Насим Никълъс Талеб (60) е философ, есеист и специалист по математически финанси; магистър по бизнес администрация от бизнес училището "Уортън" и доктор на Парижкия университет.

Почти две десетилетия той работи като финансист, но през 2006 г. се отдава напълно на академична работа и в момента е професор в Нюйоркския политехнически институт. Посветил е живота си на проучване на проблемите на несигурността, вероятността и ефекта на слабо вероятните събития. Така се ражда и терминът "антикрехкост" като антитеза на нестабилността. Талеб е автор на книгите "Надхитрени от случайността", "Черният лебед" и "Прокрустовото ложе", които са преведени на 33 езика, радват се на огромен успех и са се превърнали в еталон за модерно мислене.

Предлагаме ви откъс от последната му засега книга "Да заложиш своята кожа", в която запознава читателите с принципа, чрез който могат да се проумеят сериозните загадки на съвременността:

Книгите на Талеб на български са изданени от "Инфодар".

INCERTO, изследване на непрозрачността, късмета, несигурността, вероятностите, човешките грешки, риска и вземането на решения, когато не разбираме света, под формата на есе с автобиографични части, истории, притчи и философски, исторически и научни дискусии в незастъпващи се книги, които могат да бъдат четени във всякакъв ред.

Тази книга, макар и самостоятелна, е продължение на цикъла Incerto, който е комбинация от а) практически дискусии, б) философски притчи и в) научни и аналитични коментари на проблемите на случайността и как да живеем, ядем, спим, да спорим, да се борим, да се сприятеляваме, да работим и да се забавляваме, как да взимаме решения в условия на несигурност. Макар и достъпен за по-широк кръг читатели, не се заблуждавайте: Incerto е есе, не популяризация на трудове, създадени в скучна форма (ако не броим техническото приложение).

А е нужно да заложиш своята кожа в играта не само за да се постигне справедливост, търговска ефективност и управление на риска: това е необходимо и за да се разбере светът.

Става дума, първо, за идентификацията и филтрирането на глупостите, с други думи, разликата между теория и практика, привидната и същинската експертност, и между академичността (в лошия смисъл на думата) и истинския свят. И ако го кажем в стила на Йоги Бера -

Второ, нарушаването на симетрията и реципрочността в живота: ако получавате ползите, трябва да поемате и някакъв риск, а не да оставите другите да платят цената за вашите грешки. Ако поставяте другите в риск и те пострадат, трябва да си платите за това. Както трябва да се отнасяте с другите така, както бихте искали те да се

отнасят с вас, така би трябвало и да споделяте отговорността за събития без несправедливост и неравенство.

Ако изкажете мнение и някой ви послуша, вие сте морално задължен и сам да понесете последствията от това. В случай че давате икономически съвет:

Трето, тази книга се отнася и до това колко информация трябва да споделяме с останалите, какво трябва - или не трябва - да ви каже един търговец на стари коли за кола, за която сте на път да похарчите голяма част от спестяванията си.

Четвърто, става дума за рационалността и проверката на времето. Рационалността в истинския свят не е онова, което биха предположили журналист от "Нюйоркър" или някой психолог, използващ наивни модели от нисък порядък, а нещо много по-дълбоко и статистическо, свързано със собственото ви оцеляване.

Не бъркайте понятието "да заложиш кожата си в играта", както е определено и използвано в тази книга, с проблема за мотивацията, за споделянето на ползите (както често е разбирано във финансовата сфера). Не. Става дума за симетрия, по-скоро за споделяне на вредата, за понасяне на наказанието, ако нещо се обърка. Именно това свързва идеите за мотивацията, покупката на стара кола, етиката, теорията на договорите, ученето (истински живот с/у академичност), императивите на Кант, общинската власт, науката за риска, връзката на интелектуалците с реалността, отговорността на бюрократите, вероятностната обществена справедливост, теорията на опциите, почтеното поведение, търговците на глупости, теологията... Спирам засега.

НЕ ТАКА ОЧЕВИДНИТЕ АСПЕКТИ НА ПРИНЦИПА "ДА ЗАЛОЖИШ СВОЯТА КОЖА В ИГРАТА"

По-коректно (макар и по-тромаво) заглавие на тази книга би било: По-малко очевидните аспекти на това да заложиш своята кожа в играта: Скритите асиметрии и техните последствия. Но просто не обичам да чета книги, които ме осведомяват за очевидното.

Обичам да се изненадвам. Затова, в духа на реципрочността на "да заложиш своята кожа в играта", няма да въвлека читателя в скучно пътешествие, тип университетска лекция, а по-скоро в нещо като приключение, в което бих искал да се впусна.

И поради това книгата е организирана в следния маниер: на читателя не са му са нужни повече от шейсетина страници, за да схване важността, всеобхватността и вездесъщността на принципа "да заложиш своята кожа в играта" (иначе казано, на симетрията) в повечето му аспекти. Но без да се впускаме в подробни и прекалени обяснения защо нещо важно е важно: защото омаловажаваме един принцип, като го обосноваваме до безкрай.

Лишеният от скука път изисква фокусиране върху втората стъпка: изненадващите усложнения - онези скрити асиметрии, които не ни идват веднага на ум, - както и не така очевидните последствия, някои от които са доста неприятни, а други неочаквано полезни. Като разберем как действа принципът, ще можем да проумеем и сериозни загадки, които са в основата на фината матрица на реалността.

Как така крайно нетолерантни малцинства управляват света и налагат предпочитанията си на останалите? Как така универсализмът унищожава хората, на които би трябвало да помага? Как така днес съществуват повече роби, отколкото по времето на Римската империя? Защо хирурзите не бива да изглеждат като хирурзи? Защо християнската теология продължава да твърди, че съществува човешка страна на Исус Христос, която е нещо различно от божествената? Защо историците ни объркват, като говорят само за войни, но не и за мир? Как така евтиното сигнализиране (без да се поема никакъв риск) се проваля както в икономиката, така и в религиозно отношение?

Защо кандидати за политически постове с очевидни недостатъци в характера изглеждат по-реални от бюрократи с безупречна биография? Защо почитаме Ханибал? Как така компаниите се провалят веднага щом се сдобият с професионални мениджъри, които искат да помогнат? Защо езичеството е по-симетрично сред народите? Как трябва да се провежда външната политика? Защо никога не бива да давате пари на организирани благотворителни кампании, освен ако не действат на силно дистрибутивен принцип (иначе казано, юберизирани, на съвременен жаргон)? Защо гените и езиците се разпространяват различно? Защо има значение мащабът на общностите (рибарска общност се превръща от сътрудничеща във враждебна, щом променим мащаба, заради броя на замесените хора)? Защо поведенческата икономика няма нищо общо с изучаването на поведението на индивидите - и пазарите почти не се влияят от предпочитанията на участниците в тях? Защо рационалността е оцеляване и единствено оцеляване? Каква е основополагащата логика на поемането на риск?

Но за настоящия автор принципът

Ако се прилага правилото "да заложиш своята кожа в играта", намаляват ефектите от отклонения, които се развиват с цивилизацията: между действие и празни приказки, между последствие и намерение, практика и теория, чест и репутация, експертност и шарлатанство, конкретно и абстрактно, етично и законно, истинско и привидно, трейдър и бюрократ, предприемач и изпълнителен директор, сила и показност, любов и златотърсачество, Ковънтри и Брюксел, Омаха и Вашингтон, човешки същества и икономисти, автори и редактори, учени и академични учени, демокрация и управление, наука и сциентизъм, политика и политици, любов и пари, духът и буквата, Катон Стари и Барак Обама, качество и реклама, истинска и привидна ангажираност, и основното - колективно и индивидуално.

Нека първо да свържем някои точки между гореизброените с два примера само за да покажем как идеята излиза извън категориите.