"Париж ме направи българин"
"Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник.
Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и започнах да се тупам по гърдите: "Булгар, булгар."
За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си."
Това са думи на художника Никола Манев, публикувани в биографичния роман "Живея светлина". Автор на книгата е журналистът Исак Гозес, а издател е "Хермес".
"Живея в светлина" ще бъде представена на 12 септември в Чирпан - в града, където е израснал художникът. Гозес и Манев ги свързва дългогодишно приятелство.
"Няколко месеца преди смъртта му седяхме един срещу друг в ателието му в Париж. Болестта го беше стопила, но в очите му грееше същият насмешлив живец. На статива имаше недовършена картина, друга по-малка бе на леглото му. Каза ми, че като се умори, поляга, слага платното в скута си и така работи. Всеки ден. На гърба на някои от тях бе написано, че са рисувани по време на диализата.
- Спра ли, ще умра. А точно сега не му е времето. В близките месеци ми предстоят няколко изложби - каза.
После ми подари "Пленник на светлината" с надпис: "На Исак, приятел завинаги. Париж, 2017 година.", пише в предговора на книгата Гозес.
В изданието са публикувани и снимки на художника, като част от тях са неизвестни.
Христо Манев е роден в Пазарджик през 1940 г. Учи в художествената гимназия в София, като през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва живопис в класа на проф. Морис Брианшон. Има зад гърба си над 140 самостоятелни изложби в цял свят, а над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света. Въпреки че живее и работи в Париж, остава завинаги свързан с България. През април 2000 г. художникът купува автентична възрожденска къща в Чирпан и я завещава на града заедно с 40 свои картини от различните периоди на творческия си път. Умира на 25 август 2018 г. в Париж. Урната с праха му е положена в Чирпан.