Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Писма до Украйна" на Юрий Андрухович (откъс)
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Писма до Украйна", с автор Юрий Андрухович, предоставен от Издателство "Парадокс"
Новото заглавие на издателство "Парадокс" е поетичната книга "Писма до Украйна" от Юрий Андрухович. В нея авторът борави майсторски с метафорите и изпълва стиховете с музикално звучене, подчертавайки ги с всички възможни изразни средства - алитерация, асонация и т.н. - и с тях захранва този фестивал на образите, този парад на въображението.
Вече почти четири десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група "Бу-Ба-Бу" /Бурлеска-Балаган-Буфонада/.
Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното ѝ карнавално начало, което се оказва особено адекватно в условията на рушащата се Съветска империя, защото, както казва поетът, нищо в този свят не е така излишно, безсмислено и нелепо като добрата поезия, но и нищо в този свят не е толкова необходимо, значимо и категорично като нея.
Острата социална чувствителност на поезията на Андрухович, която според него самия не е задължителна за всеки поет, но до известна степен е въпрос на "личен социален рефлекс", обяснява наративните и дори репортажни елементи с осезаема фактологичност, които откриваме в лириката му. Очевидно е и въздействието на бийт поезията, чийто преводач в Украйна е именно Андрухович. Цялата амалгама от художествени качества превръща Андрухович не само в институция в родната му Украйна, но и във флагман на новата украинска литература пред света.
Превод Албена Стаменова
Художник на корицата Петя Давидкова
Из "Писма до Украйна" на Юрий Андрухович
КРЪЧМА
ей мамо разкривена и изгърбена
на счупена дъска кравайче и чаша
с глина измазана съборетина
като глухарче ще те духне вятърът
примамка вечна за несретници и пътници
колко ли жадни и гладни ще приютиш
бъбрива курво на войници и разбойници
с тях до луната чак ще отлетиш
а засега голтаци и сиромаси
хоп-троп опа иха-ха и хип-хоп
над манерки дамаджани и каци
ахмак глупак тъпунгер идиот
херинги като делфини обемисти
на плавници и опашки се въртят
и излиташ ти с една своя въздишка
за небесно мляко към млечния път
ЕЛЕГИЯ ЗА ШЕЙСЕТТЕ
На топка, на бъз и на касис миришеше лятото,
в привечерните храсти се целуваха влюбени
и щом вечерта зад реката приклякаше,
на дъжд замирисваха тротоари и улици.
Топка летеше в небето над липи и антени,
тялото ѝ беше кожено и космическо.
От шумнàти беседки с пуберско хлипане
чудото Робертино по света се разтичаше.
В миг нощта се сгъстяваше и в мрака потъваше
топката, засияваха лампи в градини и дворове
тайнствени дълбини дървото разкриваше,
заиграваха сенки по пердета затворени.
Топката вече не падаше:
изчезна в дистанцията.
Квакаха жаби във фонтани забравени,
във влажния парк вечер имаше танци,
виеше саксофон и се ходеше с ножове.
Горе оставаше топката, диплеха се летата
като морета от пясък, като солени пустини,
и до утрото, като в сън, за нас се въртяха
и скърцаха въртележки страшни и призрачни.
КАЗАРМА
ние дори не я виждаме и не знаем каква е
понеже по тъмно изтичваме от нея и се връщаме
когато мръкне
навярно е зидана
и досега в нея мирише на човешка пот
и сено от конюшните на хусарския полк
май има каменни стълби
а когато чегъртаме безкрайно черния ѝ под
с парчета стъкло и тъпи бръсначи
сякаш чегъртаме гърба на огромен кит
заседнал в плитчина
в ноемврийския мрак в шест сутринта
прозвучава тръба за събуждане
разделя всеки с нощните момичета
и под хрипкавите заплахи на капралите
втора рота скача върху главите на първа
никак не можем да разтворим очи и ръцете
все още посягат към момичетата, които отплуват
и така започва денят
