Сокола и "дебелото момче"
"Зад завесата на демокрацията" ("Изток - Запад") е третата част от трилогията на Калин Тодоров, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". В нея авторът разказва за България и за мафията. Той се опитва да обясни защо демокрацията стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република?
Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е СУ "Климент Охридски", специалност "Право". През целия си трудов път е работил само като журналист. Автор е на книгите "Кой уби Георги Марков", "The umbrella murder" ("Убийството с чадъра"), "Зад завесата на прехода" и "Зад завесата на соца".
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Зад завесата на демокрацията", предоставен от автора.
ОТКЪС
Увод
Как мафията открадна България? На този въпрос се опитва да отговори тази книга. Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказваха какво мисля, че ни се случи, на мен и на всички нас, на театралната сцена на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да си обясни защо то се случи по най-лошия възможен начин.
Как, вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, ние се сринахме до бананова република. Според шотландския писател, историк и философ Томас Карлайл всички революции ги замислят романтици, осъществяват ги фанатици, а плодовете им ползват отявлени негодници. До времето на негодниците ние стигнахме мъчително бавно, като постепенно ни се изпаряваха илюзиите за "нежна революция", "благоденстващ" капитализъм и "просветена" монархия. Вместо тях получихме народняшки дрънканици и диктатура на каскетите.
Кои бяха кукловодите, които ни "прекараха" през този мъчителен преход? Надявам се отговора да намерите, ако надникнете "Зад завесата на демокрацията".
Сокола и "дебелото момче"
"Аз командвам тези, които управляват България!", Ахмед Доган, най-тайнственият човек на Прехода, има достатъчно основания да изрече тези, иначе доста самонадеяни думи. Защото след промените той почти неизменно крачи "ръка за ръка" с властта. През някаква част от времето управлението на държавата се реализираше пряко с мандата на движението му, а през останалите периоди, та чак и до ден днешен, Сокола тайно дърпа конците на марионетките си, спотаил се в дебелата сянка на Сараите.
Най-измислената магистрала на Прехода, която уж минаваше по моста между християни и мюсюлмани, беше "яхната" от Доган. И това се оказа пагубно за България. Каквито и резерви да имам към Иван Костов, той се беше съвсем прав в едно: "Сокола беше и е проклятието на България!". Командира произнесе за пръв път тази сакрална фраза, когато Движението за права и свободи подари властта на правителството на Беров, което включи "зелената светлина" за групировките да започнат разграбването и опустошаването на България. После я повтори пред Би Ти Ви, като поясни, че разгромът на КТБ, трезора на Цветан Василев, е поръчан от кръгове на ДПС, ръководени от Сокола. Целта им е била да разграбят банката и те са я постигнали блестящо.
Докато събирах материалите за тази книга, разговарях с много и различни хора. Между тях имаше и двама ветерани на разузнаването - Любо, син на легендарния "силен човек" във Вътрешното министерство Григор Шопов, и Петър Бояджиев, дисидент, емигрант, френски шпионин. Разказите им, базирани върху секретни материали, за дългия и рискован полет на Сокола към върха на държавата, удивително съвпаднаха. Затова съм склонен да вярвам, че животът му е протекъл именно така:
Малкият Ахмед се родил в село Пчеларово, област Добрич. Детството му обаче преминало в село Дръндар, Варненска област, населено главно с етнически турци. Сокола бил будно дете, но страдал от тежки комплекси, резултат на сериозна психологическа травма. Още докато бил бебе на шест месеца, майка му-етническа туркиня, се разделила с баща му и се омъжила повторно. Този път за ром, а не за етнически турчин. За лош късмет, пастрокът се грижел само за общите деца-три по-малки момичета, като напълно пренебрегвал момчето. И то се чувствало жестоко отритнато, както в емоционален, така и материален план. Това го озлобило, и то не само срещу хората, стоящи непосредствено около него, но и срещу цялото общество.
Затова, според Петър Бояджиев, личностната характеристика на момчето твърде много напомняла на детските профили на серийните убийци. Психологическият му портрет, съставен доста по-късно в Научно-изследователския институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи, не бил толкова краен, но твърдял нещо подобно:
"Емоционалното отхвърляне и абсолютното незачитане на потребностите и интересите на Ахмед Доган, са формирали у него както силен стремеж към само утвърждаване и социална реализация на всякаква цена, така и желание да властва над останалите хора. Те са породили и неистова жажда за признание, уважение и зачитане на авторитета му."
Сигурно тези черти в характера на Сокола са главната причината той да приеме като "манна небесна" поканата да стане агент на Държавна сигурност. Не е съвсем ясно кога точно е била отправена тя, но има свидетели, между които бившата шефка на Главно следствено управление Ани Крулева, които смятат, че "разработката" е започната още в детска възраст.
Когато застанал на "старта" на истинския живот, Сокола е започнал да "консумира" връзката си със службите пълноценно, рационално и целенасочено.
