На 1 октомври УС на сдружение "Правосъдие за всеки" взе решение да предложи кандидатурата на съдия Лозан Панов за президент. На следващия ден се сформира Инициативен комитет, в състав от 37 свободни и достойни хора, изявени личности и дейни общественици, който издигна кандидатурите на Лозан Панов и Мария Касимова - Моасе за президент и вицепрезидент на България. Положихме всички усилия и в рамките на пет дни събрахме над 3000 подписа за нашите кандидати, обработихме и ги регистрирахме в ЦИК, като така дадохме възможността за началото на една различна и силна гражданска кампания.

В последвалата кампания от "Правосъдие за всеки" не участвахме по никакъв начин, не защото не искахме, а по волята на самия ни кандидат, който реши да е сам шеф на Щаба си, стратег и автор на всички послания. Съобразихме се с неговото искане, в резултат на което не само ние, но и огромната част от членовете на ИК останаха извън кампанията, като така бе неизползван един огромен потенциал от хора, приели възторжено тази кандидатура и искрено желаещи да работят за успех на изборите. С тази кампания няма как да се отъждествим, нито с голяма част от посланията в нея, нито с нападките от последните дни към подкрепилата кандидата коалиция "Демократична България", нито с препратките към "Червенково време", нито с неясните идеи за възможна управленска коалиция с ГЕРБ и ДПС.

Нямаше ясно изразен ангажимент за внасяне на конституционен проект за реална съдебна реформа в Народното събрание, нито бяха предложени каквито и да е конкретни идеи за такава реформа.

Въпреки всичко намираме, че издигането на кандидатурата на съдия Панов за президент даде възможност за различен избор и вдигна отново високо темата за върховенството на Правото, справедливостта и съдебната реформа, в която успя да въвлече и дебата за парламентарните избори. Кампанията би била далеч по-успешна, ако кандидатът се бе фокусирал върху безспорно силните си страни и бе използвал стоящия му на разположение потенциал.

Участвах в инициативния комитет, издигнал Лозан Панов като кандидат в президентската надпревара. С убеждението, че издигаме доказал се във времето борец за правосъдие, управленец, достигнал кариерния си връх в съдебната власт, готов да бъде държавник на още по-високо равнище. Проведената от Панов и екипа му кампания ми показа, че съм сгрешил.

Още в самото начало след регистрацията на кандидатурите в ЦИК дойдоха медийните участия с неясните и дори стъписващи тези. Разбрахме, че това са отправните точки на кандидата ни, които смята да разгръща и надгражда в своята кампания.

Дадохме обратна връзка какви са преобладаващите обществени реакции на дотогавашните му изяви, особено след интервюто пред "Свободна Европа", помните там - със защитата на парламентаризма и неположените усилия за съставяне на коалиция между ГЕРБ и ДПС. Прие се само за сведение с мотива за оперативната самостоятелност на независимия кандидат, който сам определя всичко и съответно сам отговаря за всичко.

Добре, си казахме, кандидатът ни е независим и следва да уважим волята му, щом е такава. От там насетне каквото никой не ни поиска, не сме му и давали.

Отчитам участието си в това начинание като грешка, за която съжалявам и се извинявам. Каузата, стояща зад него, обаче си остава. Тя е по-голяма и по-важна от всякакви кандидатури.

Понеже вече не съм кандидат за нищо и се връщам обратно на дивана да се бунтувам пред телевизора, вместо в него, ще кажа само няколко неща.

На уточненията, че аз трябвало да съм кандидат за президент, ще кажа, че мен инициативен комитет, партия или изобщо група от хора не ме е издигал - мен ме е поканил лично Лозан Панов. Не ми е идвало на ум да се кандидатирам сама. Така че аз бях в екип с Лозан, защото стоя зад гърба на всеки, който ми е гласувал доверие и не ме е предал. Така съм постъпвала с приятелствата си, с браковете си, с всичко. И няма да обсъждам това правилно ли е или не е, защото въпросът е принципен и аз не съм мекотело.

Тъй като в нашата кампания много се говореше за ПР-а, ще кажа само, че никой не е слагал думи в устата на някого. За човек като Лозан това е невъзможно - той говори това, което той си реши, тогава, когато смята за добре. Обикновено това е в момента, в който се случи несправелдивост пред очите му. Като с публичното показване на оня есемес от Борисов, който целеше да го сплаши като председател на ВКС. За мен е същото - нито Лозан, нито който и да е друг ми е казвал какво да мисля, какво да говоря или да премълча. Бях това, което съм и ще съм си, независимо дали моите виждания за света и нормалността съвпадат с тези на сънародниците ми. И без да ги съдя за това.

Имаше много демонизирани неща и хора около нас в този месец и половина. Някои от тях граничеха с удивителни конспиративни теории. За това ще пиша отделно, защото то си е цялостна тема на изследване. Но от мен да знаете, че много от нещата, които сте чували някъде си, някой много вътрешен ви е споделил или всички така говорят, изобщо не са така.

Грешката беше, че нямахме собствен политически кандидат за президент и че изобщо допуснахме разговорът за президентските избори за се води почти панически в последните дни на срока за регистрация. От 2001 г. насам непрекъснато в нашето поле, на реформаторската десница, кандидат за президент се издига в последния миг или се подкрепя в последния миг, почти насила се бутат някакви хора напред. Или сега пък, както е в случая: човек, който е взел решението си напълно самостоятелно, без никакво участие на ДБ в него, и в последния час ние се оказва, че го подкрепяме, всеки път резултатите са лоши.

След като си подкрепил един очевидно независим човек, който не може и да си помислиш, че ще се съобразява с предизборната ти стратегия и кампания - много опасно е, ако сега с него започнем да си обясняваме лошия резултат.

Какво всъщност се случи? Както си спомняте, "Правосъдие за всеки" издигнахме кандидатурата на Лозан Панов за президент. Бяхме впечатлени от битките, които той водеше във ВСС срещу чугунено статукво и за някаква реформа отвътре и вярвахме, че като държавен глава ще продължи да го прави.

Учредихме инициативен комитет (ИК) събрахме нужните по закон 2500 подписа в студено и дъждовно време, разкрихме банкова сметка, сформирахме предизборен щаб. Репликата за "фалшивия герой" тъкмо бе изречена. Тогава събрахме щаба да поговорим за посланията на кампанията. Идеята беше кандидатът и ИК да имаме ясни послания към хората и да бъдат в синфония (на старогръцки означава много звуци заедно като един). Предложихме да включим експерти в областта на геополитиката, темата Северна Македония, отбрана и сигурност да подготвят кандидата, както и ИК за медийните изяви по време на кампанията. Преходът на говорене от съдия на политик трябваше да стане много бързо.

Отговорът на нашето предложение от кандидата беше, че той САМ ще определя посланията си, САМ ще избере кой да го консултира, САМ ще определя програмата си в кампанията и посещенията из страната, САМ ще определя кой член ИК в коя медия ще говори в задължителен синхрон с неговите послания. Това ни беше съобщено деня на интервюто на Панов, в което обвини действащия президент, че не е подкрепил парламентаризма и е следвало да проведе разговори с ГЕРБ и ДПС за съставяне на правителство.

Целият ИК и прясно сформиран предизборен щаб бяхме изумени от това негово изказване! Поискахме обяснение. Беше ни обяснено, че посланията сам ще си ги готви, че посещенията в страната ще ги прави заедно с местни представители на ДБ, че ще разчита основно на своята пиарка. Разбрахме, че предизборен щаб няма да има, а ИК бе предсрочно освободен. Добре, че това се случи в самото начало на кампанията. Тогава това донесе разочарование, че с такъв ИК наистина имаше надежда да се стигне до балотаж, но и облекчение, че извъднъж се върнахме към обикновения ни начин на живот.

Цялата кампания, която видяхме беше изцяло организирана, проведена и изговорена от самия кандидат без участието и помощта на ИК. Опитахме и не успяхме. Бяхме на разположение до края въпреки всичко случващо се. Вярвам в лоялността, стискахме зъби и премълчавахме, за да не навредим на кампанията на кандидата. Искам да се извиня на всички, които подведох с издигнатата от "Правосъдие за всеки" кандидатура.

Съжалявам основно заради огромния потенциал на издигналия го граждански инициативен комитет, който не беше използван и по моето скромно мнение, именно затова кампанията му и крайният резултат бяха толкова слаби.

В самото начало на октомври имах привилегията да присъствам на учредяването на комитета. В една зала се бяха събрали около 50 отличени граждани, кой от кого с по-голям личен фенклуб (освен моите приятели от Инициатива "Правосъдие за всеки" и от БОЕЦ, там бяха журналисти като Люба Кулезич, Димитър Стоянов, Калин Манолов), като на възрожденски събор, изпълнени с ентусиазъм и надежда, предлагайки за кандидат-предзидент един доказал се съдия, борец за работеща съдебна система, който неведнъж е ставал жертва на статуквото заради своите неудобни позиции и както сам казва, неведнъж е бил сам в тези тежки битки.

Изглеждаше, че всички хора в залата ни очакваше изключително изтощителен месец, изпълнен със задачи, организация, синхронизация, както си му е редът за кандидат-президентска кампания. За мен към този момент целта бе постижима, основно заради екипа зад кандидатурата на Лозан Панов. Така че, смело напред! Нека българският народ този път има избор между добри кандидати!

Първата крачка беше да се съберат 2500 подписа, за амбициозните 4 дни, за да се регистрира кандидата в ЦИК. Времето беше дъждовно, хората намусени и неприветливи, но въпреки това, членовете на ИК, ведно с нашите прекрасни доброволци, успяхме да съберем нужните подписи. Мръзнахме в подлези, отнасяхме обиди и нежелани лекции, или просто шеги тип "Луна-президент!", но се справихме. В този период, първото телефонно обаждане за деня ми беше в 7 сутринта, последното - след полунощ, като имах ден с над 70 телефонни разговора. Други пък не спаха две денонощия за да въведат хартиените подписи в електронна форма, отделно изискване на ЦИК.

Всички участвали в подписката направихме това от сърце, с вяра в кауза, с желание за по-добра България, с желание за президентска фигура, на която няма да ѝ убягне нито едничка възможност за натиск за работеща съдебна система. Така че това, че личните ни и професионални ангажименти останаха на заден план, беше абсолютно оправдано. Никой, разбира се, не е взел нито лев за тази конкретна акция. Всичко беше за полза роду и в името на нашия многоуважаван кандидат.

Кратко след това обаче, стана ясно, че г-н Лозан Панов не желае помощта на своя ИК, а предпочита да проведе кампания с щаб с много ограничен състав. За мен лично това беше облекчение, защото нямах представа как бих издържала един месец на такъв тип напрежение, какъвто беше покрай подписката. Само че след всяка публична изява на г-н Панов оставах все по-разочарована от избрания от него път. Дълги, неясни, сложни послания, обвинения, упреци, нищо положително. А, освен посланието, че "най-важни били човешките отношения". Хм, г-н Панов, и ние сме хора, едно "благодаря" щеше да е прекрасно човешко отношение от Ваша страна. Все тази. Каузата е важна.

С нетърпение чаках да дойде съдържание от проведената от г-н Панов кампания, което да мога да споделя с гордост - "те го те, нашия човек!". Имаше всичко на всичко четири материала. Нищо друго от кампанията не ме вдъхнови, нищо от дългите обвинителни текстове, включително към единствената партия, която подкрепи кандидатурата на г-н Панов. Аз не тълкувам така "човешките отношения над всичко". Но коя ли съм аз да кажа кое е правилно... Аз съм наистина никоя, но пък Негово величество българският гласоподавател отреди разочароващите 5% за нашия кандидат.

Единственото жалко при тези обстоятелства е огромният, но пропилян потенциал на тази група жертвоготовни български граждани, доказани бойци в своите каузи, с изключително голям брой поддръжници. Можеха планина да повдигнат и със сигурност да доведат всеки кандадат до балотаж (например Луна), ако им бе гласувано доверие и ако бяха впрегнати в щаба. Тъжно ми е, че този потенциал почти не бе използван. Това беше битка, която можеше да спечелим заедно.

Бяхме страхотна чета, ала останахме в запас. Язък за барутя...

Кампанията на Лозан Панов ни позволи да преброим доста точно колко от избирателите разбират смисъла на каузата, която той олицетворява - правовата държава, с върховенство на закона, върховенство на правото и еднакви правила и права за всички, което я прави и просперираща държава. Оказаха се под 5%.

В този смисъл, това не може да се нарече политическа кампания изобщо, защото целта ѝ очевидно не беше да привлича гласове. Целта видимо беше да каже на глас неща, които в качеството си на председател на ВКС не може. Тази цел Лозан Панов определено изпълни, с всичките последствия от това

Казано накратко, "Правосъдие за всеки" се осмелихме да издигнем кандидат за президент, в когото виждахме най-достойния борец за нашето дело - съдебната реформа. Увлякохме немалко стойностни хора в инициативен комитет и с тях успяхме за изключително кратко време да свършим нужната работа, за да стане кандидатурата факт.

Линията на поведение на нашия кандидат, с редица изложени тези, от самото начало ни смая. Той не пожела да приеме съвети от хората, които застанаха зад него. Изтъкна, че е независим и продължи със свой екип. Резултатът е кампания, в която инициативният комитет няма участие. Ние не само уважихме желанието му, но не го оборвахме, дори когато тезите му противоречаха на нашите вярвания. И аз мълчах, защото не мисля, че би било достойно да го атакуваме по време на кампанията.

Сега е нужно да говорим в прав текст за това, което се оказа една провалена мечта. Съжалявам, че участниците в инициативния комитет трябваше да преживеят това. Моля за извинение тях и всички, които може да са били заблудени от мълчанието ми.

Надявам се, че ще успеем да извлечем нужните поуки. За мен най-важното е, че кауза като нашата не само не зависи от една личност, но е по-голяма от всички нас. Битката за съдебна реформа продължава и очаквам да увлечем истински хора по пътя си.

Когато на 29 септември тази година Лозан ни сподели намерението си да се кандидатира като независим кандидат, аз се опитах да го разубедя. "Не излиза математиката", му казах. Няма как да преодолееш 600 k (модерно е така да го изписваме, нали) гласа на ГЕРБ. Нито има как да преодолееш 58% одобрение за Радев. И накрая, но най-вече, няма как да преодолееш 60% от ДБ, които биха подкрепили Радев още на първи тур. Помните, това изявление направи самият ген. Атанасов горе-долу към този момент. Оказа се, че наистина ДБ имат такова изследване и наистина това е вярно.

Лозан Панов влезе в кампанията с 29% одобрение от страна на членовете на ДБ. Социолозите, които ни дадоха тези данни, бяха самите те дълбоко учудени и казаха, че те могат да бъдат резултат единствено и само от целенасочена кампания срещу него вътре в самото ДБ.

Лозан Панов имаше безрезервна подкрепа единствено и само от членовете на ДСБ и отчасти от Зелено движение в рамките на това, което смело всички наричат "кампания".

Безспорен факт е, че кампания за месец не се прави за за каквото и да било. Кампания с около 50 000 лв. също не се прави. И кампания без медии не се прави. Всички "свободни и демократични" медии работиха против Лозан Панов. Просто те бяха част от истинската кампания - тази на Радев, която беше съчетана и с кампанията на "Продължаваме промяната". Толкоз по въпроса за медиите у нас, но той е ключов принципно. И да, няма медии. Има политпропаганда по стар и чуден образец.

Реално нито Герджиков, нито Панов са имали възможност да проведат кампания. Обиколките из страната и тв студиата не са кампания.

В интерес на истината, трябва да кажа, че в "кампанията" на Лозан Панов не е имало рекламисти. Дори и тези от инициативния му комитет. Рекламистите са отговорни единствено за визиите и отчасти за слогъна и по тях, виждам, че нямате забележки.

Кампанията на Лозан Панов беше кампания за отговорно отношение към КОВИД и ваксиниране. В държавата, в която нивото на ваксиниране е като на страна от третия свят, мисля, е ясно защо Копейкин е преди Лозан Панов. Това от една страна, а от друга - дори и мислещите не отбелязват това като отличително за "кампанията" на Лозан, а това обяснява защо сме там, където сме по отношение на ваксините и пандемията.

Лозан Панов проведе своя кръстоносен поход на истината, защото това е неговият кръст и той си го носи. Аз съм горда, че бях негов оръженосец.

Както каза Лозан: Когато си на страната на истината, плащаш цената на истината. Ние го направихме с чест.

Верни приятели,

Знаете, че преди избори се казват много неистини и се премълчават много истини. Аз направих точно обратното и то с пълното съзнание, че на страната на истината трябва да си готов да платиш и цената на истината.

Благодаря Ви, верни приятели, от все сърце за цялата подкрепа, която ми дарихте. Тя не се измерва в избирателни гласове, а в споделени ценности. Именно в тях се крие здравият корен на лозата, който може да донесе голям берекет на всички българи. Тази подкрепа означава много за мен, тъй като тя засили вярата ми, че в каузата "България на свободните и честни хора" има живот.