Изчистването на избирателните списъци не е въвеждане на ценз
В интервю за БНР Атанас Славов, преподавател по конституционно право и депутат от "Демократична България" в 45-ото Народно събрание, коментира въпроса дали изчистването на избирателните списъци от хора, които не плащат своите данъци в страната, е вид ценз. Поводът е новината, че на заседание на правителството финансовият министър Асен Василев е предложил да се обмисли дали български граждани, които официално са декларирали, че имат постоянен адрес в чужбина, да се извадят от избирателните списъци по адрес на местоживеене в България, като в същото време запазят правото си да гласуват в чужбина или в България по досегашния ред за гласуване по настоящ адрес.
Конституцията не предвижда въвеждането на каквито и да било цензове. А ограничаването на избирателното право на гражданите, които не са си платили данъците, е вид ценз. Това би ни върнало в XIX век, дори по Търновската конституция няма такова ограничение. То не е част от нашата демократична традиция и за мен е немислимо.
На второ място, не мисля, че служебното правителство под каквато и да е форма е предложило нещо такова. Ако прочетем протоколите от заседанието на Министерския съвет, въобще не става дума за ограничаването на избирателното право на гражданите, а става дума за това да се интегрират базите данни на различни институции, така че наистина да се изчистят избирателните списъци. Но това е нещо съвсем различно.
Интегрирането на базите данни е с цел да няма лица, които трайно не живеят в страната, те да отпаднат от избирателните списъци, така че да не се злоупотреби с тяхното правото на глас. Тъй като и по данни на неправителствени организации има райони в страната, където регистрирани по постоянен адрес, но неживеещи в страната, излиза, че упражняват избирателното си право. Тоест някой вместо тях гласува на изборите и това се отчита като резултат. Тези изборни нарушения трябва да бъдат прекратени. В този смисъл е предложението на обсъждането в Министерския съвет. Не става дума за ограничаване на избирателните права на гражданите.
Не мисля, че в момента могат да се правят каквито и да било промени в начина на организацията на изборите и съставяне на избирателните списъци, защото това е въпрос, на първо място, на законодателна уредба. А при дебатите за приемането на Изборния кодекс в новия му вид бяха предложени различни начини за изчистване на избирателните списъци. Единият беше активна регистрация, другият беше регистрация по настоящ адрес. Тази по настоящ адрес е важна именно с оглед да се даде право на всеки български гражданин, където и да се намира, да упражни своето право и да не може да бъде злоупотребено с него. За съжаление тези предложения не бяха приети.
Основната дилема сега е по отношение на лицата, живеещи по настоящ адрес - как по-гъвкаво и по-достъпно да се уреди тяхното гласуване
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.