За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Лопе де Вега
Рейтинг: 8 НеутралноМелвил, Цвайг, Хелър - все отдавна уважавани от мен писатели. Все пак, без отношение към коронната криза, чета "Строителите на съвременна България". Не е роман, не е точно история, не е народоописание, не е... не знам какво е. Знам, че заедно със "Записките по българските въстания" е редно да бъде четена и препрочитана, просто защото е шедьовър.
без подпис!Просто лично мнение.
Jalis Ironhammer
Рейтинг: 284 НеутралноДа се включа с няколко предложения , но предупреждавам че всичко е на авиационна тематика:
Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.Lords of the sky от Дан Хамптън
Viper pilot също от Дан Хамптън
A nightmares prayer от Майкъл Франзак
Boeing KC-135 Stratotanker: More Than Just a Tanker от Робърт Хопкинс
От доста време съм хвърлил око на Sled driver: Flying the World's Fastest Jet но с цена 700 долара не се решавам. Може да се намери втора ръка за около 200$ но ме е страх за качеството в което ще пристигне.
nhh18551388
Рейтинг: 8 ВеселоАделка, да си признае, че като поприключи с Дж. Хелър, щрака и XXL-a. Не за друго де, ама да провери дали туркините и сръбкините пеят една и съща песен. Смях!
Norman Granz
Рейтинг: 1391 НеутралноВ момента препрочитам The Weather in Berlin на Уорд Джъст, но преди два дни прехвърлих (за N-ти път) The Wind in the Willows на Кенет Греъм; за близките седмици съм планирал Inherent Vice на Пинчън, Cloud Atlas на Дейвид Мичъл, The Narrow Road to the Deep South на Ричард Фланаган, може би нещо на Пол Остер, нещо на Мураками, нещо на Прачет...
НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.jmf29537805
Рейтинг: 8 НеутралноЗащо трябва да четем, ако можем да ходим за риба?
hodounski
Рейтинг: 2271 НеутралноНе мога да чета нищо сериозно. Всичко това ми пречи да се съсредоточа , Затова започнах ,,Властелинът на пръстените "Увлекателно и много за четене . Ще уплътни 1-2 седмици
Lilith
Рейтинг: 8 НеутралноИзвинете, мога ли да Ви помоля да препоръчате нещо за начинаещ по темата?
Тя е любопитна за мен, но не знам от къде да я започна. благодаря предварително!
По статията- пълен илитерат съм, но намирам за чудесна идея Дневник да даде трибуна за препоръкка на литератува, от която не ти иде да скочиш от балкона или да си прережеш вените.
Лопе де Вега
Рейтинг: 8 НеутралноКакво четем е въпрос на вкус и личен избор. Все пак не мога да не се учудя на двата минуса за моя избор. Любопитно е по каква причина съм ги получил, не че ми пречат на живота.
без подпис!bramasole
Рейтинг: 2421 НеутралноДо коментар [#6] от "hodounski":
"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-рИ аз "Не мога да чета нищо сериозно." Изнервена съм от тази карантина. Затова започнах да чета „Смъртоносно бяло“ на Дж. К. Роулинг, издадена под псевдонима Робърт Галбрейт. Предните 3 романа ми допаднаха. Два от тях ги има в Читанката. В случая препоръчвам е-книгите, защото хартиените са с голям формат и обем.
Приготвила съм си и "Пазителите" на Гришам.
Jalis Ironhammer
Рейтинг: 284 НеутралноДо коментар [#7] от "lilithi":
Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.От тези които изброих като че ли бих ти препоръчал Lord of the sky. Централна тема е раждането на изтребителната авиация от Първата световна война до днес. Авторът пише интересно и докато минава през годините говори макар и не с големи детайли за много исторически събитя и затова според мен би била интересна за всеки. Например аз преди да я прочета не знаех почти нищо за гражданската война в Испания и тази част беше много интересна.
Втората книга на същия автор също е много интересна. За кратко говори за преживяването си като пилот изтребител в щатите на 9/11, което беше много интересно , но основното в книгата са описанията на мисиите му в Ирак в борбата с САМ установки. Може да е объркващо ако за пръв път четеш подобни неща. Въпреки това все пак си струва ако се интересуваш от такива неща защото говори в детайли за началото на кариерата си , първоначалното обучение и т.н.
Франзак е по различен. В книгата си описва назначението си в Авганистан като пилот на Хариър. За разлика от Хамптън , който пише в доста веселяшки up beat Франзак е много по емоционален и книгата има една идея по мрачен тон. Говори откровено за стреса и психическите си проблеми и как се справя с тях - спорт , хапчета и т.н. Освен многото техническа информация авторът не спестява грешките си като също говори и за проблемите в отношенията пилот - командир на звено.
Книгата за КС 135 ми е трудно да я препоръчам. Има много интересни моменти за самолета и еволюцията на дозареждането във въздуха , но освен ако не си голям фен бързо може да ти стане скучно.
klimentm
Рейтинг: 3552 НеутралноДо коментар [#1] от "Лопе де Вега":
klimentmАбсолютно вярно, "Строителите,,,," в миналото беше почти апокрифна книга по разбираеми причини. Историята на младата държава попаднала в гравитацията на великите сили слага отпечатък на ставащото и до ден днешен."Записките" са изключителна книга разкриваща народопсихологията на нашия народ и свидетелство от онези времена,може би съм я чел десет пъти и всеки път оставам изумен от Захари Стоянов.
klimentm
Рейтинг: 3552 НеутралноДо коментар [#4] от "Norman Granz":
klimentm"Дейвид Мичъл"
Точно вчера започнах "The Bone Clocks" на Мичъл,преди него два много добри типично шпионски романа на Чарлз Къминг "Шесторката от Кеймбридж" и "Чужда територия" много добър автор!
Lilith
Рейтинг: 8 ВеселоОтнова благодаря! Ще се пробвам да я докопам.
И, за да не е съвсем спам- ако ви се чете забавно ненатоварващо фентъзи- на мен ми направи отлично впечатление Алексей Пехов и Милан Асадуров.
Драконът Трифон, например, може да те накара да е замислиш върху:
"Мамицата му, човекът е човек, защото е любопитен, а не горд, както е смятал онзи затъпял от комунизма приятел на стария Хогбен – Максим Горки."
😃😃😃😃😃
klimentm
Рейтинг: 3552 ВеселоДо коментар [#8] от "Лопе де Вега":
klimentmМинусите очевидно са от псевдопатриотите които недолюбват Радев и Захари Стоянов заради истината която разказват!
z_z_z
Рейтинг: 229 НеутралноУпанишадите и други произведения от традицията на адвайта веданта. Не само сега, а винаги те са необходими за придобиване на глобална перспектива за нещата.
bryghtlyght
Рейтинг: 284 НеутралноТъкмо-що привърших "Железният светилник" на Димитър Талев, донякъде роман-комикс, донякъде тезисен, обслужващ определена идеология текст, неравен като стил, елементите му насложени подобно на копривщенски калдъръм, във времена, когато другаде е имало Пти Пале Роайал.
Първичната примитивност на еснафско-корумпирано съжителство и османско присъствие, откровено и справедливо наричано иго и робство, за разлика от някои днешни културално-марксистки залитания, е постоянният спътник при четенето на книгата, която даже за миг не излиза от този коловоз.
Всред пълната безнадеждност и зле насочени наченки на осъзнаване относно значението на нещо по-общо от битовия еснафлък, се долавят и проблясъци на дълбок психологизъм, което вероятно е единственото, което държи читателя да продължи. Тези моменти на авторово вдъхновение, отиващи отвъд словесното, като че ли говорят по-успешно за народопсихологията от грубия пряк наратив на "Записките …". Не е въпрос на противопоставяне, различни жанрове литература са, но е някак въпрос на усещане и то е, което извиква невесели мисли.
Султана Глаушева позволи на себе си да изгради род като използва едно безпросветно селянче, но не даде на дъщеря си да стори същото с един голям талант, Рафе Клинче, роден да твори. Примитивното се оказа жизненото. Това е изглежда орисията на нашия народ и затова едва крета. Инатът, поминъкът, се оказа по-силното от крехката възвишеност и непокорност на таланта. Талантът, който, добре отгледан, създава Пти Пале Роайал и цялата култура, която прави един народ велик, се оказва органино чужд на народопсихологията ни.
Султана можа да натири мъжа си, да се опъне на градския еснаф, който го задушаваше:
"Назад! Не ти е местото тука посред ден, работен ден, на дюкяна ти е местото тебе! Какво си се разплакал, ти мъж ли си! Дигни едно дърво, па да видим кой ще дойде да ти затвори дюкяна. Връщай се, връщай се, ти казвам!"
Самата тя, Султана, обаче, не се откъсна от собствената си задушаваща прегръдка на битовото, за да даде простор на детето си Катерина да подкрепи в творчвските висини Рафе Клинче. Така, науката, за онези като Султана, майките на народния дух, се свежда до църковното и най-възвишеното в духовното е борбата срещу фанариотите, във времена, които отдавна са чули за Нютон и Лайбниц, а Имануел Кант вече се е споминал в Кьонигсберг.
Посоката, насочена единствено към оцеляването, ако ще да е за сметка на подхвърлени трохи за непео-та, е продължението на оня примитив, описан в "Железният светилник".
Идеалите, свеждащи се за по-успелите до инстаграмните постове от Сейшелите, щракнати от проститутките им, е пътят на упадъка, който никога няма да направи един народ велик. Подла фанариотска подмяна на ценности ли е това, ние ли нямаме имунна система да му се противопоставим, това може да е основа на академичен спор. Ние обаче седим и днес и физически, и духовно, в карантината на една явна измама и овчедушно ѝ се подчиняваме, а даже ѝ се радваме и одобряваме, като това да е пътят за истинското спасение. Духовното падение и робството, интелектуално и физическо -- пътят за спасение на един народ?
nhh18551388
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#1] от "Лопе де Вега":
Очевидно си чел, както Захари Стоянов така и Симеон Радев, както дявола чете Евангелието. И единия и другия говорят с голяма любов за народа си и не казват за него никакви "истини" (което явно разбираш като презрение или недостатъци), които да не са характерни за всички останали народи по света.
А, Лопе де Вега - как само боцва по задните части снобите и българомразците. Минусите са от тях.
Wornoxmaniak
Рейтинг: 322 ВеселоДо коментар [#16] от "bryghtlyght":
WornoxmaniakПриятелю, препрочети "Левски" на Яна Язова ако имаш време, тъкмо си в епохата пък и настроението ще ти се оправи с пробуждането на българския народ.
bryghtlyght
Рейтинг: 284 НеутралноДо коментар [#18] от "Wornoxmaniak":
Благодаря, Уорни. Много искам да го прочета, но имаш ли под ръка линк? Да си жив и здрав.
Wornoxmaniak
Рейтинг: 322 НеутралноДо коментар [#19] от "bryghtlyght":
WornoxmaniakЗа съжаление нямам, чел съм я като книга, на хартия. Трудно се намира линк, ако ми попадне ще ти го копна.
Lilith
Рейтинг: 8 Любопитноhttps://chitanka.info/book/9114-levski
Заповядайте!
bryghtlyght
Рейтинг: 284 НеутралноДо коментар [#21] от "lilithi":
Благодаря, лилитхи.
klimentm
Рейтинг: 3552 ВеселоДо коментар [#17] от "nhh18551388":
klimentmЗащо смяташ че думичката 'истини' има непременно отрицателен смисъл?
Или си като онзи оптимист дето вървял покрай гробищата и си мислел"Колко много плюсове!"
nhh18551388
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#23] от "klimentm":
Щото това е контекста в който я употребяваш. Иначе, не смятам, че "непременно" има отрицателен смисъл.
Сержанта
Рейтинг: 468 НеутралноДо коментар [#16] от "bryghtlyght":
Това ми прилича на копиран текст от "Родна реч" преди 89г. Същите високопарни излияния в стил "вижте ме колко думи знам" тук там с цитати от книгата и обяснения какво е искал да каже автора но уви ,не успял.Такива ги пишехме по матурите по литература...Поредицата на Д.Талев заедно с тази на Цончо Родев са изумителни,не го слушайте този(ако въобще сте прочели коментара му)
bryghtlyght
Рейтинг: 284 НеутралноАз дадох един мой съвършено нов прочит на "Железният светилник", който драстично се различава от всичко, до което успях да се добера, подтикнат от ДракУна. За съжаление, продължавайки да си мисля върху книгата, още повече се убеждавам, че тъкмо този е злополучният вектор, посочен от мен в предната ми дописка, който ни прави да сме историческите духовни губещи, което неизменно води и до пауперизма, който наблюдаваме.
Манталитетът на гетото, материалният успех на всяка цена и консуматорството са онова, което традиционно е дърпало и продължава да дърпа народа ни надолу. Той предпоставя и робското в душите ни, колкото и да отричаме на думи, че никога не сме били, а и днес не сме роби. Средата, за която сурогатни успехи като победи в средношколски олимпиади или хоро пред Народния театър е предпоставка за национално самочувствие, никога няма да ни направи отличими в световното мильò.
Свободата не се състои само в това да си въртиш търговийката в Цариград, а да си сляп за истинското духовно потисничество, което не е и само в непризнаване целостта на Екзархията. Националното освобождение идва, когато народът почувства най-вече нуждата да се постави на световната сцена във висшите сфери на човешка дейност, които са истинските репери на истинския качествен цивилизационен избор. Липсващите големи, световно-значими открития в науката, неприсъствието на профвсионални (онези в рок и поп музиката, с тях и без тях) композитори в световния интелектуален обмен, пълното загърбване от света на писателите ни, да дам няколко примера, това е, което обуславя игнорирането на един народ на световния културен и цивилизационен хоризонт. През сила могат да се изброят едно-две имена, за които светът е подочул, като Кристо и Джулия Кристева, но и те, в крайна сметка, са епигони. Само изпълнители, оперни певци на световни сцени и концертмайстори, даже и в световни оркестри, си остават само това -- изпълнители. Творците ни не съществуват за света, затова и България не съществува за света и това не предизвиква даже и потрепване в българското, доволно от себе си, общество. Компрадорско управление и заспал народ, удобно настанил се в моловете (в пред-псевдопандемния период). Както отбелязах и в предишната дописка, корените на тази тесногръда същност виждаме в "Железният светилник" и тяхното нерадостно развитие ни облива до днешния ден.
Започнах да чета "Левски" от Яна Язова, по предложение на Уорни, с любезната помощ от lilithi, но, засега не виждам спасение да се задава и откъм него, иначе много талантливо написан като литературен стил, текст. Да видим как ще е по-нататък. На първо място, бих предпочел да е абстрактно изследване на душевността на един народ, както е в "Железният светилник", а не да е толкова тясно свързан с конкретни исторически лица и събития, при това силно робуващ на казионната щампа. Въпреки че и до този момент виждам елементи на голяма авторска инвенция и "поетичен лиценз", така че, конкретността на описаните събития може донякъде да се преглътне. Художественият роман не предполага да е историческа студия, нежели трактат. Но, да видим.
bryghtlyght
Рейтинг: 284 НеутралноМоже би трябва да допълня. Проблемът, който аз виждам, не е само в това, че младата Султана Глаушева се била противопоставила на патриархалното, докато с годините това ѝ противопоставяне отстъпило на превръщането ѝ в консервативен стожер на това същото патриархално, както се представя в анализите, които прочетох. Нищо такова не виждам от текста на "Железният светилник". Напротив, Султана Глаушева е хомогенна отначало до край по отношение на своята упорита патриархалност. Тъкмо тази ѝ хомогенност не ѝ позволи да различи една друга душевност и една друга любов (любовта нежду дъщеря ѝ Катерина и Рафе Клинче), която е истинската любов, неподвластна на единствено разбираемия за обществото, което тя представлява, прагматичен лайтмотив за осигуряване на ежедневния хляб на масата. Султана Глаушева, като символ на онова, което и до днес доминира в обществото ни, е сляпа за по-възвишени, неутилитарни човешки същности, които са сърцевината на европейската цивилизация. Интелектуалният човек, мислителят, творецът, е нехранимайко за подобно ограничено разбиране, според което ръцете видимо не трябва да спират да работят и да излиза нещо изпод тях, иначе не било прилично. Цигулар къща не храни. Иконостасът с птиченцата и лозовите клонки е единствено църковен аксесоар и оня, който го създава е дърво без корен, той род не може да основе и аз дъщеря си на такъв не давам. Това усещане е убийствено и, когато едно цяло общество го е прегърнало, то не му остава нищо друго, освен да влачи хомот и да крета след другите.
MP
Рейтинг: 435 НеутралноДо коментар [#27] от "bryghtlyght":
Абсолютно вярно е всичко. Особено за епигоните Т. и Ю.К. Бедата е, че канонът в БГ започва от 19-и век, няма как да не е еснафски, Бодлер какво е? Оттук следва и че няма критческа рефлексия като твоята, за да могат учениците да избират. Патината на времето ще ги остави да съществуват като класика. Пак заради еснафството някои добри модернистични опити като "Дилетантът" или реалистични като Константинов и може би Христофоров са отречени въпреки патината на времето.
Сержанта
Рейтинг: 468 НеутралноНе разбирам вашият проблем е как е написана книгата или поведението на героите в нея.Обвинявате героинята за поведението й и че се е противопоставила на любовта.Това е така но нима може да бъде обвинявана за това?Всеки иска максимално доброто за своите деца и това няма как да не е свързано с материалното.Кой би се радвал на святата любов на децата си ако те буквално гладуват?А това че ние като народ сме си такива(ако е така),какво общо има с книгата?Да я обвиняваме за това че реално е представила живота и нас такива каквито сме?
Относно значими научни открития-има такива и то не малко ,но за съжаление повечето са постигнати извън страната от предприемчиви българи които са загърбили любовта към близки и Родина и са гонели собствената си реализация(материална?).