Ако трябва да класираме дигиталните постижения от последните 10 години, които са разтърсили света, трябва да започнем с името на една компания, която всички познаваме – Google. В момента тя е нещо като официален картограф на интернет. Без нея едва ли щяхте да намирате информацията си толкова лесно или въобще да я намирате.

Макар че е създадена малко преди началото на XXI век, онлайн корпорация номер едно демонстрира истинската си мощ чак през 2000 г. Тогава тя пуска своята система за контекстуална реклама Ad Words, базирана на спонсорирани линкове, и с нея смазва конкуренцията.

Това, което отличава Google от останалите търсачки по онова време, е, че предлага най-добрия алгоритъм за индексиране на съдържанието в интернет и, по-важното - единствена отделя резултатите при търсенето от рекламните линкове. Компанията на Лари Пейдж и Сергей Брин предлага на онлайн потребителите честна сделка за разлика от конкурентите, които смесват резултатите със спонсорирани връзки към сайтове на свои клиенти. Резултатът е, че в момента останалите търсачки са маргинализирани или мъртви, а Google е почти безалтернативен. През последното десетилетие най-голямата онлайн компания в света е главен "виновник" и за налагането да други революционни концепции, като например интернет видеото (благодарение на YouTube) и или пък "софтуера като услуга" (може би използвате т.нар. отдалечен текстов редактор Google Docs).

В началото на десетилетието стартира и един друг онлайн проект, който променя усилията ни да знаем – Wikipedia. Някои шеговито я наричат "мозъчната патерица на младото поколение", защото в голяма степен ни освобождава от задължението да помним излишни детайли. Проектът започва през май 2000 г. под името Nupedia и първоначално представлява онлайн енциклопедия само на английски. Уникалното при нея е, че съдържанието може да се създава от самите потребители според специалността им. Организацията на публикуването е направена така, че потребителите също могат да проверяват достоверността на информацията, да изчистват грешки и манипулации. В момента Wikipedia е "приютила" над 14 милиона публикации, които обхващат повечето популярни езици и практически всички клонове на човешкото знание.

Следващата дигитална революция се случва съвсем мирно под формата на малък софтуер, който повечето от нас добре познават - Skype. Написан е през 2003 г. от трима естонски програмисти, финансирани от шведа Никлас Зенстрьом. Революционното в случая е, че безплатен софтуер с размери едва няколко мегабайта почти напълно замества функциите на телефонни централи за стотици милиони евро. Появата на Skype e началото на края за телекомуникационния бранш такъв, какъвто е бил до този момент. Особено след като софтуерът вече съществува и във версии за мобилни телефони.

Следващите два технологични пробива на десетилетието до голяма степен са свързани и също имат отношение към съдбата на телекомуникациите. Става дума за масовото налагане на лаптопите и Wi-Fi (безжичния) интернет. Общото между тях е, че използват технологични концепции отпреди доста години – първият комерсиален преносим компютър се нарича Osborne 1 и се появява през 1981 г., а предшественикът на Wi-Fi е разработен от NCR Corporation/AT&T през 1991 г. Едва в средата на настоящото десетилетие обаче изчислителната мощ на лаптопите става съизмерима с производителността на настолните компютри. Появата на Wi-Fi интернета, интегрирането му в преносимите устройства, както и масовото пускане на обществени точки за безжичен достъп до глобалната мрежа пък отварят пътя към сърцата на масовите потребители.

Традиционализмът на телекомуникационните компании е индиректен виновник за появата на още един революционен продукт – смартфонът на Apple iPhone. Разработката на легендарния Стив Джобс е представена на публиката в началото на 2007 г. и далеч не е първият "умен" телефон. Тя обаче е първото устройство, което успява да накара потребителите да го възприемат не просто като слушалка. Появата на iPhone е преломен момент не просто защото той е удобен и красив, а защото е истинската ракета-носител за налагането на мобилния интернет. Без него мобилните оператори още дълго време щяха да си мислят, че телефоните са предназначени предимно за говорене. Също както Хенри Форд щеше да отглежда бързи спортни коне, вместо да продава автомобили, ако беше слушал съветите на тесногръдите си съвременници...

* Този текст може да ви звучи като статия в Wikipedia - резюме за дигиталното десетилетие. Редакторът го изтегли първо по Коледа през мобилния си телефон, ползвайки безжичен интернет в кафене. После беше редактиран в Google Docs, а за доуточняващи въпроси и обсъждане на илюстрации комуникацията течеше през Skype. Хм! - бел. ред.