ЦИК да отива пеша до Сърница
Уважаеми читатели, преди около 2 седмици написах статия за отличниците на машинното гласуване в община Сърница и за двойкаджиите в община Джебел. Оттогава изтече много политическа вода. Няма нов парламент, има нова ЦИК, има променен Изборен кодекс. Има даже ново правителство. Има и задължително машинно гласуване, което си е голям зор за организиране. И независимо дали съм за или против него, аз съм научен, че след като е взето решение, то трябва да се изпълни по най-добрия възможен начин.
На изслушването на членовете на новия ЦИК при президента г-н Георги Баханов каза, че на една машина може да гласуват около 280 избиратели и едно гласуване отнемало 3 минути. Г-н Баханов е вече в трета последователна ЦИК и ги разбира изборните работи. На негово място обаче аз бих отишъл пеша до Сърница да видя как са успели да гласуват над 630 човека в секция 133900001 с председател г-жа Джемиле Пашова и над 445 в секция 133900002 с председател г-н Гюрсел Мусов. Щях да извървя този път пеша от професионален интерес, да питам тези двама председатели на секционна избирателна комисия СИК каква организация са направили, за да могат да гласуват толкова хора. И след Сърница пак пеша щях да ида до Джебел да ги питам тия двойкаджии в машинното гласуване не ги ли е срам да трошат маса пари за има-няма 60 машинни гласа в цялата община.
Но явно в ЦИК никой не се е вълнувал от подобно знание. И то не за първи път - вече няколко избора с машини минават, без да се направи поне едно проиграване на процеса с истинска СИК, с истинска машина, за да се знае какво реално може да се очаква от тази технология. А, да не забравя, ако бях на мястото на президента на Републиката, щях да докарам от Сърница г-жа Джемиле Пашова и да я направя председател на ЦИК вместо г-жа Камелия Нейкова. Така де - тази г-жа Пашова от Сърница знае как се прави машинно гласуване с над 600 избиратели в една секция и на една машина и няма нужда да купуваме още машини. А членовете на ЦИК може и да не знаят. Или пък даже да не искат да знаят. Щото не са ходили в Сърница и не са питали как става. Не съм ли прав?
Сега, да не ми се сърдят някои хора, че съм се фокусирал в родопските електорални крепости на ДПС, ще се пренесем в полето, в Стара Загора. И то в градските секции. Причините са две - първата е, че старозогорци са големи отворковци на новите технологии. Още през соца имаха фабрика за запаметяващи устройства, за роботи и за производство на разни други машинарии. Сега имат фабрика за пилета, но това не е някакъв кокошарник, а си е висока технология, както стана ясно тия дни. Щом може да носи толкова милиони, не е ли така? Втората причина да се вторача в Стара Загора е, че там има много красиви и умни жени и авторът точно там се е изучил донякъде.
Ще анализираме малко числа от градските секции, в които е имало машини. Базата са числата от всяка десета секция или общо 16 секции от общо около 140. В тези секции са регистрирани 12 687 избиратели, гласували са 6237, от тях с хартиени бюлетини 3958 (63%) и с машина 2276 (37%). Средният брой хартиени гласове на една секция е 247, машинните гласове са 142 или общо 389 средно на секция. Можем да считаме, че тези 16 секции са представителни за града, но ако на някого му се занимава с машинно четимите данни може да направи много по-точни сметки.
Според сметките на г-н Баханов на всяка градска секция в Стара Загора не достига капацитет за машинно гласуване за 100-ина избиратели. Друг е въпросът как са измерени 3-те минути на машинен глас. Според мен са много, защото докато един човек гласува, следващият вече се обработва от СИК (проверка и идентификация в списъка). При добра организация може да се оформи миниопашка и пред самата машина, с което да се съкрати времето за гласуване. Това, разбира се, е хипотеза при равно и постоянно натоварване на изборната секция. Това обаче не е практиката. Има периоди, в които няма избиратели, а след излизането на екзит пола в късния следобед, брокерите могат да подгонят подопечните си контролирани избиратели и да станат опашки в самия край на времето за гласоподаване. В някои етнически своеобразни секции това ще породи напрежение, желание и възможност за двойно гласуване, за гласуване от името на друг човек (кражба на самоличност и др.). Това може да стане и при т. нар. корпоративен вот без оглед на етническата специфика. Информация за подобни нарушения имаше достатъчно.
Аз подкрепям идеята, споделена от говорителя на ЦИК г-жа Матева, да се направи проиграване, което да даде реалната картина на гласуване. Считам, че е добре да се вземе една реална СИК, реален списък и с около 30-50 статисти да се направи машинно гласуване поне за 3-4 часа, за да се засекат по-реалистично времената на различните процедури.
Надявам се ЦИК, и особено РИК, да прегледат числата на действително гласувалите по секции и особено в съседните секции (в едно училище или в близки локации). Може да се окаже, че има възможност да се обединят/оптимизират секции и да бъдат обслужени с една машина. Сравняване на броя гласуващи в тях с минали избори може да покаже някаква тенденция на намаляване или на нарастване на действително гласувалите и това да даде основание за по-добро планиране на този съвсем не евтин ресурс, какъвто са машините за гласуване и цялата дейност по съхраняване, сервиз, програмиране и логистика. Засега имам чувството, че числата в пари се заобикалят и замъгляват. Едни играчи в процеса ги редуцират, а други ги надуват. Особено внимание в това отношение заслужава гласуването в чужбина.
И накрая бих искал да споделя, че каквито и технологии за гласоподаване да се прилагат, те не могат да заместят нуждата от организационни мерки - квалификация на членовете на СИК, само професионален критерий при подбора, образователен ценз за председателите и секретарите на СИК (поне средно образование, а по-добре висше), забрана към партиите да заменят вече обучени хора, разместване и ротация на ключови фактори в изборния процес като полицейски началници, охраняващи секциите и др., за да се прекъснат местните зависимости и да се прилага само писаният закон, а не обичайното право на махалата, квартала или пазарното право на купените гласове. Но явно подобни не толкова скъпи мерки ще останат за по-добри времена.
И накрая нещо по-весело. Ако рано или късно тези неща не се направят, работата ще стане като в онзи московски публичен дом, в който бизнесът западнал, сменили всичко - мебелите, завесите, мокета, но бизнесът все западал. Само един млад кариерист от ЦК на Комсомола предложил да се сменят труженичките. Всички се нахвърлили срещу него, че това е невъзможно. Защото те са се срещали още с Владимир Илич...