Според популярния философ, автор на "Sapiens", Ювал Харари има голяма опасност изкуственият интелект (ИИ) да унищожи човешката цивилизация. И то не като някаква извънземна цивилизация, и дори не като паралелна цивилизация на машините (както е в произведения на научната фантастика като "Матрицата"), атакуваща или промиваща отвън човешкия мозък.

Изкуственият интелект може да унищожи човешката цивилизация отвътре, защото той е откраднал, "хакнал" "ключа майка" или "шперца" (master key) на нашата цивилизация. А това е езикът. Ако приемем, че има протоезик или универсална граматика, закодирана в нашите мозъци - това трябва да е "майката", матрицата на всички езици. Езикът е символна система, състояща се от З0-40 звука и съответни 20-30 графични знака за тях, ако имаме писменост, малък брой символи, с които можем да комуникираме, да изразяваме и съхраняваме цялата световна информация - от личните ни спомен или емоция, до цялата човешка история, филосфия, научно знание, религии, идеологии, всичко, което би могло да се мисли или знае.

Този нов, свръхинтелигентен чатбот, с който наистина може да се води сериозен и интересен разговор на всякаква тема, се появи през есента на 2022 г. и през пролетния семестър на следващата година вече беше широко използван от студентите. Той може да пише есета по тема - за шестица. И дори, ако няколко студенти му зададат същата тема, ще им напише различни есета. Не знам дали някой вече не е дал на ChatGPT да му напише и докторската дисертация. Това дори няма да е плагиатство в класическия смисъл на думата. И така може би скоро ще имаме не само неграмотни отлични студенти, но и неграмотни професори.

Разбира се, ако сме достатъчно внимателни и взискателни, веднага ще "подушим" работата на изкуствения интелект - генерираните есета, макар и граматически перфектни, са монотонни, безцветни и скучни, без стилистична специфика и впечатляващи нови идеи. Освен това веднага се появи и робот - помощник на преподавателя - изкуствен интелект, който открива текст, генериран от изкуствен интелект - нещо като агент доносник на естествения интелект.

Утешаваме се (все още), че изкуственият интелект, макар че може да бие световния шампион по шах или да създаде научен текст, който обобщава съществуващата световна научна информация по-добре от един естетвен изследовател, той, АI или ИИ, няма човешки емоции (макар че може добре да ги имитира), няма човешка интуиция, човешки усет за добро и зло, красиво и грозно. Но сме свидетели как в областта на всички изкуства ИИ създава все по-добри, все "по-човекоподобни", естетически убедителни художествени произведения.

Още миналата година си направих експеримента да поискам от ChatGPT да ми напише стихотворение. Понеже се случи така, че беше Тодоровден, казах му: напиши ми сонет за Тодоровден! Дадох му задачата на английски, защото преподавам на английски, а и защото тогава Чатът не беше още усъвършенствал достатъчно българския си език. Резултатът пристигна за броени секунди: беше перфектен английски сонет, в петостъпен ямб, с перфектни рими. И напълно приличаше на стихотворение, дори малко в стила на шекспировите сонети, с метафори, макар и клиширани, като "ярка звезда в тъмна нощ". Дадох си сметка, че ако не знаех за съществуването на Чата и някой студент ми беше донесъл това стихотворение в класа по поезия, щях да му пиша шестица. Не че беше гениално стихотворение, но беше съвсем прилично, и при това в префектна класическа форма.

Помислих си, че ако журито се е заблудило, то е било защото не е било достатъчно бдително или компетентно, или защото изпратените от истински хора текстове са били на достатъчно посредствено ниво, за да блеснат пред тях изкуствено генерираните текстове.

В конкурса за поезия "Веселин Ханчев" е било на път да получи отличие стихотворение, генерирно с ChatGPT, под псевдонима Христиан Папазов. Стихотворението "Дядо", впечатлило журито, започва така:

Да, прекрасна подредба на клишета в свободен стих. Поетесата Мирела Иванова, член на журито, казва: "Ето какво съм записала за въпросния №13: "Доста клишета на едно място, малко претенция, но все пак има проблясъци. Опитите не са неинтелигентни [] Имам и доста по-тежки констатации за текстове, съчинени от естествен интелект." Наистина, на фона на посредствена конкуренция, това произведение може да бъде отличено. И аз, макар и със снизходително потупване по рамото, бих му писал шестица.

Ето друг експеримент, направен с цел да се изпитат способностите на Чата да се конкурира с поети от плът и кръв, проведен от журналиста и създател на сайта "Дигитални истории" Георги Караманев. (След като стихотворението е оценено ( в топ десет) от друго литературно жури в конкурса "Станка Пенчева" с надслов "Дървото на живота", Караманев им пише и разкрива истината.)

Тук сред набора от метафори клишета - разлистени мечти, ръце - клони (макар че неизвестно защо ръцете на вятъра протягат клоните "ми" - т.е. моите клони ли са ръце, или има други ръце, които протягат моите), двата най-добри реда всъщност са съдържащите оксиморон: "навътре към небето, навън към сънищата".

Ето един експеримент който си направи преди известно време синът ми. Той попитал ChatGPT:

Чатът отговорил:

Така изкуственият интелект не само написа "мое" стихотворение, но и кратка (положителна, разбира се!) рецензия за него. Пошегувах се във Фейсбук, че ще наема Чата да ми напише следващата книга, защото той ме разбира и оценява по-добре от самия мен... Но истината е, че макар да имитира доста добре моя стил на писане, буквално "плагиатствайки" някои образи, аз не виждам особен смисъл в горното стихотворение. ("Смисълът" на едно стихотворение, разбира се, не е някаква поука или чисто рационално послание, а комуникирането на емоционални състояния или естетически идеи. Рационалното послание или поуката са възможни, но съвсем не са задължителни - не те правят истинската поезия поезия.)

Засега поезията или имитацията на поезия, която произвежда Чатът, не е гениална, но е доста прилична. Изкуственият интелект, обаче, се самоусъвършенства с шеметна бързина. Все още той изпълнява чужди поръчки, но може би ще започне и сам да взема решения - да изпраща стихове за литературни конкурси, или да прави предизборна кампания на несъществуващ кандидат?

Ще се окаже ли в един момент, че изкуственият интелект вече няма нужда от естествения, защото върши работата му по-добре? Или, че човешката цивилизация е превзета отвътре от този, който е хакнал нейния основен ключ? И е станала вече нечовешка цивилизация?