Десет въпроса за машинното гласуване и техните отговори
На предсрочните парламентарни избори на 11 юли за първи път в България ще се гласува масово с машини - според промените в Изборния кодекс това ще е задължително във всички секции с над 300 избиратели в и извън страната. В България машинен вот ще има в 9401 секции, а в чужбина - в 273 секции.
Според избирателните списъци гласоподавателите, които ще трябва да упражнят правото си на избор чрез електронно устройство са около 6 млн. души, а ако се запази обичайната за този тип избори активност, може да се очаква пред екраните да застанат около 3 млн. души. Това е близо четири пъти повече, отколкото през април, когато гласуването с машина беше по желание във всички секции с над 300 избиратели (общо 9398 секции), а от него се възползваха 789 957 души.
Машинният вот, който навлиза поетапно в страната от няколко години, макар и досега само експериментално, предизвиква разнопосочни реакции - от увереност, че ще прекрати грешки и измами на вота, до недоверие в сигурността на машините, опасения за манипулиране на устройствата и предупреждения за нарушаване на тайната на вота. "Дневник" събра някои от най-важните въпроси и отговори за машините.
Откъде идват машините и кой ги произвежда?
Доскоро фирмата, която достави първите 9600 машини - "Сиела Норма", не можеше да разкрива почти никаква информация заради клауза в договора й с Централната избирателна комисия (ЦИК). Новата комисия обаче премахна ограничението и така се разбра, че устройствата са произведени в завод в Тайван по дизайн на холандската фирма "Смартматик", която е и разработчик на софтуера. "Сиела норма" отговаря за софтуерното обслужване на машините, а програмистите ѝ имат участие в настройките на системата за покриване на изискванията на българския Изборен кодекс и спецификациите на ЦИК.
Връзката с Венецуела (изтъквана последователно в предизборната кампания от доскоро управлявалата партия ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов) е, че основатели на "Смартматик" са трима венецуелски граждани, въпреки че компанията е регистрирана през 2000 г. във Флорида, САЩ. Нейни машини са използвани за изборите в държави като Аржентина, Белгия, Бразилия, Италия, Обединеното кралство, САЩ и др. През 2003г. "Смартматик" става част от консорциума SBC, който година по-късно печели търг за осигуряването на устройства за машинно гласуване за референдума във Венецуела, който определи Уго Чавес да остане президент. Поръчката е възложена от про-президентската венецуелска избирателна комисия. Тогава опозицията обвинява за загубата компанията заради съмнения за манипулация, но твърденията остават недоказани. През 2017г. "Смартматик" отново осигурява машините за изборите за народно събрание във Венецуела, но след съобщаването на резултатите изпълнителният директор на компанията заявява пред "Ройтерс", че гласуването е било манипулирано, а "Смартматик" се оттегля от Венецуела.
Гледайте "Кой ще управлява България" изборното студио на "Дневник" на живо на 11 юли от 18 часа. Където и да сте. Още информация - тук
Къде другаде е гласувано с такива машини?
Машините, които ще бъдат използвани в българския изборен процес, са от вида A4-517 или т.нар. електронни системи за директно записване (DRE). Такива устройства са били употребявани и на изборите в Белгия в периода 2012-2019г. Те са предпочитани, защото позволяват принтиране на подадения глас (хартиената разписка, която се пуска в урните - бел. авт.), съхранявайки по този начин събраната информация. Освен това, тази възможност предоставя допълнителна сигурност в случай на неправомерна намеса в софтуера за автоматично преброяване, тъй като позволява и механично броене на принтираните гласове.
Мнението на изборен експерт за машинното гласуване четете тук.
Какво представлява машинната бюлетина?
За машинното гласуване се създава обща бюлетина върху сензорен дисплей, на която избирателят отбелязва своя вот. Тя се проектира по същия начин, както и хартиената, а гласуването е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина.
Как се гласува с машина?
За да гласува, избирателят ще трябва да активира машината с карта, която ще получи от секционната комисия. Тя се поставя в отвор с чипа нагоре и напред, като влиза наполовина, а не цялата като при банкомат. Електронната бюлетина ще е от две страници - на първата са номерата на партиите и коалициите от 1 до 13, а на втората - от 14 до 23 плюс опцията "Не подкрепям никого", които са от лявата страна. Втората страница се отваря с натискане върху полето "Следващ". От дясната страна са кръгчета с номера от 101 нагоре, където може да се отбележи преференция. Избирателят гласува чрез натискане върху екрана, след което трябва да натисне "Преглед", да види изписан избора си и да продължи с "Гласуване" или "Промени избора". След като гласува, трябва да извади картата от машината, която разпечатва разписка с вота, която се пуска в непрозрачна кутия.
Избирателят няма право да заснема вота си. Машината се изключва, ако той не е гласувал в рамките на 5 минути.
Могат ли да бъдат манипулирани машините?
Това е най-важният въпрос, свързан с машинния вот. Според специалистите краткият отговор е: "Да, могат", но той не е точен.
Както всяко електронно устройство, машините биха могли да бъдат обект на злонамерена атака, но според ИТ-експерти, запознати с изборния процес, възможностите за това са силно ограничени. Първата причина е, че устройствата не са свързани с интернет. "По изисквания на ЦИК операционната система на машините не е пълна - от нея са махнати компоненти, които не са нужни за провеждането на машинно гласуване, но които крият потенциални рискове за сигурността, включително мрежовата карта", обяснява софтуерният инженер и кандидат-депутат от "Демократична България" Божидар Божанов. Според него съществуват редица механизми чрез които да се провери дали има опит за вмешателство в системата. Един от тях е чрез сравняване на т.нар. "системен хеш" или отпечатък, който трябва да бъде еднакъв за всички машини в цялата страна. Той се отпечатва на служебната бележка, която се изважда още при пускането на машината преди началото на изборния ден. "Съвпадението би означавало, че софтуерът е един същ на всички машини, че няма в една районна комисия по-различен софтуер", обяснява Божанов.
Според говорителя на ЦИК Цветозар Томов се спекулира прекалено много с темата за манипулирането на машинния вот: "Има много твърдения за това, че може да се внедри зловреден софтуер, да се манипулират данните от машинната. Това е възможно и се е случвало по света, но твърденията че рисковете за изборни измами едва ли не нарастват рязко след въвеждането на машинното гласуване са изцяло спекулативни. Напротив, те намаляват съществено и досегашните опити с машинното гласуване показват именно това"
Нямаме доказан нито един случай на изборна измама с машинно гласуване, а имаме хиляди случаи на измами с хартиено гласуване
Как могат да бъдат предотвратени опитите за манипулация?
Чрез одит. На изборите на 4 април народните представители не позволиха независим одит на машините, но това е залегнало в последните промени в Изборния кодекс. Според тях машините за гласуване ще бъдат проверени на произволен принцип преди и след изборите както от специалисти на Държавна агенция "Електронно управление" и институтите за стандартизация и по метрология, така и от представители на участниците в изборите и наблюдатели. Целта е да се гарантира, че няма вмешателство в изборния процес.
Друг важен елемент, който би предотвратил намеса в изборния процес, са контролните разписки. След изборите на извадков принцип се изваждат хартиените разписки, които се преброяват и се сравняват с финалния протокол от машината. Те представляват недигиталният компонент, който не подлежи на дигитална манипулация, обясняват експертите. Хартиените разписки са важни и за самите избиратели, които биват съветвани да проверяват какво точно е отпечатано на хартиената разписка преди да я пуснат в урната. Така в движение може да се установи ако има някакъв проблем.
Какво става, ако спре токът или машините се развалят?
При спиране на тока машините разполагат с резервно захранване, което ще им позволи да останат в режим на работа от 30 минути до 3 часа. Ако възникнат обстоятелства, заради които машинното гласуване се окаже невъзможно, ще се премине гласуване с хартиена бюлетина. Шефът на "Сиела Норма" Веселин Тодоров уверява, че фирмата е готова да отстрани всички проблеми, предизвикани от самите машини. "При административни и други нетехнически проблеми (например загубване на карти, кражба на компоненти, вандализъм) отговорността е на СИК и/или други органи, отговарящи за спокойното протичане на изборния ден", посочва Тодоров.
От ЦИК също увериха, че евентуално спиране на тока няма да попречи на гласуването. При възникване на непреодолими проблеми, по решение на ЦИК в секцията ще се преминава към гласуване с бюлетини.
Как ще се отразят машините на протестния и невалидния вот?
Според софтуерния специалист Божидар Божанов най-голямата полза от машинното гласуване е решаването на проблема с невалидните бюлетини. На изборите на 4 април броят им достигна до почти 90 хиляди от общо 2 544 270 или около 3%, като в част от случаите това се дължи на поведението на членовете на секционни комисии. На предишни избори имаше примери на бюлетини, които дами от комисиите драскат с лакирани нокти и чертата превръща гласа в невалиден.
Говорителят на ЦИК Цветозар Томов обяснява, че машината значително намалява недействителните гласове, тъй като при машинният вот намалява значението на хартиената разписка. Дори и нейната структура да бъде нарушена, това няма значение за крайния резултат, тъй като важният документ в случая е протоколът, който се отпечатва в края на изборния ден и отчита броя подадени гласове за деня на конкретното устройство. Така единственият начин за протестен вот остава гласуването с "Не подкрепям никого".
Всичко, което трябва да знаете за изборите, четете тук
Ще се отразят ли машините на изборния процес?
За да изчисли колко допълнителни машини ще бъдат необходими за вота на 11 юли, ЦИК проведе серия от симулации в София и някои по-малки населени места. Резултатите показаха, че скоростта на гласуване с машина силно зависи от демографския профил на избирателите и може да отнеме от секунди до 3-4 минути. Освен това основният извод бе, че в рамките на 13-часовия изборен ден на едно устройство могат да гласуват около 950 избиратели, което би означавало образуване на опашки в по-големите секции. Затова изборната администрация реши, че в секциите с над 450 избиратели ще бъдат поставени две машини.
Въпреки, че след приключването на изборния ден данните от разпечатания от машината финален протокол трябва да бъдат нанесени в официалния протокол, нагласите на изборната администрация са, че машинното гласуване значително ще намали времето за изнасянето на окончателните резултати, тъй като няма да е нужно броене на всички контролни разписки. На предишните избори на 4 април Централна избирателна комисия разпореди контролно броене на разписките в 93 секции в цялата страна, по три във всеки един от избирателните райони. Решението бе взето часове преди вота, а за 11 юли все още няма такова.
Засега според методическите указания на секционните комисии за отчитане на резултатите отрязъците ще се броят само ако по някаква причина се премине към гласуване с хартиена бюлетина или ако впоследствие районна комисия установи несъответствие между данните в двата протокола.
Колко струва машинното гласуване на държавата?
За предсрочните парламентарни избори на 11 юли българската държава ще разполага с общо 11 237 устройства.
Първите 9600 бяха купени чрез фирмата-доставчик "Сиела Норма" за вота през април, а стойността на договора, включващ покупката, логистиката и софтуерното обслужване, беше 36 млн. лв. За предсрочния вот на 11 юли ЦИК поръча още 1637 устройства директно от "Смартматик" . Това стана през юни с обществена поръчка чрез договаряне, без предварително обявление на държавното дружество "Информационно обслужване" заради кратките срокове. Поръчката е с максимална стойност от 8 923 400 лв. без ДДС и включва доставката на машините от Амстердам, както и 19 500 смарткарти и "обучение, документация и процедури за специалисти разработчици с цел придобиване на способност за автономно управление и модифициране на софтуера за всякакъв вид избори", пише в решението на ЦИК.
Отделно Изборната комисия сключи втори договор със "Сиела Норма" за логистиката и софтуерното осигуряване на всички машини за гласуване на частичните местни избори в края на юни и за изборите на народни представители на 11 юли на стойност 4.35 млн. лв. без ДДС. Така общата сметка показва, че до този момент машинното гласуване е струвало 49 273 400 лв. на българската държава.
В тези разходи обаче не влиза сумата, която ще бъде похарчена за изпращането и обслужването на 421 машини в секциите зад граница. От Министерството на външните работи отговориха за "Дневник", че за момента няма как да се посочи конкретна сума за разходите по изпращането на машините, защото тя ще бъде известна след края на изборите на 11 юли.