На 18 юли се навършват 183 години от рождението на Васил Иванов Кунчев. Тази дата не се отбелязва тържествено, тъй като знакова за Апостола на свободата се смята неговата гибел през февруари 1873 г.

Димитър Т. Страшимиров (1868 - 1939) - писател, публицист и общественик, събира оцелелите документи, свързани с живота и делото на Васил Левски.

В първата половина на януари 1923 г. карловци, които живеят в София, се събират и решават да издадат паметен сборник по случай 50-годишнината от смъртта на Левски. Няколко дни след това на общо събрание от представители на всички културни дружества в столицата идеята е одобрена и се създава Народен комитет "Васил Левски". Министерството на просветата веднага одобрява идеята, но вместо сборник, дава насоки да се събере документалното наследство на и за Апостола, за да има България негова обстойна биография. С изпълнението на тази задача е натоварен Димитър Т. Страшимиров.

Той обяснява появата през 1929 г. на сборника "Васил Левски - живот, дела, извори" така:

Настоящият първи том не е пълен, разбира се. Едни от документите са унищожени още навремето от страх пред претърсвания на турската полиция. Други има тепърва да събираме от частни ръце. Трети, които са най-значителни, лежат извън България - главно в Цариград - и не са прибрани досега по наша некадърност. Похарчи се едва ли не един милион по командировки.

Но нека се надяваме, че занапред ориенталският отдел при Народната библиотека ще се сдобие с лице, специално подготвено за целта, и ще се постави под ръководство с по-искрена и последователна мисъл за наука."

Тук са включени писма, писани през периода 1871-1872 г. до Апостола от негови съратници като Филип Тотю, Любен Каравелов, Димитър Общи и др. Изданието съдържа и писма между различни личности от епохата, които дават по-пълна представа на читателите за духа и събитията от този период, като например писмото от Филип Тотю до Панайот Хитов, писмата на Ангел Кънчев до Никола Обретенов и др.

Предлаганото издание включва мемоари и бележки от съвременници: на Панайот Хитов за Левски, дописка на поп Кръстю и др. Димитър Страшимиров е публикувал и събрана от него след Освобождението информация, свързана с личността на Апостола.

Десетилетия двутомникът можеше да се намери само в големите обществени библиотеки в страната. Едва през 2014 г. издателство "Изток - Запад" препубликува труда на Страшимиров. Той е базисен за всички изследователи на Васил Левски.

Първото издание е в далечната 1883 г., отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов, е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество.

Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен на бесилото. Такъв е Васил Левски (Дяконът) на Захарий Стоянов. Такъв си остава в учебниците и в народната памет.

Едва ли има някой, който се интересува историята на България, да не знае името на изтъкнатия учен проф. Николай Генчев (1931 - 2000). Книгата има няколко издания и е сред задължителните на тема "Левски".

Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора.

Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело.

Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и народопсихология.

Пламен Павлов е професионален историк . Книгата му излезе през 2018 г. и се прие с голям читателски интерес

И се надяваме, че читателят на тази книга ще проумее истината - този "един син" на България, ако цитираме Ботев, надхвърля представите ни за обикновен човек. И дори за търсения от Ницше и нашия Пенчо Славейков "свръхчовек" Такава е истината за истинския Левски, за истинския човек", пише в анотацията си историкът.

Маргарита Златарева е съгражданка на Васил Левски. Била е конституционен съдия и преподавател по граждански процес.

Като професионален юрист разглежда процеса по осъждането на Васил Левски от чисто юридически ъгъл.

Златарева не счита, че Османската държава през 1872-1873 г. може да проведе процесуално издържан наказателен процес, сравним с тогавашното европейско наказателнопроцесуално право, а напротив - че наказателното производство е такова, каквото е позволила военно-административната система на империята по правото на Шериата.

В книгата се откроява уважителното отношение на Високата порта към "главатаря на бунта" и се подчертава как разкритията за революционната му дейност са смутили, разтревожили и застрашили "вътрешната безопасност" на тази все още огромна и силна империя.

Според авторката Портата е била принудена да проведе процес с отзвук в цяла Европа - могъщо оръжие за бъдещото национално освобождение.

Иван Лалев е историк, музеен специалист и директор (1991-2013) на Регионалния исторически музей в Ловеч. Изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски.

Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв поп Кръстю? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за предателството на поп Кръстю? Какво е влиянието на масонство върху национално-освободителното движение на българите? Как неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести?

Това са част от въпросите, на които авторът търси отговор.

В книгата не са останали встрани и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и международния отзвук на съдебния процес срещу него.

Романът "Левски" на Яна Язова е част историческата й трилогия "Балкани" - епично платно на национално-освободителното движение на българите в края на османската власт.

Трилогията е завършена през 1962. Предложен приживе от авторката за печат е само първият том, романът "Левски", който самата Яна Язова нарича "Моята Библия". Въпреки че зад книгата застават авторитетите Димитър Талев и Георги Томалевски,тя е отхвърлена.

Романът е отпечатан едва 13 години след смъртта на писателката, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двете други части на трилогията, също разчетени по запазени чернови в Централния държавен архив, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност и досега.

Първото издание на книгата е от 2005 г., а през 2008 г. излиза и ново, допълнено издание. Изследвайки забравени и потулени спомени на съвременници на Апостола, неговите писма и историографията отпреди 1944 г., авторът разкрива неизвестни страни от живота и личността на Левски, неговата тайна организация и изобщо българското революционно движение през XIX век.

Книгата проследява нишките, които тръгват от разпъването на Иисус Христос, кръстоносните походи и тамплиерите, минават през буржоазно-демократичните революции в Европа през XVIII и XIX век и стигат до Васил Левски.

Оказва се, че най-великият българин е повлиян от масонството и организира комитетите си по матрицата на тайните общества на Свободните зидари. Книгата съдържа множество автентични свидетелства в подкрепа на тази теза и запълва бели петна в историята ни.