В дългосрочен план генеративният изкуствен интелект - технологията, която е способна да съставя текст, изображения и други на базата на заявки до огромни масиви от информация - ще повлияе особено силно на хората с високи доходи вместо на тези с ниски. Докато променя света, тя ще засегне ангажираните в икономиката на знанието, която е свързана с длъжности с по-високи заплати и образователни изисквания от други.

Това се казва в публикуван този месец доклад на консултантската организация McKinsey за трансформациите, очаквани с разпространението на изкуствения интелект, на който е базиран нашумелият от половин година чатбот ChatGPT.

Ползите от генеративния изкуствен интелект за световната икономика може да започват от 2.6 трлн. и да достигнат 4 трлн. долара годишно.

За сравнение - брутният вътрешен продукт на Съединените щати се очаква да достигне 26.2 трлн. долара за 2023 г. Британската икономика пък възлиза на около 3.3 трлн. долара. С други думи, ефектът върху световната икономика ще е като да се добави към нея цяла страна с размерите на Обединеното кралство.

На световния трудов пазар не всички ще усетят тези ползи. Особено тежко ще са засегнати хора, ангажирани в т.нар. икономика на знанието - с позиции, които зависят от вземане на решения и тясно сътрудничество, "които преди това имаха най-малкия потенциал за автоматизиране". Седмици преди този доклад на гиганта в консултантския бизнес "Ню Йоркър" публикува статия под заглавие "Ще стане ли изкуственият интелект новата McKinsey?".

Проучването стъпва на анализ на 850 професии и 2100 работни дейности в 47 държави, които представляват над 80% от глобалната работна сила. Това е един от малкото опити да се онагледи количествено очакваният дългосрочен ефект от генеративния изкуствен интелект, откакто бизнесът и технологични експерти по света заговориха за "оръжейна надпревара" в областта след експлозията на интереса към ChatGPT.

На базата на изготвения от McKinsey доклад:

За сравнение - средата на периода на трансформация, посочен от McKinsey за автоматизацията на половината работни места - 2045 г., е с 10 години преди прогнозата за ефекта на общия изкуствен интелект и роботиката от 2017 г. Оценката в този доклад обаче беше, че този срок може да се измести с едно или две десетилетия в зависимост от "различни фактори".

McKinsey отбелязва, че предишни технологии може да са засягали силно хора с ниски към средни заплати с цел спестяване на разходи, но днес ще е различно.

Развитията в генеративния изкуствен интелект предполагат изместване на фокуса от автоматизация на физическата работа към автоматизация на знанието. "В резултат генеративният изкуствен интелект въздейства повече на работата, базирана на знание, свързана с длъжности с по-високи заплати и образователни изисквания от други."

Обяснението за тази промяна е в умението на генеративния изкуствен интелект да разбира и използва естествен език.

Тази оценка се вписва в изводите от друго проучване на "Голдман Сакс": засегнати могат да бъдат 300 млн. работни места на пълно работно време, сред тях - административни и правни позиции.

Авторите на разглеждания тук доклад не твърдят, че неизбежно ще има масова загуба на работни места: със сигурност ще са нужни както промени, така и добро управление на рисковете и на прехода към други длъжности в корпоративния сектор. Ще са нужни много усилия от регулаторите, както и мерки за справяне с опасенията, че генерираното съдържание може да е заблуждаващо и неточно.

За "Ню Йорк таймс" Ларийна Ий, партньор в "Маккинзи" и автор на доклада, казва, че генеративният изкуствен интелект може да даде "суперсили" на висококвалифицираните работници със способността да обобщава и редактира съдържание.

Според McKinsey най-голямата добавена стойност от генеративния изкуствен интелект ще дойде от четири основни области - около 75%. Това са обслужване на клиенти, маркетинг и продажби, софтуерно инженерство и научноизследователска дейност.

Консултантската компания вярва, че изкуственият интелект може да бъде добър в създаването на интересно съдържание за маркетинга и продажбите, в писането на код (макар в бранша да откриват неточности в тази продукция, създадена например от ChatGPT) или в обработката на данни за научни цели.

Така с най-сериозни последици ще се сблъскат банковото дело, естествените науки и високотехнологичният сектор. Промените обаче ще се усетят по-бързо в развитите икономики, където предвид високите заплати автоматизацията е икономически обоснована.