Владислав Панев, "Демократична България": Голямата опасност е Борисов да се върне на бял кон

Владислав Панев, "Демократична България": Голямата опасност е Борисов да се върне на бял кон

Владислав Панев, "Демократична България": Голямата опасност е Борисов да се върне на бял кон
  • Проблем е, че в България не се правят консултации с потенциални партньори
  • Не трябва да има правителство на всяка цена
  • Голямата опасност е Борисов да се върне на бял кон
  • "Демократична България" е готова да управлява с други формации
Владислав Панев е икономист, съпредседател на "Зелено движение" и кандидат за депутат от "Демократична България". Дни преди поредните парламентарни избори разговаряме с него за това ще бъде ли съставено този път правителство, с които формации е възможно да стане това, а също и какви трябва да се адекватните държавни мерки заради пандемията, цената на тока и бюджета за следващата година. Видео с разговора - може да видите в края на текста.
Остават дни до третите за годината избори за парламент, има ли вече "Демократична България" стратегия как ще подходи този път в преговорите за съставяне на правителство?
- Стратегия има, но първо трябва да изчакаме резултатите от изборите. За мен е голям проблем, че в България няма практика да се водят активно предварителни разговори с потенциални партньори. Говори се как в Германия се пишат споразумения от по няколкостотин страници, в Холандия в момента текат разговори за правителство след изборите през април, в Белгия 2 г. преговаряха преди време за правителство.
Тук Конституцията е друга, мандат се връчва на първата политическа сила, до седмица той трябва да бъде върнат изпълнен, ако - не, следва втората политическа и т. н. Ако първата политическа сила не посочи веднага премиер, то няма как да му се връчи мандат, тоест луфтове има много и това може да проточи цялата процедура. Аз не виждам как за няколко седмици само формации, които не си говорят в момента, ще подпишат споразумение от няколкостотин страници за политики за следващите 4 години.
Явно няма да се подпише в никой момент споразумение от няколкостотин страници, а последните прогнози отново сочат, че ще има разпокъсан парламент от 6-7 партии. Тоест, никой няма да има мнозинство сам да състави правителство.
- Точно така, процесът няма да е лесен. Имаме нов играч на терена - "Продължаваме промяната", което за "Демократична България" е известно облекчение, защото се надяваме да имаме по-общ език. От друга страна, ако видим формациите, с които се говори, че можем да имаме общо в следващия парламент, то чисто идеологически сме на доста различни позиции по важни теми - енергетика, финансите, бюджетния дефицит. В предишния парламент Румен Гечев (дългогодишен депутат от БСП - бел. а.) говореше, че Испания има бюджетен дефицит от 11 % и ние трябва да следваме този светъл пример. Та такъв тип въпроси не виждам как ще се договорят в преговори за 2-3 седмици.
Имаме нужда от правителство, което да не вкара България в калта за 6 месеца напред. Защото това е вероятен сценарий.
Спомнете си популизма, който се вихреше през лятото - 1 млрд. лв. да дадем за тези, 2 млрд. лв. за онези. Да де, ама накрая бюджетът ще се издъни за няколко месеца и Бойко (Борисов - бел. а.), на който правителството знаем как крадеше фирми и даваше на свои приятели, ще се върне на бял кон. Това е голямата опасност.
Ако се върне на бял кон, Вашата стратегия каква е?
- Той може да бъде най-голямата партия в следващия парламент, но не може да управлява. Не само сам, но и не може да си намери партньори, така че това го изключваме от уравнението. Това, което се случва от май, някои го определят като хаос, няколко кризи има едновременно.
А не е ли?
- Но вече не говорим за кражби на фирми, за рекет от страна на регулаторите върху бизнеса. Това са неща, които не усещаме ежедневно, но са факт.
Каква е вероятността да имате обща парламентарна група с "Продължаваме промяната"?
- Вероятността зависи от резултатите. Ако една от двете е първа или втора политическа сила, то тя със сигурност получава мандат. В този смисъл нуждата от обща парламентарна група ще бъде с една идея по-малка. От друга страна, не си представям колко лесно би функционирала подобна парламентарна група.
Защо?
- Аз по принцип съм привърженик на идеята, че може би ще се наложи да правим коалиция между 4 формации, две от които ако са в една парламентарна група, ще е по-лесно и е стъпка към някакво парламентарно единение.
От друга страна, чисто технологично, създаването на такава обща парламентарна група ще е по-скоро проблем.
Като Ви слушам се вижда, че пак ще е много сложно да се състави най-сетне правителство. Ще има ли, според Вас?
- Моята прогноза е, че ще състави правителство. Въпросът е то да е достатъчно стабилно и да излъчи достатъчно сериозни реформи за следващите 4 години. А не да е просто техническо, за 6 месеца, в което отделните формации се карат помежду си и не могат да свършат работа за 5 лева или ако свършат, да е за минус 5 или дори за минус 50 млрд. лв. Така че е много важно да се състави правителство, което да изпълнява задачи в интерес на обществото, а не на отделните партии или личности в него.
Тоест, трябва да се правят компромиси. Докъде сте готови да стигнете в "Демократична България" с тях?
- Естествено, че трябва да се правят компромиси. Това ще бъде въпрос на преговори. Мога да посоча най-фундаменталните разговори с БСП, например, която стои най-далеч от нас от тези, с които се говори, че може да съставим правителство. Ние смятаме, че разумното управление на финансите е много важно, намаляването на данъчната тежест, необлагаем минимум - там имаме прилики с БСП.
Но изключително важно е намаляването на влиянието на държавата в икономиката. А те са на обратната позиция - в енергетиката знаете, че те защитават големите проекти като атомни централи, а ние сме по-скоро за конкуренция, която ще свали цените, ще осигури частни инвестиции без субсидии, което дългосрочно, според нас, е правилният път за развитие. Така че това са две теми и как ще се споразумеем по тях все още ми е мъгла. Това е големият проблем, че не водим предварителни разговори с никоя формация. Такава практика не е установена в страната. Но може би е имало такива като се има предвид че ГЕРБ и Патриотите нямаше да правят правителство, а се разбра изведнъж в деня на изборите, че точно това ще стане.
Ако това е мъгла, как ще постъпите с "Има такъв народ" след като през последните месеци те обвиниха "Демократична България" и персонално Христо Иванов за провала при опитите да се състави правителство?
- Не съм чувал да има разговори с тях през последния месец, което означава, че няма яснота освен от медийните им изяви. От тях чуваме, че Кирил Петков не е подходящ за министър, защото е нарушил Конституцията, че имат изисквания за електронно гласуване, което ние подкрепяме, но може би други партии няма да подкрепят.
Така че това е слагане на допълнителни бариери пред разговори, които не смятам за особено разумни. Трябва да се концентрираме върху политики - нещо, което "Има такъв народ" твърдяха през юли - че персоналният състав не е толкова важен, а е важно какво правителството ще прави. Сега вече говорят за персоналния състав. За мен, ако се върнат на това, което говореха през юли, ще е прекрасно.
А за Вас Кирил Петков може ли да бъде министър от морална гледна точка?
- Според мен той може да бъде министър, тъй като свърши определена работа като служебен министър, тоест определено бе полезен за държавата, което трябва да бъде водещото. Да вземем темата за Българската банка за развитие. И ние, и "Капитал" доста говорехме за лошите кредити там през годините. Той ги изкара на светло и тази практика за високи заеми за големи фирми бе прекратена. Точно в тази сфера имаме обща гледна точка и за мен няма проблем да е министър.
Пред "Дневник" той самият каза, че вижда себе си по-скоро като министър, а не като депутат. В "Демократична България" имате ли такова неформално разпределение и къде виждате себе си?
- Готови сме да се нагърбим с отговорността да управляваме държавата с други формации, защото не си правим илюзията, че ние сами можем да имаме 121 депутати. Според мен имаме достатъчно качествени хора за цял Министерски съвет.
Йордан Цонев каза наскоро, че ако и този път не се стигне до формирането на правителство, то ДПС ще направи всичко възможно това да се случи. Как тълкувате тази реплика?
- Планът за възстановяване и развитие и останалите европейски фондове означават десетки милиарди, които ще влязат в България следващите няколко години. Аз съм далеч от мисълта, че ДПС нямат поглед натам, те затова и сега се таргетират като зелена партия един вид.
Преди две години бях прогнозирал в интервю, че олигархията в България ще позеленее и това го наблюдаваме през ДПС и Йордан Цонев. Така че съм убеден, че ще направят всичко възможно да са във властта. Затова и в "Дневник" съм писал много пъти, че еврофонодвете могат да бъдат и зло за държавата, защото насърчават голямата корупция. И това се вижда с просто око вече.
Вярвате ли, че този път основните играчи в макар и разпокъсан парламент ще загърбят егото си, за да вървят напред?
- Да, смятам, че най-малкото ще се опитат да загърбят егото си, тъй като това е и в техен личен интерес, не само на обществото, защото иначе ще ги изгонят с камъни, ако за трети път на принципа "дай си ми куклите, на си ти парцалките" не можем да свършим работа за 2 стотинки. Ще станем смешни в очите на обществото.
От друга страна, в момента ситуацията е много по-добра от предишното редовно правителство. Много често служебните правителства играят роля за изчистване на държавата. Примери за това са не само реформите в Банката за развитие, които при редовно правителство по-трудно биха се случили, но и още данните за изнесени в чужбина пари, предназначени за автомагистрала "Хемус". Тоест, неща, които не биха се случили, ако има редовно еклектично правителство, което не знае ляво ли е, дясно ли е, горе ли е долу ли е.
То няма ли следващото правителство да е тъкмо еклектично?
- Това е опасността и се надявам на разум във всички формации, които ще преговарят за съставянето му, да не допуснем това да се случи - да бъде еклектично и всеки да тегли към себе си.
Какво показва вашия коалиционен опит в това отношение доколкото в обединението преди да вземете решение ръководството на всяка от формациите гласува вътрешно?
- Може да се каже, че имаме вече достатъчно опит в управлението на такива еклектични формации. И това за нас е голямо предимство, че имаме този опит.
На всяка цена ли трябва да има правителство?
- Не, никога нищо не трябва да се прави на всяка цена. Както казах, служебните правителства може да имат очистващи функции. Виждаме от други държави, че може такъв кабинет да остане дълго.
Но ако ще давате за пример с Белгия тя е уредена държава и е различно да няма кабинет там и да няма тук.
- Може би за България е по-добре да няма редовен кабинет известно време. Тъкмо поради очистването на системата от олигархични натрупвания и зависимости. Ето, например тези допълнителни милиарди в бюджета се събраха може би от една гледна точка заради по-високата инфлация, което води до повече събрани пари от ДДС, но и заради намаляването на корупцията, което няма как да отречем. Така че пред редовно правителство като онова допреди няколко месеца по-добре служебното да си действа.
Кое е най-важното за икономиката след съставяне на правителството и в условията на поредна вълна на коронавируса?
- От една страна е здравната криза и от друга - инфлацията и енергийните цени. Неслучайно е така, защото в нашата потребителска кошница токът и отоплението заемат по-голямо място от това в Западна Европа. За здравната криза изпуснахме доста моменти, няма нормално управление. Не съм специалист, но разбирам заведенията и родителите, на които се казва от днес за утре едва ли не новите изисквания. Трябва да има ясен план. А сега 9 от 10 човека не знаят за него. Другият проблем е, че ако собствениците на бизнеси, които търпят затваряне имат идеята, че ще бъдат компенсирани, тогава и протестите им не биха били толкова радикализирани. Същото е и за родителите, които би трябвало да се подпомагат не само финансово, но и чрез отпуски в такива ситуации.
Собствениците на заведения, търговците се оплакват от драматично спаднал оборот, макар да не са затворени де факто. Каква е адекватната компенсация?
- Или да се гледа оборотът от предишни месеци, или да им се намалят данъци или някакви разходи. Търговците са засегнати по няколко параграфа - затворени бяха за няколко месеца миналата година, излязоха на свободния пазар на ток и много малко са сключили адекватни договори. Цената на енергията вече започна да спада, но мерките на държавата са много важни.
Какви трябва да са - грант или с елемент на съучастие?
- Първо, държавата трябва да направи всичко възможно да намали цената на тока при влизането в България. Например, с Азербайджан имаме договор за внос на 1 млрд. куб м газ годишно, а внасяме само 200-300 млн., а цената там е 4 пъти по-ниска.
Да, защото не е построена газовата връзка с Гърция, макар да бе обявена за спешна преди 10 години...
- Но и в момента се внася по друго трасе, тоест технически има начин, но не се използва.
"Булгаргаз" твърди, че са водени на два пъти преговори за доставка в други точки, макар Азербайджан да не е длъжна да доставя на място, различно от договореното...
- Информацията, която имам, включително от Азербайджан, е, че има възможност за по-голям внос. Те, естествено, не се натискат да ни продават повече, защото го изнасят другаде на по-висока цена. За мен това поведение от българска страна може и да е саботаж, защото енергийните фирми са с бордове, назначени от предишното правителство. Все още енергийният министър не е сменил нито един борд, сега започна с промени в Българския енергиен холдинг. Но това върви изключително бавно сравнено с дружествата, където принципал е икономическото министерство, например. И затова за мен бе странно, че президентът Радев не смени енергийния министър, както направи в транспорта.
Всички партии, включително и "Демократична България" залагат на зелено бъдеще на комплекса "Марица изток", чието въглищно производство България предлага да бъде затворено около 2038 г. или 2040 г. Как конкретно изглежда това при Вас?
- За мен тези дати са пожелателни. Тази година тецът в комплекса работи на минимална загуба или на нулата, а до миналата там загубите бяха по 300-400 млн. лв. годишно, плащани от данъкоплатците. Тази година е като спрелия часовник и той два пъти в денонощието показва верния час. Ако гледаме дългосрочно, големият проблем е сложната бюрокрация. Не може голямо предприятие, което иска да си постави фотоволтаици, да чака 11 месеца за лиценз. При това за ток за собствени нужди, а не да продава на пазара.
Доколкото знам заради високите цени на тока в момента има бум на такива проекти. Тоест, ако се облекчат процедурите, това може да отприщи инвестициите в зелена енергия на много по-ниски от пазарната цена без никакви субсидии - за собствени нужди пък и за пазара, защото там цените са по-ниски от 100 лв. на мегаватчас, а пазарните в момента са близо 300 лв. Дори фючърсите са на 150 лв. Ако АЕЦ "Козлодуй" пусне ток за след 2 г., то това ще е горе-долу цената и това ще позволи ситуацията в момента да се преодолее много лесно.
Но не е ли тъкмо проблемът, че повечето ток се търгува в сегмента "Ден напред" вместо по дългосрочни договори?
- Точно така, в този сегмент трябва да е за извънредни количества, от които някой се нуждае. Затова и много бизнеси с дългосрочни договори в Европа не са засегнати от тези високи цени в момента. В България обаче не е така.
Защо? Трудно ли е да се променят правилата, по които функционира енергийната борса?
- Да, нужно е да има повече инструменти, за да може хем енергийните компании да имат пазар за тока си на пазарни цени за години напред, а от друга страна индустриалните потребители ще имат енергия на поносима за тях цена.
Тоест, какво трябва да се промени в комплекса "Марица изток"?
- Според мен трябва да претърпи промени, включително и заради високите цени на въглеродните емисии, които сега са 60 евро на тон. Големият проблем е, че 10 г. правителството на Борисов нехаеше за реформи в комплекса и въобще в региона на Стара Загора за намиране на алтернативна заетост. Не може да затвориш изведнъж първо, заради хората и второ докато няма алтернатива за тока. А 2040 г. е твърде далечен срок по икономически причини, но и 2024 г. е нереалистично близко. Но има голямо бъдеще комплексът, защото там има добра инфраструктура, която може да осигурява производството на чиста енергия - фотоволтаици, водород, може да се осигурява транспортът на тази енергия, което ще свали цената й, защото сега тясното място за продажба на зелена енергия е тъкмо далекопроводът, по който да се достави тя.
Така че "Марица изток" може да стане нашата Силициева долина и това не е толкова невъзможно.
Трябва да имаме високи цели и да мечтаем. От друга страна е много важно да се гарантират не просто работните места, а доходите на хората, заети там. Има си план за справедлив преход и по него може да се осигури това. И то за години напред, за да не е шокова терапия.
А можем ли да мечтаем енергийният регулатор да бъде освободен най-сетне от политическия натиск, под който работи от години?
- Няма как енергийният регулатор да не провежда политика, защото това е орган за провеждане на политическа програма, но там наистина трябва да има хора, неподвластни най-малкото на олигархични интереси. А виждаме в годините, че се предлагаха зависимости от този или онзи - Доган, Ковачки и др., което е големият проблем.
Виждате какво става в "Топлофикация София", където доскоро там изпълнителен директор бе бивш кадър на Ковачки, който бе застанал на изхода да купува евтина енергия и я продаваше скъпо. Намесихме се в общинския съвет и прекратихме миналата година тези договори, но задълженията на топлофикацията вече са огромни.
В Комисията за защита на конкуренцията стои същият принципен въпрос...
- Той се бе превърнал в бухалка, помним поредни случаи - не искаше да продаде "Нова телевизия" на чешки бизнесмен, пък я продаде на Домусчиев и други такива случаи. А освен това мандатът бе удължен с две години в края на управлението на Борисов без налагане на вето от президента. За мен мандатите на тези регулатори трябва да бъдат намерени начини да се прекратят предсрочно.
Все още няма публична информация за това какво и заложено в проектобюджета за следващата година, макар срокът му за внасяне в Народното събрание да изтича с края на октомври. Но какъв трябва да е в условията на политическа и коронавирус криза?
- То сега така или иначе няма действащо Народно събрание и служебният кабинет няма къде да го внесе, но трябва да има промени и в данъчните закони.
Какви?
- Според мен трябва да се въведе необлагаем минимум от 500 лв., такова е предложението на "Демократична България". Така че нетните доходи на хората да се повишат с 50 лв. без това да натоварва работодателите, които търпят и без това тежести заради пандемията, ръста на производствените цени и инфлацията.
А минималната заплата да продължи и да расте, както настояват и синдикатите?
- Това е въпрос на преговори, но ако въведем необлагаем минимум, минималната заплата ще се повиши с около 50 лв., така че горе-долу сме стигнали до нивата на техните искания.
Налага ли се втора актуализация на бюджета?
- Според мен няма за кога, доколкото той е на малък излишък, а е заложен дефицит, тоест, има пари, които могат да се изхарчат. Така че трябва да мислим за бюджета за 2022 г., дори и той да не влезе от 1 януари, знаете, че може да се ползва една 12 от тазгодишния.
Инфлацията обаче расте, каква трябва да е записана в бюджета за 2022 г.?
- По-високата инфлация започна още преди скока на енергийните цени, тя се обуславя и от други фактори като негативните лихви по депозитите и кредитите, които стимулира хората и бизнесът да харчат повече. От друга страна печатането на пари в Европа води до поскъпване на активите, до балонизация на цените на недвижимите имоти. Така че ние трябва да плуваме в световния океан от проблеми и да излезем сухи на отсрещния бряг като това е маратон, не е плуване на късо разстояние.

Избори 2021

Налага ли се преосмисляне на въпроса с приемането на еврото в България?
- За мен трябва да има много сериозен дебат по темата. Трябваше да е в аванс, но кога в България е воден предварителен дебат за нещо, така че по-добре по-късно отколкото никога.
"Демократична България" е за приемане на еврото, аз съм от хората по-умерени по въпроса, така че дебат по въпроса трябва да има точно заради политиките на Европейската централна банка. Дебатът трябва да е и сред експертите, и сред обществото, но все пак правителството се допитва в крайна сметка до експертите дали трябва да вземе едно или друго решение. Не мисля, че това е въпрос чак за референдум. Но политиката на ЕЦБ не е безспорна, вижда се, че страните от Южна Европа последните десетилетия страдат от това, че са част от еврозоната, включително ако Гърция можеше да си обезцени драхмата, или Италия - лиретата, то нещата щяха да стоят по по-различен начин. Това са страни, свикнали с по-висока инфлация.
Но техните валути не са били обвързани с еврото както е в България...
- Но те са част от еврозоната, така че в България валутният борд е допълнителна спирачка за харчене на парите от страна на правителството, което влияе добре на нашата икономика от 1997 г. Другият голям фактор е геополитическият, от който ние сме много по-застрашени. Това е може би най-големият аргумент за влизане в еврозоната. Плюс, че това ще ни пази от допълнителни външни вредни влияния, сред които корупция или промяна на геостратегическия курс на България, което ние не трябва да допускаме.