Изкуствен интелект, военно дело, централизиране на данните на американците - сфери, в които една "всевиждаща" компания от Силициевата долина, с философия за нуждата технологичният свят да води страната (и може би света) и със силен десен уклон в разрез с доскорошния либерален имидж на big tech, расте неудържимо бързо, а последиците за САЩ са ако не доказуемо опасни, най-малкото непредвидими.

А тази компания дори не е на Илон Мъск, отдръпнал се от Доналд Тръмп след навредило на бизнеса му гмурване в политиката. Създателят ѝ, когото Мъск обаче добре познава, напротив, печели от доста по-тихата (дори да е неприкрита) близост с кръга около президента на САЩ и около все по-важния и за шефа на "Спейс Екс" изкуствен интелект. Макар бизнесът му да процъфтяваше и при демократи, и при републиканци.

Компанията е "всевиждаща" най-малкото защото това се съдържа в името ѝ - палантир е всевиждащ камък, използван за изопачаване на реалността, във "Властелина на пръстените".

Помогна и търсенето на услуги с изкуствен интелект от правителствени агенции и частни компании, изстреляли приходите на "Палантир" за тримесечието за пръв път над 1 млрд. долара, с 327 млн. долара приходи, много над очакванията. Откакто Тръмп се върна в Белия дом, малцина печелят толкова от политиките му в изкуствения интелект.

Проектите на Питър Тийл и Алекс Карп, създали компанията преди 22 години, вероятно биха се развивали успешно и без близост с конкретно правителство и партия. Обстоятелствата обаче им дават безпрецедентни възможности, след като те десетилетия (по начин, непознат за Мъск до миналата година) подхождат патриотично към властта. Към която и да е власт.

В писмо до инвеститорите Карп обясни, че "Палантир" става "доминиращ разработчик на софтуера на бъдещето", а пазарът едва сега разбира новата реалност. Тази реалност все повече ще отеква в живота на американците, казват критиците на компанията, включително обезпокоени демократи.

Създадена през 2003 г. от Карп и Тийл, листвана на борсата от 2020 г., тя намира модели в данните, които лесно може да се обработват. ЦРУ е сред първите ѝ инвеститори и първият договор с агенцията е още през 2004 г. (година след създаването), а фокусът върху сигурността съвпада с труден момент за службите и апарата за сигурност на САЩ.

Тийл заедно с Мъск (и двамата впрочем израснали в Южна Африка) и неколцина други създава PayPal. Компанията, продукт на много сливания и промени, получава сегашното си име през юни 2001 г. Три месеца по-късно идва 11 септември; Питър Тийл и Алекс Карп виждат ролята си в променения свят като работа с данни в помощ на борбата с тероризма и защитата на САЩ.

Изпълнителният директор Алекс Карп посочва като основна задача на компанията "откриване на скрити неща" в огромни масиви от данни (сред тези "неща" по непотвърдена информация може да е и местонахождението на Осама бин Ладен през 2011 г.).

Тази цел бележи основните ѝ продукти. Gotham помага на правителства и разузнавателни агенции да откриват заплахи, модели и други, прецеждайки огромни набори данни. Foundry помага за събиране и анализ на данни с цел оптимизиране и взаимодействие между различни системи. Apollo дава възможност за гладка работа на сложни системи. AIP обработва данни в реално време.

Платформите ѝ може да помагат на войници да определят местоположението на вражески дронове, на моряци - следят части от кораби, на имиграционните служители - да откриват имигранти, на здравни служители - да обработват и проследяват одобренията за лекарства.

Питър Тийл, либертарианец, републикански донор, за когото държавата трябва да е нещо като стартъп с минимални ограничения за корпоративния свят, "открива" и много нови възможности в лицето на Джей Ди Ванс; мнозина виждат във възгледите и речите на вицепрезидента влияние тъкмо от Тийл.

Тийл финансира кампанията на Тръмп през 2016 г. и тази на Джей Ди Ванс за Сената през 2022 г., но дори в националната сигурност начинанията му се развиват добре при последните трима президенти. Демократи, републиканци - работата на "Палантир" със силовите структури и службите в последните 14 години не зависеше от това кой е на власт. Инвестицията в Тръмп-Ванс 2024 г. обаче носи дивиденти, тъй като приоритетите съвпадат.

И в месеците преди Тръмп "Палантир" бе във възход; акциите ѝ се покачиха с 425% през 2024 г. - по-бързо от всички компании в S&P 500. Само през януари - с 12 на сто. За три години - общо 600%.

Търсенето в изкуствения интелект бе основна причина. Яхнал вълната, Карп казва, че да се подобрят САЩ е "основна цел" на компанията му. Големи поръчки имаше и при администрацията на Джо Байдън (например за разпределяне на ваксини против COVID-19).

Тази година обаче, докато близки на Тийл се позиционираха добре в новата администрация, успехите не секват:

Преди дни "Палантир" подписа договор с американската армия с потенциална стойност $10 млрд. за десетилетие. В съобщение армията обяснява, че съществуващи 75 договора (15 основни и 16 свързани) се консолидират в 1 с "всеобхватната рамка", която дава споразумението, с цел повишаване на ефективността и гаранция, че военните "имат бърз достъп до най-високотехнологична интеграция, аналитични данни и инструменти с изкуствен интелект". Това е един от най-големите софтуерни договори в историята на армията.

Изданието наскоро разказа как "Палантир" избрала да работи в партньорства с гиганти в консултантските услуги като Accenture и Deloitte, от които Пентагонът се отказал, за да спести $5.1 млрд. "Палантир" не замени тези компании буквално, но стана по-важен доставчик на софтуер за ведомството и продължи да работи с тях по обучения и съвместни проекти, като например усъвършенстване на отбранителната ИТ инфраструктура в САЩ и да се предложи изчерпателен "360-градусов поглед" към правителствения бюджет - нещо, което DOGE на Мъск искаше да направи.

Това партньорство ще даде на "Палантир" възможност за фактически достъп до контактите и опита на консултантските гиганти и връзките им в държавната машина - връзки на практика с всяка правителствена агенция.

Възходът на "Палантир" в правителството обаче може едва да започва.

През май Тръмп подписа указ с призив към всички агенции във федералното правителство да споделят данни помежду си. Това притесни правозащитници с риска да бъде съставен изчерпателен каталог с лични данни на американци и данните им да се ползват като оръжие. В администрацията му тихо работят с "Палантир" по този проект, разказа тогава "Ню Йорк таймс". За избора на "Палантир" според публикацията агитира DOGE, двама от чиито кадри са работили за компании, финансирани от Питър Тийл.

Белият дом настоява, че целта на събирането на данни е да се увеличи правителствената ефективност и да се спестят пари на данъкоплатците. Това не успокоява някои бивши служители, които още през май изпратиха до нея отворено писмо, притеснени и от риска да се съберат огромни набори от деликатна информация на едно място, и от последиците, ако данни, събирани с една цел, се използват за друга (дори с най-добри намерения комбинирането на данни създава риск от злоупотреби).

Много компании от Big Tech, натрупали слава още преди "Палантир", са работили и продължават да работят в тези сектори. В едно "Палантир" е различна от тях - идеологията.

Ако Тийл засилва фокуса си върху политиката в последно време, а фигури като Ванс се свързват с някои от идеите му (макар Ванс всъщност да не подкрепя напълно либертарианския му капитализъм), във фокуса на вниманието все повече е още един човек.

Дори да остана извън политиката около изборите (финансирал е кампаниите и на Джо Байдън, и на Камала Харис, но приветства победата на Тръмп), Алекс Карп ясно подкрепи втвърдяването на подхода срещу незаконната миграция. Нарече Мъск най-квалифицирания човек да претвори американското правителство. Издига в култ компаниите, водени от създателите си, с визията и куража им.

Компанията му е известна с ясните позиции по геополитически, национални и глобални теми.

Под негово ръководство "Палантир" търси разширяване на работа с правителствата, в Израел (който твърдо подкрепя срещу "Хамас" от 7 октомври насам), в държави от "Петте очи" като Великобритания и Канада, но и в Украйна. Последният пример е красноречив за отношението към националната сигурност - без значение как се променя политическата конюнктура.

Карп първи сред лидерите на водещите западни технологични компании се срещна с президента на Украйна Володимир Зеленски през юни 2022 г. На сайта си компанията споделя публикация от в. "Таймс" от декември същата година, за боеприпаси от Big Tech, с които компанията надминава конкурентите. "Който е видял изкуствения интелект в действие, няма съмнение за революционната му сила", пише авторът. Използваният софтуер на "Палантир", MetaConstellation, разчита на разузнавателна информация, събрана за вражески позиции от всякакви източници. Всеки военен, работещ с таблет, може да получи координатите, където да нареди удар. Технологията се учи от опит.

Самият Алекс Карп е цитиран с думите:

Украинската платформа United24Media, разказвайки за това сътрудничество през януари (посочвайки поне 3 работещи с "Палантир" министерства в Киев), прави неочаквано сравнение: "Палантир" тихо оформя начина, по който се използва изкуственият интелект в критични области, подобно на китайския чатбот DeepSeek (не например на ChatGPT).

Карп е сред гласовитите застъпници на обединяването на сили от технологичните компании за справяне с опонентите в изкуствения интелект. През януари, покрай първоначално паникьосалите пазарите новини за китайския чатбот DeepSeek, той заяви, че САЩ имат нужда от национално усилие в изкуствения интелект и ускоряване на работата. В публикувана преди месеци книга Карп и ръководителят за корпоративни въпроси Никълъс Замиска призовават корпоративният сектор да обедини сили за решаване на големите проблеми в САЩ (както впрочем става в Русия и Китай, с които "Палантир" не работи).

Карп отива и по-далеч.

Според двамата Силициевата долина трябва да потърси "моралния си компас"; да спре да мисли за потребителски продукти и за зрелищни, впечатляващи изобретения, а да промени фокуса си към "възстановяване на отношенията с правителството" и да "пренасочи усилията си към изграждане на технологиите и способностите в изкуствения интелект, които ще се справят с най-належащите предизвикателства, пред които сме изправени колективно". С други думи, според една от интерпретациите - повече американци да бъдат като тях - патриоти, ентусиазирано да споделят общата култура, да поддържат полицията и армията си. Извоюваните след 60-те години права, неолиберализмът и спадът на интереса към религията отслабили споделеното усещане да си американец (иначе "Палантир" подкрепя и пази гражданските свободи).

Силициевата долина според него олицетворява този морален упадък.

Тийл, когото опонентите му наричат "технофашист", и Карп смятат, че е време за връщане към големи проекти във военнопромишления комплекс, докато стават незаменими в работата на правителството. За критици в политиката и правозащитния сектор "Палантир" лесно може да се превърне в нов символ, въплъщаващ образа на твърде овластената голяма технологична компания в момент, когато възгледите ѝ съвпадат с тези на властта.

Който и да е прав, факт остава възходът на "потайна" компания, просмукваща се в институциите, смисълът на чието име - всевиждащ (а може би и изкривяващ), във все по-голяма степен може да се развива буквално.