На 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват, за да изберат президент и вицепрезидент и 240 народни представители в бъдещото 47-о Народно събрание. Президентските избори са редовни, а парламентарните - предсрочни и трети за годината.

На 14 ноември ще се гласува 2 в 1 - за президент и вицепрезидент и за народни представители. Гласуването в секциите с 300 и повече избиратели в страната и чужбина отново ще е само и единствено с машини, както бе на 11 юли. Машини ще има в 9399 секции, а по две устройства се очаква да има в 2121 секции.

И за двата вота ще се гласува с една машина и с една карта. Избирателят ще може първо да посочи дали ще упражни правото си на глас и в двата вида избори или само в един от тях (още вижте тук).

Гласуващите за народни представители ще могат да отбележат и преференция в съответната листа.

Карантинираните заради коронавирус ще могат да подават онлайн заявление за гласуване с подвижна урна и в деня на изборите.

Изборният ден отново ще започва в 7 часа и завършва в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи да подадат своя вот, гласуването може да бъде удължено, но максимум до 21 часа.

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително, но санкция за негласуване няма. Право да гласуват имат всички български граждани, навършили 18 години към изборния ден, без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

По предварителни данни на Централната избирателна комисия избирателите по списък са 6 708 189 души.

Всички български граждани ще могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на изборите за 14 ноември. Справката ще може да се направи в сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), както и със есемес.

Избирателите могат да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес в съответната общинска администрация или онлайн до ГРАО - тук. Крайният срок бе 30 октомври.

След тази дата списъците трябва да бъдат актуализирани, така че проверявайте отново през данните си. След като избирателят бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен.

Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град - ще може да гласувате там, където учите, в секция, която изберете. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Засега въведените и за 14 ноември мерки ще са като за предишните избори. Основните правила са:

- в секциите да се носят защитни маски, покриващи носа и устата

- всички в секциите и пред тях да са на разстояние от 1.5 м

- редовно трябва да се дезинфекцират често докосвани повърхности

- прозорците да стоят отворени или стаите да се проветряват на всеки час

- членовете на секционната комисия да преписват данните от личната карта на избирателя, без да я пипат, а той да сваля маската за кратко, за да се идентифицира

- до машините да бъде поставен дезинфектант, който избирателят да използва, преди да гласува

- входът към тъмната стаичка в секциите, където да гласува с хартиени бюлетини, да е в близост до стената, за да няма перде, което хората да докосват

- химикалките да се дезинфекцират след употреба, а избирателят да ги взема сам.

И на тези избори карантинираните заради коронавирус ще могат да гласуват с подвижни избирателни кутии, които в изборния ден ще обикалят по адресите. Заявления за гласуване в мобилна секция ще се подават и в самия изборен ден (още вижте тук).

Членовете на комисиите ще носят защитни облекла, а карантинираните трябва да са с маска, да са дезинфекцирали ръцете си предварително и да използват собствена химикалка.

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок бе 30 октомври.

Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което ще почивате. Тогава трябва да подадете заявление в срок.

Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.

Секциите за гласуване зад граница ще бъдат 751. На база на адресите от изборите на 11 юли в чужбина за 14 ноември бяха определени 671 секции в 67 държави, но след подадените 56 668 заявления за закриване на секции (за една по закон са нужни 40 заявления) броят им бе увеличен. В Германия ще има секции само на 40 адреса заради рестрикция от местните власти, но броят на секциите ще бъде 85 (пълен списък вижте тук)

На парламентарните избори на 11 юли се гласуваше в рекордните 782 секции зад граница, но тогава отпаднаха ограниченията за секции извън ЕС. На 4 април секциите в чужбина са били 465, през 2017 г. - в 371, през 2014 г. - в 426, през 2013 г. - 227, през 2009 г. - 274 секции.

Българите зад граница могат да гласуват за президент и вицепрезиденти и за депутати. Избирателен район "Чужбина" обаче няма и затова могат да гласуват за партия и коалиция, но не и за кандидат от листата. В големите секции извън страната (с 300 заявления или избиратели на предишен вот) отново ще се гласува само с машини.

В изборния ден с документ за самоличност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласува всеки българин, който има право на глас, дори и да не е подал заявление преди това.

Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

За втори път на парламентарни избори и за първи на президентски в секциите с 300 и повече избиратели ще се гласува само и единствено с машини. В страната с машини ще се гласува в 9399 секции, а по две устройства ще има в 2121 големи секции.

Плюс на машинното гласуване е, че елиминира недействителните бюлетини, т.е. няма как да бъде допусната грешка при самото отбелязване на вота.

На 14 ноември избирателят ще гласува с една карта и на една машина (още вижте тук).

Тъй като изборите са 2 в 1, на екрана на машината първо избирателят ще може да избере дали да гласува и в двата вота. Първо ще се гласува за президент и вицепрезидент, като чрез докосване на екрана избирателят отбелязва глас за предпочитаната двойка. След това избирателят ще може да гласува за предпочитана партия или коалиция в парламентарните избори и да отбележи и преференция за кандидат от листата. Електронните бюлетини и за двата вота ще са на две страници. Накрая машината разпечатва две различни по дължина разписки от гласуването, която се пускат в една избирателна кутия.

Партиите и коалициите, които издигат кандидати за депутати за 14 ноември, са 27, а номинираните за народни представители - общо 5067. На изборите на 4 април бяха 30, а на 11 юли - 23. Тъй като изборите са 2 в 1, партиите и коалициите, които издигат свой кандидат за президент, имат същия номер в бюлетината за парламентарния вот, а тези, които подкрепят издигнати от инициативни комитети кандидати за държавен глава, са след номер 23. Номерата в бюлетината са следните:

1. -

2. "Възраждане на отечеството"

3. -

4. "Патриотичен фронт"

5. "Възраждане"

6. -

7. Национално обединение на десницата

8. "Български съюз за директна демокрация"

9. -

10. "Българска социалдемокрация"

11. "Атака"

12. -

13. "Общество за нова България"

14. "Глас народен"

15. -

16. -

17. ДПС

18. -

19. -

20. партия "Правото"

21. ВМРО

22. Българско национално обединение - БНО

23. "Воля"

24. "Има такъв народ"

25. "Продължаваме промяната"

26. ПП МИР

27. ПП "Благоденствие, обединение, градивност"

28. Български национален съюз

29. "Пряка демокрация"

30. "Демократична България"

31. "Изправи се.БГ! Ние идваме!"

32. ГЕРБ-СДС

33. "БСП за България"

34. ПП "Българска прогресивна линия"

35. Партия на ЗЕЛЕНИТЕ

36. ПП "Бригада"

На сайта на съответната районна избирателна комисия всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.

По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат-депутат от листата на предпочитаната политическа формация. За тази цел трябва да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).

Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.

Според прогнозите в 47-ия парламент ще има поне шест формации - ГЕРБ-СДС, "БСП за България", "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС, като за второто място спорят социалистите и формацията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. "Изправи се! Мутри вън!" е на бариерата от 4% и може и да не влезе в Народното събрание.

Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове.

При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър, а останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.

Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.

Преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.

Колкото по-голяма е избирателната активност на парламентарните избори, т.е. колкото повече хора гласуват, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.

Гласовете "Не подкрепям никого" се броят само за определяне на избирателната активност. На парламентарните избори "Не подкрепям никого" не влияе и при отчитане на резултатите от изборите. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.

С хартиена бюлетина, която е интегрална, ще се гласува в малките селски секции с по-малко от 300 избиратели, както и при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната, за които са подадени по-малко от 300 заявления или на предишни избори са гласували толкова избиратели.

Бюлетини ще има и в големите секции, където ще се гласува само с машини, за да може да продължи гласуването при технически проблем или форсмажорно обстоятелство. Те са две отделни - за президентските и за парламентарните избори.

На парламентарните избори избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат, като поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за депутат.

Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

Празната бюлетина е на практика невалиден глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите.

Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.

Невалидни са бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега), със знаци, с различен от син цвят химикал, както и ако е празна.

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 часа.

Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и броя на депутатските мандати за всяка партия и коалиция до 18 ноември, а имената на народните представители - до 21 ноември.

Най-честите манипулации на избори са купеният и контролиран вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.

Касирането е отмяна на избори, решение за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд за касиране на избори може да подаде партия, участвала в тях. За целта обаче е нужен посредник, какъвто могат да бъдат президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.

Според одобрената от Министерския съвет изборите 2 в 11 на 14 ноември ще струват 123. 8 млн. лв. Парламентарните избори на 4 април струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли - 57 млн. лв., но без разходите за машини.

Да, теоретично може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези, но не и тази година. Ако и този път и трите опита за съставяне на правителство след изборите бъдат неуспешни, както след изборите на 4 април и 11 юли, президентът Румен Радев няма право да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си, който е до 21 януари 2022 г. Това ще може да направи следващия президент, а вотът е 60 дни след разпускането.