И издателство "Сиела" публикува романа "Малки жени" на американската писателка Луиза Мей Олкът (1832 - 1888), но в нов превод на Евелина Пенева. Години наред различни издателски къщи ползваха превода на Правда Игнатова.

През годините текстът е интерпретиран многократно в телевизията, театъра, операта, киното. Още през 1933 г. режисьорът Джордж Кюкор прави успешна екранизация на "Малки жени". Интересът към романа през последните години се дължи и на новата киноадаптация на Грета Гъруиг с участието на Мерил Стрийп, Ема Уотсън, Тимъти Шаламей, Сърша Ронан и Лора Дърн.

През 1871 г. Луиза Мей Олкът публикува и романа "Малки мъже", но той не достига славата на "Малки жени".

ПИЛИГРИМИТЕ ПОЕМАТ НА ПЪТ

Никаква Коледа няма да е без подаръци - недоволно измърмори легналата на килимчето Джо.

- Ужасно е да си беден! - сведе поглед към старата си рокля и въздъхна Мег.

- Не е честно едни момичета да имат купища красиви вещи, а други да си нямат нищичко - огорчено подсмръкна малката Ейми.

- Имаме си мама и татко, имаме и една друга - ободри ги Бет от своето кътче.

От ведрите думи на Бет четирите личица, върху които играеха отблясъците от огъня, просветляха, но отново помръкнаха, щом Джо тъжно добави:

- Татко не е с нас и дълго време ще отсъства.

Не каза "сигурно няма и да се върне", но всяко от момичетата си го помисли, после мислите им литнаха към баща им, който беше далеч на бойното поле.

Мълчанието се проточи цяла минута, а когато накрая Мег заговори, предишното ѝ недоволство беше изчезнало:

- Знаете, че майка предложи тази Коледа да няма подаръци, защото зимата ще е тежка и според нея не бива да харчим с лека ръка за забавление, щом нашите мъже понасят какви ли не изпитания в армията. Ако не друго, можем да пожертваме по нещичко с радост. Само дето на мен май няма да ми е много лесно да го направя - Мег поклати глава, замислена за красивите вещи, които ѝ се искаше да има.

- Малкото пари, които имаме за харчене, няма да са от голяма полза, така мисля аз. Всяка има по долар, надали армията ще види голяма полза, ако го дарим. Съгласна съм да не очаквам подаръци от майка или от вас, но ми се ще да си купя "Русалка и Синтрам". Откога чакам! - рече Джо, тя си беше книжен плъх.

- Аз исках да си купя нови партитури - призна Бет и въздъхна толкова тихо, че само метлата за камината и дръжката на чайника я чуха.

- Ще си купя хубави моливи за рисуване, наистина ми трябват - рече и отсече Ейми.

- Майка нищо не каза за нашите пари и се съмнявам, че ще поиска да дарим всичките. Всяка от нас да си купи каквото си избере, и ние заслужаваме малко радост. Колко работихме, за да ги спечелим тези пари - на висок глас размишляваше Джо и по мъжки оглеждаше обувките си.

- Аз ли не знам! По цял ден уча онези непоносими дечурлига, докато искам само да съм си у дома и да се занимавам с приятни неща - отново се заоплаква Мег.

- Не знаете и половината от това, което на мен ми се налага да понасям - обади се Джо. - Как ще ви е на вас да сте затворени с часове с кисела, взискателна възрастна дама, която постоянно ви пришпорва, вечно е недоволна и така ви тормози, че ви иде или да се спасите през прозореца, или да ревнете?

- Не е хубаво да се оплаквам, но според мен няма по-лоши задължения на света от миенето на съдове и чистенето. Потискат ме и правят пръстите ми непохватни, после не мога да свиря на пианото - Бет погледна към загрубелите си ръце с въздишка, която този път всички чуха.

- Аз страдам най-много от всички - извиси глас Ейми, - защото на вас не ви се налага да ходите на училище с нахални момичета, които ви тормозят, щом не си знаете уроците, присмиват се на роклите ви и надписват с лоши думи баща ви, защото не е богат, и ви обиждат, понеже носът ви не е красив.

- Май искаше да кажеш, че го описват с лоши думи, а не го надписват, все едно татко е буркан туршия - през смях я поправи Джо.

- Знам какво искам да кажа, не бива да си язвителна. Добре е да внимаваме с изказа си и да развиваме богатството на речника си - отвърна ѝ с достойнство Ейми.

- Не се заяждайте една с друга, момичета. Джо, не ти ли се иска да бяхме богати, както преди татко да изгуби парите си? Майчице мила! Колко щастливи и добри щяхме да бъдем, ако нямахме никакви грижи! - Мег потъна в съжаления по миналото. Тя си спомняше по-добрите времена.

- Онзи ден каза, че сме много по-щастливи от децата на семейство Кинг, които все се карат и притесняват заради пари.

- Така казах, Бет. И така мисля. На нас наистина ни се налага да работим, но и пада голяма веселба, доста щура банда сме, както би се изразила Джо.

- Джо наистина си позволява да се изразява твърде нехайно! - Ейми погледна с укор към източената фигура, разположила се на килимчето.

Джо на мига се надигна и седна. Бръкна в джобовете и си заподсвирква.

- Недей, Джо. Така правят момчетата!

- Точно затова си подсвирквам.

- Не понасям недодяланите мъжкарани!

- А аз не понасям превземките на префърцунените момиченца!

- Птиченцата в мъничките им гнезда са съгласни - пропя с такова смешно изражение миролюбивата Бет, че раздразнението на двете ѝ сестри се разсея, разсмяха се и за известно време заяждането спря.

- Момичета, и двете имате вина - започна да ги поучава Мег като най-голяма. - Джозефин, вече си на достатъчно години, време е да изоставиш хлапашките си номера и да внимаваш за поведението си. Докато беше по-малка, нямаше чак такова значение, но сега си висока млада дама, която си вдига косата на кок и не бива да го забравяш.

- Никаква дама не съм! И щом вдигането на косата на кок ме превръща в такава, ще я нося на две опашки чак докато не стана на двайсет - възмути се Джо, издърпа мрежичката и разтърси буйната си кестенява коса. - Вбесявам се, като си помисля, че трябва да порасна и да се превърна в "госпожица Марч", да нося дълги рокли и да си придавам фасони! Достатъчно лошо е, че съм момиче. На мен ми харесват игрите на момчетата, заниманията им и начинът, по който се държат! Жалко, че не съм момче, и това си е. Сега положението дори е още по-лошо, защото умирам от желание да отида при татко и да воювам рамо до рамо с него. Само че мога единствено да си кротувам вкъщи и да плета плетки като някоя пипкава старица!

Джо развя чорапа във войнишко синьо с такъв плам, че иглите задрънчаха като кастанети, а кълбото ѝ се изтъркаля до другия край на стаята.

- Горката Джо! Жалко наистина, но нищо не може да се направи. Можеш само да носиш име на момче и да си като наш брат, налага се да се примириш - заключи Бет и погали рошавата глава на сестра си с ръка, на чиято милувка никакво миене на чинии и чистене на прах не можеха да отнемат нежността.

- Ами ти, Ейми - продължи Мег, - засега си само капризна и превзета. Държанието ти се възприема като забавно, но ако не положиш усилия, с времето ще станеш суетна малка гъска. Обноските и изисканият начин, по който говориш, когато не се правиш на изтънчена, ми харесват. Но абсурдният начин, по който използваш думите, е точно толкова лош, колкото и хлапашкият изказ на Джо.

- Ако Джо е мъжкарана, а Ейми е гъска, тогава аз каква съм, моля? - поиска да научи Бет, готова да понесе своя дял от назидателната реч.

- Ти си нашето мило момиче - отговори с обич Мег и никоя от сестрите ѝ не възрази, защото "Мишлето" беше любимка на цялото семейство.