на практика краде гласове директно от тези партии. По-ниска избирателна активност може да се окаже в плюс за "Демократична България", а възможността ГЕРБ, с всичките си възможни коалиционни партньори, да стигне дори до 100 гласа, изглежда минимална.

Колкото до добрия резултат от 4 април за "партиите на протеста" - да, те със сигурност надскочиха очакванията. Но добрият резултат не е достатъчен. Както показаха гласуванията в Народното събрание по истински важните въпроси, ГЕРБ, БСП и ДПС могат и ще блокират всичко, което не им изнася - докато проформа подкрепят "правителство на промяната". А за да се случи такова, са нужни 120 гласа. Трифонов и екипът му са наясно с това.