"Булеварда с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз Елизе"
Стихосбирката "Почти пълно" е почти пълна колекция на поетичното творчество на Миряна Башева (1947 - 2020), нейната лична биография. Тя ни напусна вчера на 73 години.
"Но най-личната й биография, тази за която на всяка цена би премълчала, както самата тя обича да казва, е в стиховете й. Прописва поезия сравнително късно - след 23-та си година. Първата й стихосбирка е "Тежък характер". Много от стиховете й са популярни песни - "Дано" на Богдана Карадочева, "Тежък характер" на Йорданка Христова, "Как си ти" на братя Аргирови, "Булевардът" на Михаил Белчев", се казва в анотацията на "Почти пълно", издадена от "Бард" през 2014 г.
Из "Почти пълно"
БУЛЕВАРДЪТ
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!
А БЯХМЕ ЛУДИ
На Христо Ганев
А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткри.
ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има на-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?