"Чумата" на Албер Камю

Книгата е много добра, ако ви понася стилът на Камю.

Еретик

• 0 5
• Докладване

По данни на френския интернет портал Actualitte.com, продажбите на "Чумата" в страната са се утроили, а в интернет-книжния ibs.it книгата е на шесто място по популярност, предава "Интерфакс".

[email protected]

• 2 3
• Докладване

Тъкмо на време !!!

• 2 2
• Докладване

Чумата на Камю - нацизмът е отавна у нас .Поне от 5г. Пролича най-добре с бежанската криза . И като се добави към другата чума у нас -комунизмът , няма надежда ...

• 4 6
• Докладване

Е може ли баш сега да се четат такива неща?!

Миний аав адуучин хүн

• 0 2
• Докладване

Виваком ми отпуснали допълнителни програми по интерактивната си телевизия. 2 френски, 3 или 4 немски, и поне 15 российски. Повдига ми се от всичко руско

• 0 6
• Докладване

Kamu е най-голямото световно явление на 20 век, не само като екзистенциалист, но и като огромен майстор на езика, и то на най-богатия език-френския. Преводачът си е поставил изключително тежка задача. Дано.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#6] от "Веселин Дечев":

Това е същото като ако те ограбят и пребият от бой в тъмна уличка и след като се прибереш вкъщи да си пуснеш да гледаш "Мълчанието на агнетата" или "Седем"!

• 1 1
• Докладване

До коментар [#5] от "hodounski":

Покрай коментари за излъчения от RAI 3 репортаж за разработка на китайска лаборатория на нов супервирус от края на 2015 г., прочетох и за роман на Дийн Кунц, предсказал коронавируса още през 1981 г. Не съм фен на писателя, но статията ми беше интересна:
https://impressio.dir.bg/bukvi/roman-na-diyn-kunts-predskazva-koronavirusa-oshte-prez-1981-va
Относно романа на Камю - оценявам качествата му, но точно в този момент не бих го чела. И без него настрението е песимистично.

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 4
• Докладване

До коментар [#10] от "Bramasole":


До коментар [#10] от "Bramasole":

Тези дни се замислям за пророчествата в литературата .Мислех си за Оруел 1984 , М ,Крайтън ,,Заразта ",а сега и Кунц -Ухан 400 ...Ами Титан -Титаник ... направо настръхвам

• 0 3
• Докладване

До коментар [#11] от "hodounski":

Ако трябва да мислим оптимистично:
https://www.obekti.bg/chovek/pritcha-za-dvete-kutii
Обаче реалистът в мене ми припомня философията на Мърфи - Усмихвайте се, утре ще е по-зле от днес.
Пази се! Много здраве и 100хШЩ! :)

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 2
• Докладване

До коментар [#12] от "Bramasole":

И ти ! ШЩ!

• 0 1
• Докладване

И понеже чумата стана много актуална по времето на коронавируса, ето и нещо любопитно за холерата:

"Наближавайки остров Сент-Онора, ние минаваме край една скала, гола, червена, настръхнала като дикобраз, и толкова грапава, въоръжена със зъби, шипове и нокти, че човек трудно може да върви по нея; трябва да стъпваш само във вдлъбнатините между защитните й средства и да пристъпваш предпазливо; наричат я Сен-Фереол.
Малко пръст, дошла кой знае откъде, се е насъбрала и там са поникнали някакви лилии и чудесни сини перуники, чието семе сякаш е паднало от небето.
И върху тая чудновата скала сред морето е било погребано, скрито в продължение на пет години, тялото на Паганини. Приключението е достойно за живота на тоя гениален и зловещ артист, за когото казват, че бил обладан от дявола, който бил с толкова странно държане, телосложение и лице и чиято свръхчовешка дарба и необикновена мършавост го бяха направили някакво легендарно същество, нещо подобно на Хофманов герой.
На път за Генуа, родината му, придружен от сина си, който единствен тогава е можел да го разбира - толкова гласът му е бил отслабнал - той умира в Ница от холера на 27 май 1840 година. Тогава синът качил трупа на баща си на един кораб и се отправил за Италия. Но генуезкото духовенство отказало да погребе този нечестивец. Запитан, Ватиканът не посмял да даде разрешението си. Въпреки това щели да свалят тялото, но общинските власти се възпротивили под предлог, че Паганини бил умрял от холера. По това време в Генуа върлувала холерна епидемия, но въпреки това властите настоявали, че присъствието на този нов труп можело да усили бедствието.
Тогава синът на Паганини се върнал в Марсилия, където по същите причини му било забранено да влезе в пристанището. След това той се отправил за Кан, но и там също не мажал да влезе.
И така останал той в морето, което люшкало на вълните си трупа на великия странен артист, когото светът отблъсквал отвред. Синът не знаел вече какво да прави, къде да иде, къде да отнесе тоя свят за него мъртвец; и ето, видял сред вълните тази гола скала Сен-Фереол. Той свалил ковчега и го заровил насред островчето.
Едва в 1845 година той дошъл с двама приятели да търси останките на баща си, за да ги пренесе в Генуа във вила Гажона.
Нямаше ли да бъде по-добре този необикновен цигулар да си беше останал върху тая настръхнала скала, където вълните пеят в странните цепнатини на камъка."
Мопасан, "По водата"

Е, и генуезките общински власти не са били по-различни от нашите столични сега.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#14] от "Fiji":

Не знам дали е бил обладан от дявола или целунат от Бога, но е велик ! Под друга статия спорихме за изкуството . Всичко друго е преходно, то е вечно ...

• 0 2
• Докладване