Джером Клапка Джером, Teмза и лодките

Много английски, тежък и на места тромав, но истински хумор. Харесвам тази книга, но и аз слагам "Празни мисли..." на първо място.

без подпис!

• 1 7
• Докладване

Този път ни предлагат истинско четиво! Рядко се случва в тази рубрика.

• 1 6
• Докладване

Този път ни предлагат истинско четиво! Рядко се случва в тази рубрика.

• 1 4
• Докладване

Забавен, много остроумен писател, създаващ с творбите си весело, добро настроение.
За разлика от новините... (ツ)

Pederugi kradat Bulgaria. PP - v kausha!

• 0 5
• Докладване

Слава Богу! Крайно време покрай "протеста" да се помисли за живота. Който не е толкова лош. И е един.
"Има два вида часовници: едни, които всякога са неточни, знаят, че са неточни и се гордеят с това, и други, които винаги са точни, освен в случаите, когато разчиташ на точността им... Един мой познат твърдеше, че часовникът му не можел да служи на никого друг освен на него, защото само той му разбирал... - Например - обясняваше той - когато отброи петнайсет удара, а стрелките показват единайсет и двайсет, аз знам, че в действителност е осем без четвърт." Цитатът не е за днешната реалност. Джером Джером доживява до касапницата на Първата световна война. И е доброволец на фронта. Пише: "Жалко, че не оставиха преговорите за мир в ръцете на обикновените войници. Тогава може би нямаше да има нужда от Обществото на народите. Спомням си как един ден попаднах на двама войници, седнали на дънер. Единият бе французин, другият пленен германец. Двамата си деляха обяда на французина. Оръжието лежеше в краката помежду им."

• 0 11
• Докладване

До коментар [#1] от "Боби Колев":

Първия превод не е на Жечка Георгиева, а на един от старите гениални преводачи.
Имам книгата, бих купила още екземпляри, но със стария превод.
Няма ли авторско право при преводачите ?

• 0 2
• Докладване

За съжаление, продължението "Трима на бумел" не е толкова добро, като първата книга.

• 1 1
• Докладване

Познавам книгата, но със заглавие Трима души в една лодка, без да става дума за кучето. Доколкото знам английският на Джером К Джером е бил под всякаква критика и има много място за интерпретации на преводачите.

Червена линия, червен картон

• 1 0
• Докладване

До коментар [#1] от "Боби Колев":

Конкретно този превод сигурно ще е слаб както се вижда още по заглавието. Джером Джером има предвид не просто "Трима в лодка", а именно "Трима мъже в една лодка". Точно затова отбелязва, че реката дава възможност и на нас мъжете да покажем вкуса в избора на цветове за дрехите си. Точно затова подзаглавието гласи "без да броим и кучето". За разлика от иначе безсмисленото превеждане на неопределителния член (както правят много преводачи от английски), тук той подчертава, че са именно в една лодка. Че са се сгъчкали на малко пространство барабар с куче. Спокойно би могъл да кръсти книгата "Трима мъже на тясно".

И това за удвоения брой лодки по Темза изобщо не е вярно. Оценките са, че в първата година след излизането на книгата броят се е вдигнал с около 50%.
Само че всички подобни числа са само предположителни и изразът "регистрирани лодки" е силно подвеждащ. По него време не е имало регистрация на превозните средства и всички изчисления се базират на броя лодки таксувани при преминаване на шлюзовете. Но естествено далеч не всички лодки са ги минавали. Все пак Темза е плавателна на поне 200 км (не знам точно колко, но там някъде).

За съжаление в днешно време не можеш да вярваш дори на старите опитни преводачи, от които се очаква да познават и страната, не само езика. Лекотата, с която се ползва Гугъл нанася повече вреда, отколкото полза.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#7] от "dokoro":

Има.

• 0 3
• Докладване

Препоръчвам книгата на всички, обичащи тънкия английски хумор.
Джером К. Джером, е един от класиците в този жанр.

• 0 7
• Докладване

Великолепният възпитаник на Роберт колеж Асен Христофоров!

• 0 7
• Докладване

До коментар [#8] от "Vlado Nikolov":

Като каза "Трима на Бумел" и може и преди четиресет години да съм я чел, но веднага ми изникна пред очите как карал тандема с пълната увереност, че го кара с жена си, а по едно време като се обърнал, се оказало, че я е загубил някъде из пущиняците пустата му жена. Това се казва късмет -- да си изгубиш жената като караш с нея тандем. Не знам дали е имал на фанелката като нашичкият -- "Ако го четете това, значи съм си загубил жената". Така съм се смял, както когато някой разказваше, че арабите с чалмите ходели из плажовете на света и ги крадяли, за да си строят безсмислените градежи из дубайската пустиня. Пясък колкото щеш из нея пустиня, но зрънцата му били кръгли и не ставали да ги забъркаш с цимент за строежа, та се налагало да откраднеш нечий плаж с подходящ пясък. Като го видях Христо Иванов оня ден да дебаркира по догановите камънаци веднага ме споходи мисълта, че май някой от емирствата ще да го е пооткраднал и него плаж, та се наложи да забиват знамето в чакъл. Да обсебиш плаж, а да позволиш да дойде арабин да ти го открадне, е на това му викам аз късмет. Да ти откраднат плажа е все едно да си загубиш жената, си го помислих и не знам защо пак за "Трима на Бумел" се сетих, когато имахме дежурство с жената кой ще чете днес. Ей, да не си помислите нещо. Да не говорим, че не е тандем причината за разни лични работи, които се случиха по-натам. Но, за тях друг път.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#14] от "bryghtlyght":

Това за краденето на плажове е разбира се глупост. Но това, че арабите внасят строителен пясък е истина и то лесно доказуема – в международната търговия малко неща остават скрити. Пък и всеки строителен инеженер ще ти каже, че от пясък до пясък има балкан разлика. А това, че за бетон се иска не просто пясък, а чакъл би трябвало да го знае всеки.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#8] от "Vlado Nikolov":

На мен ми харесва и „Трима на бумел”. Има много смешни места, например там, където си потягат велосипедите преди тръгването, или разказа (май ставаше въпрос за един от приятелите му, не помня вече) как той и съпругата му пътуват из страната с тандем. Като тръгват да изкачват една стръмнина, мъжът казва давай, а жената чува слизай, тя скача в движвние, той натиска педалите нагоре, жената очаква, че като стигне върха на хълма, ще спре да я изчака, за да се качи, чо с учудване забелязва как той преваля хълма, тя забързва крачка нагоре, надявайки се той да я чака под върха, но когато стига там, какво да види: мъжът ѝ слязал вече от хълма и пердаши в далечината с пълна скорост. А той, така и не разбрал, че жена му не е зад него, щастлив, че толкова леко върви тандема, натиска педалите и си подсвирква.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#14] от "bryghtlyght":

Извинявай, сега видях, че и ти си описал същия случай. Наистина това е най-смешната случка в книгата и затова се е запечатала в съзнанието ни.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#13] от "Марк":

Аз поне, не мога да си представя по-добър превод от този на Асен Христофоров!

Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”

• 0 4
• Докладване

Настолната ми книга, Джером е най-любим! Когато ми е криво, просто прочитам нещо, където отворя напосоки от книгата и винаги ми оправя настроението! Какво щастие е, че се е родил този автор!

Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”

• 0 4
• Докладване

Ще ми Джером К.Джером да беше съвременник , наш и да напише нещо за "Корабът на мечтите" , капитанът му , екипажа и кучетата , които ги няма......

• 0 1
• Докладване

Не ви трябва Томас Ман или Цвайг да узнаете германската душевност. "Трима на Бумел" е достатъчна. Една вечер не можел да заспи от мяукането на котки. Метнал напосоки няколко бучки въглища, твърди круши, угарки от свещи... Котките избягали. Но позвънил полицай. - Ваши ли са тия неща? - попитал. - Мои са, но не ги ща, можете да ги задържите... Без да мигне полицаят продължил разпита. - Вие ли хвърлихте тия неща през прозореца? - Прав сте, аз. - Защо хвърлихте тия неща през прозореца? - Хвърлих тия неща по разни котки. Какво трябва да направи човек в Германия, ако нощ след нощ го будят котки. Отговорът - да подаде оплакване против собственика на котката. Запитал полицая как, според него, ще узнае собственика на котката. Той се замислил и след това казал, че би могъл до проследи котката до дома й. Туш. Завесата пада. Джером обича германците. Определено са му симпатични. Но е англосаксонец, все пак.

• 0 5
• Докладване

"Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо." :)))

"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

• 0 8
• Докладване

До коментар [#13] от "Марк":

И защо, за бога издават тази гениална (и поради стария превод) книга с нов превод?

• 1 0
• Докладване

До коментар [#21] от "nik_77.":

Не е точно англосаксонец :)

• 1 0
• Докладване

Един от любимките ми автори и почти всичко писано от него имам, харесва и препрочитам, когато имам нужда от подобряване на настроението.
А част от включените от него подистории в книгите и разказите му освен безкрайно забавни са по един чудесен начин почителни.
Пример - как се събира багаж за пътуване, разказано в"Трима....' и маса други, като ремонт на велосипед и т.н.

• 0 0
• Докладване