Извънредните книги в извънредното положение
"Дневник" попита личности с различни професии и ежедневие коя книга в момента четат и има ли тя има по-специално значение за тях на фона на извънредната ситуация:
Нева Мичева, преводачка от италиански, испански и каталонски
"Щом открия, че ставам намусен, щом в душата ми настъпи влажен, дъжделив ноември... щом ипохондрията ме обземе дотолкова, че само едно здраво нравствено чувство ме спира да не изляза съзнателно на улицата и да заблъскам хората по главата - аз си давам сметка, че е крайно време да замина колкото е възможно по-скоро на далечно плаване."
Установих у себе си по-горните симптоми и спешно заминах на далечно плаване с "Моби Дик" на Хърман Мелвил в удивителния превод на Невяна Розева. От двайсетина години започвам романа, напредвам по 50-70 страници и спирам, защото или се вълнувам твърде силно, или заминавам нанякъде с лек багаж и без възможност да го взема. Сега искам да стигна до края.
Стефан Тафров, дипломат и политик
"В момента препрочитам за пореден път една от важните книги на моя живот, с която се срещнах още като юноша и която е повлияла много на мисленето ми. Това е "Светът от вчера. Спомени на един европеец" от Стефан Цвайг. Тя е като учебник по любов към Европа и нейната култура и действа като силна противоотрова срещу национализма в момент, в който границата стават по-плътни и националните егоизми се засилват. А главата "Париж, градът на вечната младост" е истински химн за този мой любим град. Книгата на Стефан Цвайг е важно свидетелство преди Първата световна война, когато по мое мнение европейската култура достига най-пълният си разцвет, недостигнат и досега."
Адела Пеева, режисьор-документалист
"Днешното ни ежедневие, изпълнено с доброволна или принудителна изолация е в известен смисъл и време на размисъл. Някак си неусетно се завърнах към личната ми библиотека и към книгите оставили трайна следа в моите спомени през годините. Една такава книга е емблематичния и увлекателен роман на Джоузеф Хелър "Параграф 22", която в момента с удоволствие препрочитам - един истински шедьовър, правдоподобен разказ за абсурдите и парадоксите, които неотменно съпътстват човешкия род. Въпреки, че действието на романа е поместено във времето на Втората световна война, за мен "Параграф 22" звучи по-актуално от всякога.
Абсурдността на това което се случва сега прави сегашния ми прочит на романа по-особен. Препоръчвам "Параграф 22" на всички почитатели на оригиналните сюжети разказани с жив език и изпълнени с незабравими герои носещи отпечатъка на своето време."
Лъчезар Бояджиев, съвременен художник
"Защо всички си мислят, че човек като е интелигентен и в карантина непременно трябва да чете нещо? Аз рисувам на спокойствие. Чета вечер, или по-точно преглеждам книжки по време на инсомнията. Чета "Да мислиш двайсети век" на Тони Джуд и се чудя - какво да му мислим толкова на ХХ век, нали вече е в отвъдното? И тъкмо като да задремя в такова блаженство, и се сещам - как, та нали всичко дето ни се струпва сега на главата е в резултат на купищата катастрофи в последните десетилетия? После идва време за ставане. Чета и Salonika - City of Ghosts. Christians, Muslims and Jews 1430-1950 на Mark Mazower, издание на Harper Collins Publishers от 2004 г. Тази чета, за да се събудя за факта, че само в толерантността има бъдеще. А и защото моята изложба в Солун се отложи поради пандемията... Готвя се за бъдещето един вид.''
