Неравен достъп до качествено образование, слаба функционална грамотност, липса на ключови умения и висок риск от отпадане сред определени групи ученици - това са най-големите предизвикателства пред българското училищно образование според неправителствената организация "Образование България 2030", която от няколко години наблюдава и прави мониторингови доклади за образованието. В документа е посочено, че въпреки усилията в последните години реформите в тази сфера не се осъществяват достатъчно бързо и качествено - факт, споделян от различни професионални обществени групи.

Всички политически формации, които ще се включат в предстоящите трети за годината парламентарни избори, посочват образованието като основен приоритет. Преглед на платформите им обаче показва, че идеите значително се различават, като дори сравнението е трудно, защото някои формации ги описват детайлно, докато други само маркират планирани мерки без подробности за осъществяването и очаквания ефект от тях. Експертите пък коментират, че макар част от партиите да разпознават основните проблеми, в повечето от предизборните програми предложенията звучат абстрактно или самоцелно.

Според Александра Мирчева, проектен мениджър в "Образование България 2030" на ниво програми предложенията изглеждат реализируеми при много ясен консенсус около дадено предложение. "Едва ли ще видим реализирана програма във вида, в който е написана. Важно е обаче при търсенето на съгласие да не се работи "на парче" като се удовлетворяват предложения на една или друга политическа сила, а да се приложи холистичен подход", смята тя.

Като недостатък на повечето предизборни програми Мирчева идентифицира

Според нея реформата към компетентностен подход има нужда да бъде завършена, а тя трябва да включва промяната на учебните програми, подкрепата към учителите, промяната в изпитните формати на външните оценявания и матурите и др.

Един от най-тежките проблеми на българското образование от години е обучението чрез зазубряне. Той доведе дотам, че според изследване от 2018г. на международната организация PISA 46% от 15-годишните ученици у нас са функционално неграмотни, т.е. не умеят да вникнат в смисъла и да извлекат информация при четене, и не покриват базисните изисквания за грамотност по математика и природни науки. Приетият преди пет години Закон за предучилищното и училищното образование трябваше да промени това като изгради т.нар. компетентностен подход на обучение в училище - учениците да развиват умения за успешна реализация, вместо да запаметяват и възпроизвеждат знания. Няколко години по-късно очакванията към учениците продължават да бъдат приоритетно фокусирани върху усвояването на предметно знание, се казва в мониторинговия доклад на "Образование България 2030".

Повечето предизборни програми обръщат внимание на този проблем с различна степен на задълбоченост. Най-ясни виждания, придружени и от анализ на съществуващите проблеми, има "Демократична България". Коалицията предлага цялата образователна система да се адаптира към изграждането на необходимите на българския пазар ключови и професионални умения, определени на базата на данни и обществено обсъждане по въпроса. Предвижда се да се премахне строгият контрол върху учебните планове и програми, както и върху учебното съдържание. Вместо тях ще има индикативни програми за изграждане на умения, а учителите ще имат възможност да определят гъвкаво подхода при постигането им. От коалицията настояват също да се промени механизмът за оценка на качеството в системата на образованието, част от която са изпитите от националното външно оценяване.

Бившите управляващи от ГЕРБ се ангажират с общото обещание за оптимизиране на учебните програми с цел намаляване на фактологията и с увеличаване на частта в изпитните материали, насочена към измерване на функционална грамотност.

В програмата на "Продължаваме промяната" формулировката гласи, че учебните програми трябва да бъдат така изработени, че да подготвят "днешните деца за пазара на труда след десетилетия". Акцент е и "пълното изкореняване на неграмотността".

За промяна на учебните програми настояват и БСП и "Има такъв народ", но без детайли за посоката. За увеличаване на подкрепата и разширяване на дуалното обучение се застъпват ГЕРБ и "Има такъв народ". От "Изправи се.БГ!Ние идваме!" бегло споменават нуждата от създаване на стандарти и учебни програми за придобиване на умения за включване в пазара на труда. От ДПС пък предлагат единствено развитие на професионалното образование, което е посочено като средство за борба с безработицата при младите хора.

Почти всички претенденти за парламента обещават увеличаване на бюджета за образование. По-големият финансов ресурс би обезпечил образователните политики, които имат за цел да трансформират българското образование, но увеличените средства сами по себе си не са автоматична гаранция за по-качествено образование, коментира този факт Александра Мирчева. Според мониторинговия доклад на организацията ѝ през 2020 г. разходите за образование са достигнали 3.8% от БВП (близо 4 млрд лв) , но се отбелязва, че страната все пак продължава да изостава по този показател от средното за Европейския съюз, където този процент достига 4.6%.

От ГЕРБ планират да продължат политиката за увеличаване на средствата в сектора и се ангажират с това разходите за образование да стигнат до 5 на сто от БВП. От БСП залагат на същия процент и обещават още 1% за наука и научни изследвания. От "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" не посочват детайли за това какъв трябва да бъде бюджета за образование. От "Демократична България" се ангажират парите за сектора да достигнат до 4% за предучилищно и училищно образование, 1% за висше образование и още 1% за наука и научни изследвания, а при "Изправи се.БГ. Ние идваме!" предложението е 4.5% от БВП да отиват за предучилищно и училищно образование, а 1% за висше образование и научни изследвания.

Част от политическите сили предлагат промяна в начина, по който ще бъдат разпределяни увеличените средства за образование. За ГЕРБ това включва въвеждането на допълнителен критерий при определянето на това кой да получава финансиране, базиран на резултатите, приноса на учениците и т.н. БСП и "Има такъв народ" предлагат отпадане на делегираните бюджети и спиране на публичното финансиране на частните училища от страна на държавата. Партията на Слави Трифонов предлага да се въведе мандатност (максимум 2 мандата) при новоназначените директори.

В програмата на "Демократична България" се предлага финансирането на средното и висшето образование да се раздели на три стълба - институционално финансиране, основаващо се на реални нужди, институционално финансиране, основаващо се на резултати, и проектно финансиране.

Предложението на коалицията "Изправи се.БГ!Ние идваме!" донякъде обединява идеите на останалите политически сили - в него се предвижда да се направи най-напред оценка на въздействието на делегираните бюджети, а след това да се прилагат проектно планирани бюджети и бюджети, базирани на оценка на постиженията на научните и учебни заведения. От "Продължаваме промяната" се застъпват за идеята за въвеждането на модела "парите следват качеството" в училищното образование и финансирането на проектен принцип в университетите.

Повечето формации се обявяват за увеличение на учителските заплати. ГЕРБ и "Продължаваме промяната" предлагат конкретни числа - ежегодно увеличаване на средното възнаграждение до ниво 125% от средната заплата в страната, която по данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2021 г. достига 1 525 лева. "Изправи се.БГ!Ние идваме!" обещава да продължи "тенденцията на увеличение на учителските заплати", но без да посочва конкретни стойности, а БСП предлага увеличението да бъде съобразено с високата инфлация.

Плащането на учителите липсва изцяло от програмата на "Има такъв народ", докато при ДПС формулировката гласи, че работната заплата на учителите ще се приравни до средната за страната.

В програмата на "Демократична България" е записано, че в дългосрочен план от обединението се ангажират с привличането и задържането на нови кадри чрез по-добро управление, по-добро заплащане, ясно обвързано с постигнатите резултати, непрекъсната професионална подкрепа и качествени възможности за повишаване на квалификацията, допълнителни социални придобивки като безплатно общинско жилище, безплатен градски транспорт, застраховки, допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна, безплатен достъп до култура и информация.

Според Александра Мирчева увеличението на учителските заплати е важна стъпка напред, дори закъсняла във времето, но само по себе си не разрешава магически всички предизвикателства. "Може да е мотивиращ фактор при избор на кариерен път сред младите хора в сферата, но много изследвания сочат, че това не е единственият и най-важен фактор, който задържа качествените учители в професията. Много е важно да не поставяме под съмнение увеличаването на учителските заплати, но и да не го представяме като решение за привличане и задържане на качествени преподаватели в системата на образованието.", смята тя.

През последните две години централно място в образователните политики, свързани с равния достъп до образование, зае т.нар. механизъм за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици. Въпреки успешното връщане или записване за първи път на 49 хил. деца и ученици в образователната система, механизмът така и не успява да се справи с високите нива на отпадане от образованието, се казва в мониторинговия доклад на "Образование България 2030" за 2020 г. Данните в него показват, че през 2019/2020 г. 3% от учениците са напуснали училище преждевременно, а в същото време през 2019/2020 г. едва 78.7% от децата посещават детска градина (при средно 95.4% за ЕС).

За преодоляването на проблема ГЕРБ предлага освобождаване от такси на всички деца в предучилищна възраст. "Демократична България" настоява да се гарантира достъпът не само до ранна грижа и образование, но и до качествени извънкласни и извънучилищни дейности, включително спорт, за всички деца и младежи. От "Продължаваме промяната" също се ангажират с включването на всички деца в предучилищна и училищна възраст в училище, като това ще бъде направено и чрез безплатни целодневни занимания за всички деца от 4 до 6 години и извънкласни дейности за учениците.

В плана за управление на първите 100 дни на БСП не са предвидени никакви социални мерки. Такива отсъстват и от програмата на "Има такъв народ".