По-интересни ще бъдат президентските избори заради силните кандидатури, които се появиха в последните седмици. Проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов изцяло промениха динамиката на тази кампания, тя вече е с отворен край, победата на Румен Радев не изглежда вече така предрешена. Парламентарните избори ни поумориха и затова са една идея по-малко интересни. Дори и да успеем да имаме правителство, едва ли ще успее да изкара цял мандат.

ДПС правят неочакван ход с номинацията на кандидатпрезидентска двойка и може би една от целите е да бъде мобилизиран техният електорат, а и да покажат на какво са способни. Делян Пеевски да води листа е проява на лош вкус. И провокация... Кандидатурата на Карадайъ означава, че Герджиков ще получи по-нисък резултат на първия тур и може да се окаже, че битката за второто място ще е между Герджиков и Панов. Мисля, че ако Лозан Панов стигне до балотаж, ще е по-опасен противник за Радев.

Ако има правителство в следващия парламент, то ще се формира около "Продължаваме промяната" (ПП). Въпросителната е не дали ПП ще управляват, а с кого.

Парламентарната кампания има опасност да прерасне в сблъсък между Румен Радев и Бойко Борисов, защото на Радев му е по-удобно да не влиза в пряк сблъсък с претендентите за неговия пост, а да отиде в паралелната кампания и да започне да напада Борисов, а Борисов също реагира емоционално и не оставя нещата.

Най-ясно е сякаш какви са очакванията на ГЕРБ от кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Първо: да мине през академична баня публичният им образ, който беше зацапан до такава степен, че никой в 45-то и 46-то НС не искаше да има нещо общо с тях. Второ: професорът като човек, върху когото не тежат политически грехове, да даде на ГЕРБ легитимност извън политическата сфера и да привлече гласове извън твърдото му електорално ядро. Атаките към Герджиков, логично, вървят по същите линии - с настояването да се изкаже за греховете на бившите управляващи, което той упорито отбягва; и с опитите да бъде лишен от "политическа невинност", като се извадят "скелети от гардероба" му от времето на Тройната коалиция.

Освен това Анастас Герджиков влиза в кампанията като имиджова алтернатива на Румен Радев (най-строгият съдник на ГЕРБ и Борисов) по оста - спокоен професор срещу гневен генерал. И така може да привлече онези, без значение на партийната им принадлежност, които не харесват генерала - било то заради подозренията за намеса на Кремъл в предишния му избор, заради раздразнение от риториката на вдигнатия юмрук или въобще заради резерви към ролята на пагона в цивилни институции. Във всички случаи обаче проф. Герджиков е находка за ГЕРБ, каквато доскоро изглеждаше, че едва ли ще намерят.

Доскоро Румен Радев се смяташе за сигурния победител в предстоящите президентски избори. Той изглеждаше дотолкова сигурен, че не Радев имаше нужда да търси електорална подкрепа чрез партиите, а той можеше да им даде такава (на което очевидно разчита нововъзникналата ПП, БСП пък като че ли се чувства леко обидена). Но нещо се случи - наказателният вот срещу бившите управляващи, който Радев превърна с свой основен ресурс (всички други теми повече или по-малко звучаха факултативно в устата му), постепенно започна да губи мощ. Не че има данни ГЕРБ да си връщат доверието, но вече да си срещу тях, Борисов, пачките, кюлчетата и пр. не стига. Нужно е и да имаш възглед за света след ГЕРБ, който едва ли ще е постлан с цветя и рози.

В това отношение перспективата пред партийните братя Кирил Петков и Асен Василев е благоприятна, защото те, освен че като министри в служебното правителство подложиха на конкретна критика бившите управляващи, лансират и конкретни идеи какво да се прави оттук нататък. И може да се получи така, че Радев, към когото парламентът на два пъти преля власт, сега да му я върне в лицето на ПП. И те да направят правителство още в първия си мандат, а той да не вземе втори.

Що се отнася до Лозан Панов - в някакъв смисъл беше задължително ДБ да го подкрепи. Защото тяхната главна битка е за реформа на съдебната система, а той олицетворява именно нея. И това, че и според тях, и според него от тази битка зависи успеха на всички други, от само себе си го изстрелва в политиката. И го прави възможен обединител на нацията, независимо от формата на очилата му. Защото около какво друго да се обедини нацията днес, ако не около върховенството на закона?

И тук дойде изненадата, включително сякаш и за ДБ. Оказа се, че Лозан Панов се интересува не само кой какво твърди, а откога го твърди и на какво основание. Президентската надпревара е между личности, което прави от биографиите им предизборни послания. В такава светлина той има склонност да се връща във времето и изказа съмнение дали Радев като президент е бил борец за върховенство на закона или е станал бенефициент на тази борба. И дали няма връзка между Герджиков и ДПС, превърнало се в маркер на зависимостите в съдебната система. Впрочем, на ръба на парадокса Панов заподозря, че дългата сянка на ДПС пада и върху Радев, като противопоставяйки се помежду си, синхронизирано мобилизират електоратите си.

Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече от смело предизборно поведение, защото рискува да отблъсне тази част от градската десница, която гледа на Радев не като на фалшив, а като на истински нов герой. Но така, още преди началото на кампанията, Панов категорично застава именно в дясно, защото левите обичат флирта с масите (пък били те и от "София 1000"), а десните обичат принципите си. И още нещо: за левите приоритет е социално равенство, а за десните - равенството пред закона, което е и неизменната кауза на Лозан Панов.

В този смисъл кандидатурата на Панов има потенциал да се превърне в естествено възникнал сондаж доколко през 2021 година градската десница е дясна.

Интересите на ГЕРБ и ДПС никога не са били по-силно обвързани, отколкото сега и Движението играе както за себе си, така и за ГЕРБ. В случай че управлява коалиционно правителство без тяхно участие, ще последва загуба на позиции в ресурсоемки ведомства и други, които държат контрола върху информационните масиви - Държавен фонд "Земеделие", горските предприятия, ДАНС. Но съдебна реформа и загубата на главен прокурор са най-сериозната заплаха за модела, който мнозинството от българските граждани вече показаха, че им е ненавистен.

И ДПС тръгва на избори, въоръжено с няколко "оръжия" - с лидер, номиниран за президент, с Делян Пеевски (и ресурса, който носи), и с репликата на Румен Радев: "А Вие, г-н Карадайъ, ще ми кажете ли коя е Вашата родина-майка?". На този въпрос ДПС разчита да активизира гласуването на българските изселници в Турция, които все повече се дезинтересират от този процес. На последните избори през юли бюлетините за партията на Доган от общо 121 секции в Турция наброяваха 26 487, въпреки посещението при турския президент Ердоган и видео поздрава му за конференцията на ДПС. Според активисти на партията надеждите сега са за минимум 50 000 (почти колкото получават от Кърджалийски избирателен район), затова и пътуванията до Турция зачестяват.

Номинацията на Карадайъ означава, че Движението ще се бори да си върне формата и да получи поне 400 000 гласа. Тази цел не е лесна предвид заминалите да работят в чужбина български турци. А и поради друга причина - вече я няма почти военната мобилизация на електората, която беше запазена марка на ДПС. Разочарование от лидерите има сред българските турци и резултатите го показват - за ДПС е по-лесно да си осигури гласове в затънтени села в Северозапада, където живеят българи и роми, отколкото да увеличи гласовете в крепостта си Кърджали.

Дивя се докъде може да стигне радикализацията! ДПС провокативно издига Пеевски, на пук на света. ГЕРБ (вероятно са те) организира протест с тежка строителна техника на фирми с неясни собственици. Нинова гони Кадиев. Лалов иска оставки в ДаБГ. Кафявите медии вече пратиха Петков в затвора. ИТН всеки ден с порция обиди към потенциалните си съюзници. Кандидат-президенти като Луна, Сидеров и Костадинов използват предизборната трибуна за анти-вакъсрска пропаганда...

Стягаме се за четвърти избори догодина, а? Пък ако можеше някак да прескочим третите...

ДПС прави три необичайни неща - етнически турчин кандидатства за президент, възстановяват Делян Пеевски в листите, Мустафа Карадайъ посети Анкара. Това се случва на фона на влошена електорална ситуация, която е такава заради демографската криза в страната. Никога ДПС не е успявало да получи повече от 60% от гласовете на българските турци... И трите жеста са в посока на радикализиране на ДПС.

Отношенията на другите партии с ДПС не могат да бъдат като с обикновена, защото това е нашата донякъде етническа партия - ДПС никога не е ислямизирало и турцизирало. Но сега се прави обратната демонстрация. Ние сме достигнали точка на кипене в тези хора и трябва много да внимаваме. В следващия парламент ДПС не трябва да бъдат стигматизирани и сатанизирани.

Данните не говорят за намаляване на електората на ИТН - към техния електорат имаше добавка от хора, които не харесват толкова Слави, но му връчиха мандат, за да свали Бойко Борисов. Оттеглянето е на този допълнителен електорат, който се премества към "Продължаваме промяната". Кирил Петков и Асен Василев са единствената новина и няма начин да не растат, вятърът духа в платната им. ГЕРБ явно не губи. Ситуацията зависи от броя на гласуващите.

Румен Радев за първи път получава ясни алтернативи. Те нямат време да се наложат. ГЕРБ успяха да намерят начин да излязат от изолация. Това ще отвори вратата на десния избирател на втория тур... Очаквам на балотажа да отидат Радев и проф. Анастас Герджиков.