Геновева Петрова: По-умерените избиратели, уморени от острото противопоставяне, не гласуваха
В изборната вечер на 11 юли на фона на първите официални резултати, които показаха, че т.нар. партии на протеста не събират необходимите 121 гласа за избор на правителство, започнаха и анализите в какви преговори ще трябва да влязат и на каква друга подкрепа могат да разчитат. Сред обсъжданите сценарии беше и възможността "Има такъв народ" да направят опит за правителство на малцинството. В понеделник (12 юли) лидерът на партията Слави Трифонов направи точно това - каза, че няма да правят коалиции, и не само съобщи, че този път ще предложат кабинет, като получат мандат, а съобщи целия му състав с премиер - бившият министър от две правителства Николай Василев.
"Дневник" направи анкета сред политически наблюдатели ходът на лидера на "Има такъв народ" какво означава и до какво ще доведе. Предлагаме ви отговорите на Геновева Петрова, съуправител на "Алфа Рисърч".
Слави Трифонов направи изпреварващ ход - преди да изчака окончателното обявяване на резултатите от изборите и в момент, в който партията му леко изостава от ГЕРБ при преброяването, той обяви, че няма да прави коалиция с никого и обяви експертен кабинет, както и приоритетите си. Какви ще са последиците от това?
- Преди всичко, този ход не прилича на намерение да се реализират обявените правителство и приоритети, а на част от по-дългосрочна политическа стратегия - било на г-н Трифонов, било на фактори, които стоят зад него и партията му. По-нататъшното и́ развитие ще дава и повече сигнали за последиците, които можем да очакваме.
На този етап се очертават две. Първо, трудни или дори невъзможни преговори с потенциални партньори, от каквито ИТН и евентуалното им правителство безспорно се нуждаят. И второ, шанс за опонентите им (от който ГЕРБ не се поколебаха да се възползват часове след изявлението на Слави Трифонов) да атакуват претенцията им да са двигател на промяната.
На какво може да разчита едно такова правителство на малцинството, ще получи ли според вас то подкрепа от останалите партии на промяната?
- Подкрепата за такова правителство на малцинството е въпрос на политическо решение на партиите. Избирателите се произнесоха на 11 юли, без да дадат мнозинство на нито една политическа сила или обсъждани в последните месеци потенциални коалиции. Отсега нататък подобно правителство на малцинството може да разчита или на постигнато в открити преговори парламентарно партньорство, или на силата на невидими за обществото зависимости.
Колко дълъг би могъл да е животът на подобен кабинет? Има ли вероятност според вас да не бъде одобрен от парламента и какво би последвало тогава?
- Очакването ми е, че този кабинет въобще няма да встъпи в длъжност. Това е от предложенията, които се правят, за да не бъдат приети. В противен случай нямаше да се случи по този начин. Каквито и коалиционни и/или подкрепящи опити да се направят след това в Народното събрание, колкото и време да просъществува то, можем да очакваме разклащане на доверието в представителната парламентарна демокрация и възможност апологетите на други форми на управление да прокарват тезите си за "по-добрите" алтернативи.
Протестните партии отлагаха за след изборите преговорите с Трифонов и сега вероятно са изненадани. Но от друга страна, "Има такъв народ" не искаше да преговоря - как ще се събира подкрепа в тази ситуация?
- Това не е ситуация за събиране на подкрепа.
Достатъчна гаранция за демонтиране на порочната политическа система ли е съставянето на експертно правителство от млади и образовани хора, повечето от които без политически опит, начело с министър-председател, известен от управлението на царя и Тройната коалиция? Какви са посланията, които се крият зад избора на такъв вид кабинет? Може ли той да разгради модела на задкулисието или има риск да възпроизведе други зависимости?
- Не за първи път млади, образовани експерти без политически опит се представят като гарант за осъществяване на очакваната промяна. Същият беше и подходът на НДСВ, което управлява веднъж в коалиция само с ДПС, а после с ДПС и БСП. Спомняме си, че през 2009 г. много по-мощен от сегашния наказателен вот (1.6 млн. гласа) срещу порочните практики в управлението на тройната коалиция издигна на власт ГЕРБ и Бойко Борисов. Т.е. само смяната на едни лица с други, по-добре образовани, рискува да произведе същия резултат, ако не отстранява причинителите на вредата. В политиката това значи реформи. А реформите са успешни, когато се ползват със силата на широка обществена и парламентарна подкрепа.
Приоритетите на "Има такъв народ", обявени от лидера й Слави Трифонов, ще оправдаят ли обществените очаквания?
- В предстоящата парламентарна конфигурация ИТН не разполагат с възможност самостоятелно да изпълняват приоритетите си. Ако продължат досегашната си линия на поведение, можем да очакваме единствено повтаряната от техни представители в 45-ото Народно събрание теза за замразяване на приоритети заради липсата на стабилно мнозинство.
Каква ще е ролята на Слави Трифонов в бъдеще?
- Вместо да предполагаме и да гадаем, е по-добре да не отнемаме на г-н Трифонов възможността сам да запознае обществото дали и каква роля ще поеме. Всичко останало биха били търсени (включително от негова страна) спекулации с личното му политическо бъдеще.
Знак за какво е изборният резултат - като съотношение на силите, избирателна активност, купен вот, машинно гласуване? Как бихте коментирали рекордно ниската избирателна активност за парламентарен вот? С какво си я обяснявате?
- Избирателната активност и резултати са обществената реакция на конфронтацията и фрагментаризацията на политическия терен. Най-силно политизираните избиратели, за които беше важно да заявят позицията си към ГЕРБ, към управлението му, към протестните партии, към действията на служебното правителство, се мобилизираха и участваха във вота. По-умерените обаче, за които беше важен позитивният политически разговор, уморени от острото противопоставяне, не излязоха да гласуват. Макар и по-слаб, ефект върху активността оказа и притеснението от машинното гласуване у част от по-възрастните и по-ниско образовани избиратели.
Резултатът от този нисък като активност и силно политизиран вот произведе съотношение на силите в 46-ото Народно събрание, според което нито една политическа сила не се ползва с доверието и легитимността да налага собствения си дневен ред на останалите.