Като психолог ми е много интересно защо се случват аномалии в обществения живот.

Ето, вчера осъмнахме с изборни резултати, които далеч не отговарят на очакванията от последните седмици, в които ни се струваше, че проблясва светлина в края на тунела от корупция и безнадеждност, построен последните години. Струваше ни се невъзможно мнозина от българите да подкрепят статуквото, след американските санкции "Магнитски" и разкритията на служебния кабинет за злоупотреби и кражби в особено големи размери. Кражби от нас, от българите. Коя жертва би подкрепила палача си?

Вярно е, че имаме голям брой хора (98 хиляди, по данни на НСИ) в държавната администрация, които ще защитават службиците си до последно. Но за ГЕРБ гласуваха близо 640 хиляди българи. Откъде идват останалите и защо е толкова трудно "изчегъртването" на една толкова дискредитирана политическа сила?

Ето моето тълкувание в седем точки, от гледна точка на поведенческата икономика - практическа наука, която изучава защо и при какви условия хората взимат ирационални решения.

Хората в дигиталната ера все повече търсят лесни и бързи награди. Предпочитат една ябълка днес пред две ябълки утре. Нямат нито търпение, нито обхват на вниманието да чакат цял ден, за да им пристигне поръчката от "Амазон", камо ли няколко години, за да видят ефекта на дългосрочни политики. Предпочитат 50 лева в джоба днес, отколкото стабилно повишение на приходите в дългосрочен план или милиони инвестиции в тяхната болница, ама след месеци или години.

Всяка силна социална организация изисква огромна жертва от последователите си, с което си осигуряват тяхната дългосрочна лоялност. В замяна те получават благоволението на лидера, под формата на внимание и дребни услуги. Получават и обещанието, че в дългосрочен план жертвата им ще си струва, защото имат шанс да се издигнат и да влязат в редиците на "богопомазаните" - приближените до лидера. Колкото повече си пожертвал, за да те приемат, толкова по-трудно е да си тръгнеш.

Така работят сектите, колежанските братства в Америка, корпорациите, религиозните общности... Така работят и токсичните бракове. Добре описан ефект в социалната психология. Много трудно се спасява жертва, попаднала в такава ситуация, защото тя не желае да признае, че понесените от нея загуби са били напразно.

Всичко ново сигнализира на нашия мозък за потенциална опасност. Изисква да сме нащрек и в готовност за бой или бягство. Това е еволюционно наследство, инстинкт за самосъхранение, който ни е спасявал в условията на примитивен живот хилядолетия назад. В днешните условия, можем да осъзнаем на рационално ниво, че опасност няма, дори промяната ще е за добро. Но ни се налага осъзнато да се борим с ирационалните инстинкти за самосъхранение.

Основен принцип на поведенческата икономика е, че всички хора понякога са с ограничена рационалност. Хората, които разполагат с по-ограничена рационалност, са по-податливи на този ефект. Ограничението може да бъде трайно или временно - например, липса на информираност, умора, невнимание, емоционалност и всякакви други моментни състояния.

За съжаление, хората с ниско образование, слабо грамотните, хората по селата, имат подобни ограничения. Нямат достъп до информация, често разчитат някой да им прочете или обясни, а и са в състояние на постоянен страх за всекидневното си оцеляване. Тези хора се боят отчаяно от всяка промяна и често говорят как "преди са били по-добре".

Този ефект е наречен на името на британска пиеса, в която главният герой подменя и манипулира реалността на героинята, за да я използва. Българският народ е подложен на такова въздействие систематично и от години. Подава му се манипулирана, частична или невярна информация чрез контролирани медии. Доказани с документи факти се отричат публично, заличават се доказателства, черното се нарича бяло. Хора с харизма и публично доверие се оказват замесени в неморални и безпринципни далавери.

Резултатът е, че човек започва да се съмнява в собствената си реалност, спомени и възприятия. Става колеблив и подозрителен, не се доверява на интуицията си и собствената си преценка. Започва да казва, "вече не знам на кого/какво да вярвам". И най-страшното - колкото повече се съмнява в собствената си истина, толкова повече приема поднесената от неговия манипулатор.

След определена възраст, в мозъка настъпват определени биохимични промени. В резултат, човек по-трудно се фокусира, повече забравя, по-трудно учи нови неща и е по-податлив на измама. Ако се чудите с кой акъл пенсионерите хвърлят през балкона спестяванията си или отговарят на телефонни измамници, ето с този акъл. На вас може да ви изглежда абсурдно, но при техните възрастови ограничения те не могат да преценят рационално ситуацията.

Разбира се, подходите на телефонните измамници и популизма в политиката не са особено различни. Нашите майки и бащи са по-податливи на тези измамни подходи. Щастливите пенсионери, които общуват редовно с децата и внуците си, са донякъде защитени от такива измами, тъй като има кой да им обясни. Но какво да кажем за 90-годишната баба Тонка от село, която живее сама, защото е надживяла децата си, или те са в чужбина?

Парите, които се пренасочват от държавни проекти към индивидуални чекмеджета и офшорни сметки, са откраднато благо. Те се пилеят за черен хайвер, златни кюлчета и яхти, вместо да се вложат в повече качествени детски градини, добре оборудвани болници и аптеки, чиста и здравословна храна, равни и безаварийни пътища и тротоари, красиви и безопасни градски пространства, чиста природа и съхранени вековни български гори, добро образование, стабилен малък бизнес... Списъкът е дълъг.

Тези блага са на всички, включително на крадящите. Да, може би с откраднатите пари могат да се спасяват поединично - по-добра храна, платено образование и здравеопазване. Но е невъзможно да се изолират напълно. Могат ли да си осигурят по-добър въздух? Могат ли да си гарантират, че тяхното дете няма да бъде блъснато от шофьор, в опита му да избегне огромна дупка на пътя? Или че откраднатите от иновации средства няма да спрат развиването на лекарство, от което те самите ще имат нужда някой ден. Разбира се, винаги остава и вариантът да загубят натрупаните пари, а с тях - и илюзорната си защита от увредения живот на общността, който техните злоупотреби са създали.

Много се изговори за ниската избирателна активност и изобщо за ниската ангажираност на мнозинството българи с обществения живот. Да, вероятно отпускарският сезон също помогна, но основният ефект идва от заучената безпомощност. Тя се наблюдава, когато човек е поставен многократно в стресова ситуация и вижда, че действията му не влияят върху изхода от ситуацията. Тогава просто спира да опитва и дори игнорира появата на очевидни възможности.

Благодарение на невронауките, вече знаем, че човек не се ражда научен на активен избор, а първо се учи да е проактивен. За това е важно още в детството да имаме ситуации, в които усещаме контрол над ситуацията. Може да ви се вижда смешно на вечеря да предложите на тригодишния си син избор между две напълно еднакви вилици, но точно това ще го научи на активност. Ще разбере, че му се дава точно вилицата, която е избрал - значи има контрол.

За съжаление, на българския народ отдавна не му се дава възможност да усети своята способност да влияе върху събитията. При липса на контрол в повтаряема стресова ситуация, мозъкът ни се адаптира, променя се биохимията му и ние ставаме пасивни. Просто "забравяме" как да сме активни. Хубавото е, че мозъкът ни е толкова адаптивен, че да можем да си "припомняме" отново и отново как да бъдем проактивни. Трудното е, че някой трябва силно да ни мотивира за това, а това с всеки цикъл става все по-трудно.