Изборите за президент: Балотажът изглежда неизбежен, победителят - непредизвестен
Докато преди седмица резултатът от президентските избори изглеждаше предизвестен, за няколко дни се появиха двама реални конкуренти на настоящия държавен глава Румен Радев - ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
И макар Радев да е подкрепен от най-много политически формации - "БСП за България" (не е официално обявено утвърждаващото решение на пленума на БСП, но изненади не се очакват), "Има такъв народ", "Изправи се.БГ!" (другата формация в коалицията "Ние идваме" все още няма официално решение и е възможно да подкрепи Лозан Панов), "Продължаваме промяната" и АБВ, "играчите" в дясното (дясноцентристкото) пространство са други - зад проф. Анастас Герджиков застава ГЕРБ-СДС, която според прогнозите от септември за парламентарния вот е първа политическа сила, а зад Лозан Панов - "Демократична България" (предстои официално решение на коалицията).
Според социолози и политолози, с които "Дневник" разговаря, с трите силни кандидатури президентската надпревара става по-различна и интересна, с повече залози, балотажът е почти сигурен, а крайният резултат вече не изглежда предизвестен. По-оспорваният избор на президент може да се окаже и двигател за мобилизация за парламентарните избори, които също ще са на 14 ноември.
С издигането на Лозан Панов (от "Правосъдие за всеки"), в предизборната кампания още по-сериозно ще влезе темата за съдебната реформа и завладяната държава. Още от първото му публично изказване се разбра, че той ще говори за влияния и зависимости и ролята не само на настоящия главен прокурор Иван Гешев, но и на предшественика му Сотир Цацаров, който сега оглавява антикорупционната комисия. Това ще предизвика другите кандидати да имат по-ясна позиция или мълчанието им по тези теми също ще е показателно.
Трети силен кандидат гарантира балотаж
За да бъдат спечелени президентските избори на първи тур, за един от кандидатите трябва да са гласували поне половината от участвалите във вота, а те да са поне 50 на сто плюс един от имащите право на глас.
| Към момента няма социологическо проучване за подкрепата за отделните кандидати, но според последното изследване на "Алфа рисърч", обявено на 17 септември, за държавен глава на 14 ноември биха гласували 55.4% от запитаните, т.е. би се спазило изискването за активност над 50% на първи тур. Според изследване на "Галъп интернешенъл", обявено на 29 септември, за подкрепящите Румен Радев политически формации на парламентарните избори биха гласували общо около 45 на сто от анкетираните, за подкрепящата Анастас Герджиков ГЕРБ-СДС - 21.4%, а за заставащото зад Лозан Панов обединение "Демократична България" - 12.1%. Като от предстоящите проучвания тепърва ще се разбере дали и колко гласоподаватели избират за президент и парламент съответно кандидат и формация, която не го подкрепя. |
Според социолога и управител на "Афис" Юрий Асланов, който е член на БСП, кандидатурата на Лозан Панов, без да бъдат подценявани неговите самостоятелни шансове, прави невъзможна победата от първи тур на когото и да било. Социологът и един от управителите на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова смята, че с тези три кандидатури за президент трябва да настъпи някакво свръхнеочаквано събитие, за да няма балотаж.
Надпреварата вече става много по-оспорвана, но не откъм страната на Герджиков, който играе ролята на Цецка Цачева, но няма да вземе дори и нейния резултат. Става интересно заради Лозан Панов, зад който ще застанат всички прогресивни либерални съвременни хора извън обичайните партийни територии. Въпросът е дали балотажът ще е между Радев и Герджиков или между Радев и Панов.
Според политолога и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов обаче президентските избори са мажоритарни и не бива да се предпоставят, но шансовете на Румен Радев са доминиращи и остава вероятността да няма втори тур.
От какво ще зависи победата
Според някои от анализаторите победата на президентските избори вече зависи повече от предизборната кампания и ходовете на кандидатите.
"При балотаж крайният резултат между двамата претенденти ще зависи от начина, по който третият кандидат е провел кампанията си до този момент, и с какви усещания са останали неговите избиратели накъде да отидат на втори тур. Можем да кажем, че до голяма степен вторият тур ще зависи от десните избиратели, или от гласувалите за Лозан Панов (ако на балотаж са Румен Радев и Анастас Герджиков), заради начина, по който другите двама кандидати по време на кампанията са се отнасяли към него", смята Юрий Асланов. По думите му по време на кампанията всичко може да се случи най-малкото защото кандидатите не са партийни, когато би било по-прогнозируемо, а на инициативни комитети.
Според Боряна Димитрова зад всяка една от кандидатурите стоят политически сили и групи избиратели, но нито една от тях не е достатъчна да излъчи бъдещия президент на България. "Затова ще зависи от личностите, от как ще проведат своята кампания, дали ще могат да мобилизират периферия и други групи", коментира Димитрова.
"Има важни неща, с които президентската институция може да се ангажира и за които би следвало да чуем мнения. Иска ми се да очакваме кампания с повече идеи и визии, тъй като България е в преломен момент - какви са национални приоритети, каква е визията за близкото бъдеще, как ще бъдат разрешени въпроси като спора със Северна Македония. Много ми се иска да вярвам, че това ще е кампания не на компромати и фалшиви новини, а в идеи", обясни Боряна Димитрова.
Според Евгений Дайнов по време на кампанията Румен Радев ще си държи неговия твърд курс без груби изрази и истерии, а Лозан Панов остро ще влиза по темата правосъдие, наследството на ГЕРБ, липсата на борба с корупцията. "На някакъв етап ГЕРБ ще накара проф. Анастас Герджиков, който е нерешителен човек, да говори неща срещу Радев, които няма да му отиват, и накрая кампанията му ще се разпадне като тази на Цецка Цачева преди пет години", смята политологът.
Първан Симеонов е на мнение, че вероятно ще продължи основната ос на противопоставяне Румен Радев - Бойко Борисов. Според него Радев доста язвително удря Борисов, но Герджиков е друг образ, с който ГЕРБ-СДС се опитва да разшири периферията и да излезе от изолация.
По думите му е много интересно какво ще направи ДПС - дали ще издигне кандидат, какъв би бил той и дали ще подкрепи Герджиков. Досега от движението заявяват, че ще имат своя номинация, но твърдят, че на втори тур няма да подкрепят Радев.
Кои са известните досега кандидати за президент - четете тук
Претендентите за президент ще влияят на парламентарния вот
Фактът, че президентските избори стават все по-интересни и оспорвани, ще повлияе и на парламентарния вот. Според част от анализаторите някои кандидати ще дърпат депутатските листи на подкрепящите ги партии, според други кампанията за народни представители ще остане на заден план.
"С бързия старт на "Продължаваме промяната" можеше да се приеме, че Румен Радев играе срещу "Демократична България", сега може да се приеме, че обединението е решено да отстоява своята идентичност. Лозан Панов символизира най-силната кауза на "Демократична България" и е силен кандидат", смята Боряна Димитрова. Тя оценява, че за парламентарния вот ще продължи конкуренция между партиите, които подкрепят Радев
Според Първан Симеонов с подкрепата за Лозан Панов "Демократична България" се опитва да задържи своето, за да не се разбяга, а да се консолидира. Неговото мнение е, че ще има взаимно ускорение между Радев и "Продължаваме промяната" и че с кандидатурата на проф. Анастас Герджиков ГЕРБ се опитва да излезе от политическата изолация и да отхвърли "естетическото обвинение" към тях, че са прости. По думите му Герджиков може да разтвори периферия, но все пак е кандидат на ГЕРБ.
Евгений Дайнов е на мнение, че интересният президентски вот ще качи рязко нивото на гласуване, което значи, че и основните партии ще си качат гласа на парламентарния, както и ще доведе до вдигане на гласовете за партии и кандидати, които са против статуквото.
"Парламентарните избори остават в сянка на президентската интрига. Така ще бъде до края - повече ще се говори за президентските избори, отколкото за парламентарните, което е в ущърб за малките партии, които не подкрепят основни кандидати. Това ще ограничи парламентарното представителство и ще намали бройката на представените в парламента партии", смята Юрий Асланов.