"Книгата на Бек" на Джон Ъпдайк
Джон Ъпдайк - един от големите американски писатели, описва в разказа "Българската поетеса" срещата си с българската поетеса, писателка и общественичка Блага Димитрова. Разказът (публикуван в The New Yorker през 1965 г.) е включен в "Книгата на Бек", която излезе за пръв път на български език. Именно с него Ъпдайк печели и наградата "О'Хенри" за къс разказ.
Останалите творби от сборника са за пътуването на младия по това време американски писател из страните от Източния блок. Срещите му в Прага, Алма Ата, Москва са описани с досада като еднообразни. От София той очаква същото, но в този момент се появява Блага Димитрова, описана като свеж полъх. Тя носи странния псевдоним Вера Главанакова.
Атмосферата на българската столица в очите на американския писател е потискаща: хотелските стаи се подслушват, телефонът звъни посред нощ и отсреща някой мълчи, а писателите миришат на сирене и чесън. В началото на 60-те Джон Ъпдайк вече се е утвърдил като писател най-вече заради успеха на романа си "Заеко, бягай", който е включен в селекцията на Time като един от стоте най-добри романи на всички времена.
"Книгата на Бек" поставя ново начало в творческата биография на Ъпдайк, за пръв път се заиграва с мистификацията, неговото алтер его е Хенри Бек. Бек също е писател, но същевременно идва от друга среда и има коренно различен живот. Ъпдайк е англо-санксонски протестант със стабилен брак и три деца, автор на множество разкази, романи, стихове и есета. Главният герой Бек от своя страна е ерген, евреин и в период на застой. В представянето на своята първа книга той твърди, че е повлиян от Норман Мейлър, Селинджър, Бърнард Маламъд.
