- Вероятно заради поколенчески навици. Работата ми като преподавател от години ме сблъсква с кандидат-студенти, които не са прочели нито една книга. Тъй като това явление е дълготрайно и почти повсеместно, с мъка приемам, че може би гутенберговата епоха си отива. В наши дни няма нужда да се горят книги.

- Май чета всичко.

Покрай филмите си чета много архивни документи. При това се опитвам да ги чeта такива, каквито са ги създали авторите им - в оригинал. Ходил съм до другия край на Земята заради оригинали на документи. Външният вид на документите, приписките, резолюциите, дори петната от мастило, могат да бъдат еднакво важни със съдържанието им. Обичам да чета дневници и спомени, въпреки че зная колко лъжливи могат да бъдат те.

Стихове чета с възхищение. Добрият стих е като кристалната топка на магьосника - виждаш онова, което никога няма да видиш, ако не я държиш в ръка.

Не чета вестници. Или поне не преди да се минали двайсетина години от публикациите. Тогава те вече са се превърнали в документ за времето.

- Никак. Те ме избират. Понякога поради професионални търсения, друг път поради дочути случайно думи, трети път - напук на нечие мнение.

- Купчина. Току-що я инвентаризирах: "Хиляда и една нощ"- първи том, разкази на Чехов - издание на "Хемус" от 1947-ма, "Швейк", "Старият крал и неговото изгнание" на Арно Гайгер.

- "Тил" на Даниел Келман и "Зулейха отваря очи" на Гузел Яхина.

- Зависи от книгата. Има такива, които те впримчват и не можеш да ги оставиш, до последната дума. Така прочетох "Пътник без билет" на Георгий Данелия, например. Смях се, ядосвах се, пак се смях... До заранта. Има и такива книги, които "не ти дават" да ги четеш бързо, напротив, всяка страница, всeки ред те кара да се спреш, за да ги осмислиш. Такива книги понякога отнемат месеци. Обикновено към тях се връщам много пъти. Така стана със "Спомени за войната" на Николай Никулин. Впрочем и двете книги четох на руски, и двете - в интернет.

- Електронните книги са удобни. Тъкмо щях да се похваля, че нося "Киндъл"-а при всяко пътуване и се сетих, че веднъж заради електронната книга в ръчния багаж ме изкараха от опашката на летището във Виена и за малко да си изпусна връзката. Пак на едно летище имах голям престой и прочетох в електронeн вид "спомени и размисли" на бивш висш комунистически функционер. Удивих се, как авторът е убеден, че е бил издигнат по заслуги, но свален от поста си по недоразумение. И като не бил вече във властта - всичко тръгнало на провала. Този психологически и исторически тепегьозлук така мe стъписа, че поисках да споделя възмущението си с някого. На пейката до мен дремеше индус със сандали на бос крак. В България, където единствено щяха да ме разберат, бе два след полунощ. Преглътнах и минах на следващата книга.

- Предпочитам оригинала, но се сещам за оня, който употребил двайсет години да прочете Шекспир в оригинал, а после разбрал, че всичко е преведено на български и се ядосал, че си е загубил времето.

- Не подхождам с предубеждение, а с любопитство. Също като към хората. Любовта към четенето е необяснима като всяка любов. Като се срещате с някого, не държите той да бъде ваше копие, нали. Искам да се изненадвам, да се възхищавам, да треперя, да се смея, да се занимавам с интелектуални (и не само) игри. Ако някоя книга ме стъписа, първо търся причината в себе си. Разбира се, има и книги, на които изневерявам, изоставям ги и дори ги забравям..

Не можеш да прочетеш всичко. Както не можеш да имаш всички жени на земята, колкото и да ти се иска. Но си струва да се опита.

- Нямам такъв. Както казваше един мой съученик от средното училище: "Обичам книгите да имат повече пряка реч. Четат се по-бързо." Не се отнасям към това изказване иронично. То показва, че човекът все пак е четял. Важното е книгите да са искрени. Другото е пустословие и клише.

- Най-добрата? Не зная. Скъпа ми е "За скръбта и разума" на Йосиф Бродски.

- Колебая се между Швейк и Наташа Ростова. Ако можех да ги събера заедно...

- Да отговоря положително би било прекалено амбициозно.

- По азбучен ред и на първо четене: Ана Ахматова, Боян Папазов, Валери Петров, Габриел Гарсия Маркес, Даниел Келман, Йосиф Бродски, Жан Клод Кариер, Захарий Стоянов, Марина Цветаева, Михаил Булгаков, Ришард Капушчински, Лев Толстой, Сервантес, Симеон Радев, Стендал, Христо Ганев, Томас Ман, Ърнест Хемингуей, Ярослав Хашек...

- На тенекиени лавици, които обикновено стоят в мазетата и служат за съхранение на компот. Преди няколко години съседите ме наводниха. Така и не разбраха защо толкова се тръшкам за някакви си книги. Между наводнените книги беше първотo издание на Библията на български (онази, преведена от Петко Славейков) , което прадядо ми донесъл от Цариград, когато се връщал от вечното си заточение в Диарбекир през 1879 г., както и седемтомната "История на Балканската война", издание на Щаба на действащата армия. Не искам да разказвам как съм ги сушил. Книгите можеш да избираш, съседите - не.

- "Генерация П" на Виктор Пелевин. Прочетох я преди седмица, цели двайсет години след като е излязла.

- "Във времена на гаснещата светлина" на Ойген Руге.

- Старая се да не помня разочарованията от книги. Има достатъчно от хора.

- Уди Алън.

- Чарли Чаплин написа "Моята автобиография", а учителят ми Георги Дюлгеров зае чудесното "Биография на моите филми". За мен не останаха заглавия.

- Като гимназист се бях заел да прочета "Изкуството като процес" на Кръстьо Горанов. Усещах се страшно тъп пред текста и не довърших книгата. Докато бях студент, Кръстьо Горанов беше Ректор на ВИТИЗ и все се притеснявах, че току виж ме срещне по коридора и ще стане дума за книгата му. Постепенно разбрах, че никой, освен самият автор, не я беше дочел докрай, и си отдъхнах.

- "Замъкът" на Кафка.

- Библията, "Война и мир" и "Хиляда и една нощ".

- Преди търсех отговори, сега търся въпроси.

- Рецепта за "Топчета от сирене с кедрови ядки" от книгата на френско-американския готвач Жак Пепен.